„Лошите“ момичета на историята: Елизабет I – Любимката на народа
От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта и бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.
И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат войнски качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в използването на тактики в борби.
В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами, които са обръщали тил на огнището или балните зали, с цел да се включат във военните дейности. Ще се уверите, че безусловно през цялата история има образци за дами, предпочели бойното поле и станали същински bad ass машини.
Корените на понятието „ златен век “ могат да се проследят чак до легендите на множеството нации. Според митологията на туземците това е „ Времето на сънищата “, когато хора и богове са живеели дружно, в хиндуистките вярвания този интервал от цикъла на времето се назовава „ Сатия Юга “, в западната цивилизация това е мирната и културно възвисена Атлантида. В по-късни времена терминът „ Златен век “ се придвижва от сферата на поверията в действителната история на всеки народ, с цел да отбелязя интервалите на изключителни постижения в региона на политиката, културата, изкуството и общественото развиване. Всяка страна изживява този напредък в избран интервал от своето развиване. В България това е ръководството на цар Симеон, когато страната се простира на три морета, има няколко книжовни центрове, а столицата Велики Преслав се слави със своята превъзходна Златна черква и Тронна зала.
„ Златният век “ във Англия идва в края на XVI в. и е обвързван с ръководството на последния представител от династията на Тюдорите. Религиозните гонения са укротени. Процъфтява стопанската система с помощта на трансатлантическата търговия. Испанската Армада е победена, националната горделивост е възвеличена. Наред с картографията и корабоплаването, в региона на културата царува същински подем. Поезията, музиката, литературата и не на последно място – драматургията доближават до нови небеса. Появяват се миниатюрите на Никълъс Хилард, звучат мадригалите на Уилям Бърд, а в Лондон отваря порти „ Глоуб Тиатър “, където твори бащата на актуалния британски език – Уилям Шекспир.
Това благополучие се дължи значително на дамата, която носи кралската корона през този интервал и ръководи цели 45 години. Народът я помни като „ Добрата кралица Беси “, известният британски стихотворец Едмънд Спенсър я назовава „ Глориана – Кралицата на феите “ и й посвещава епическа поема. Историята я помни като „ Кралицата-девица “, защото до края на живота си остава отдадена единствено на страната си. В свое послание към британския парламент, когато за следващ път е запитана за брачните си планове, Елизабет I споделя: „ Аз към този момент съм омъжена и моят брачен партньор е кралство Англия “.
Тя е извънредно ерудирана, обиграна в договарянията и в съставянето на речи, за което приказват непокътнатите свидетелства и въпреки да се обкръжава от положителни съветници, в последна сметка тя еднолично взима своите решения. След напрегнатото ръководство на татко си и посредствените години на власт на своите брат и сестра, Елизабет е свежата глътка въздух, от която по този начин обезверено се нуждае британския народ.
Началото на нейният път към върха стартира с отчаяние. Крал Хенри VIII (1509-1547) прави немислимото за един монарх – приема нова държавна вяра, с цел да може да се омъжи наново и да се снабди с мъжки правоприемник. Това най-малко е сантименталния взор върху събитията. В реалност, тази религиозна смяна е един прелестен политически метод от подъл държател. Хенри VIII желае да концентрира повече власт и пари, а на пътя му стои Църквата.
Протестантството му дава това, от което има потребност – опция да ръководи без намесата на религиозни водачи и да присвои богати църковни земи. Бонусът е опцията да уреди въпросът с унаследяването. През 1532 година римският папа отхвърля да му даде бракоразвод и Хенри VIII откъсва Англия от лоното на католическата черква. Той се развежда с Катерина Арагонска и се дами за благородната дама – Ана Болейн. Когато тя забременява целият двор е уверен, че ще се роди мъжки правоприемник. На 7 септември 1533 година обаче в двореца Плаценция проплаква момиченце. Хенри VIII е отчаян и гневен, Ана Болейн даже не желае да огледа детето.
Елизабет по този начин и не съумява да опознае майка си, тъй като тя е екзекутирана по обвинявания в невярност и държавна измяна, когато момиченцето е едвам на 3 години. Баща й не скърби, а бързо се дами за трети път. Новата му брачна половинка – Джейн Сиймур, която е придворна дама и негова братовчедка съумява да го подари най-сетне с правоприемник – Едуард VI. След това събитие предходните брачни съюзи на Хенри се считат за противозаконни и Елизабет, както и сестра й Мери, която е щерка на Катерина Арагонска, губят кралските си трофеи. Те към този момент не са принцеси, а към тях се обръщат единствено с „ лейди “.
Въпреки това като дете Елизабет е отгледана в семейството на брат си. По-съществена смяна настава по време на шестата брачна половинка на Хенри VIII – Катрин Пар, която харесва момиченцето и я отглежда като своя щерка. По нейно разпореждане тя стартира да се образова от най-хубавите частни учители по това време, измежду които Уилям Гриндал и Роджър Ашам. Освен това учи изразителност, философия и история, усвоява свиренето на лютня и клавесин. В едно свое писмо Ашам отбелязва: „ Умът й не е слаб като на жена. Упоритостта й е равна на тази на мъж “. Съвременниците й я разказват като сериозна млада дама, която постоянно носи книга със себе си.
Отбелязана е една хипотетична линия на унаследяване, а точно, че в случай че синът му почине без правоприемник, той ще бъде завещан от Мери I, а в случай че тя си отиде без да има дете, тронът отива при Елизабет. Именно този параграф след това ще се окаже от изключителна значимост за бъдещето на младата принцеса.
Годините след гибелта на татко й са до известна степен тежки. Елизабет губи благосклонността на Катрин Пар, откакто брачният партньор й – Томас Сиймур се пробва да я съблазни, само че е екзекутиран. Когато Мери I се възкачва на трона след гибелта на брат й, Елизабет още веднъж изпада в недружелюбност, тъй като е упрекната за протест против короната, воден от един от приятелите на майка й – Томас Уайът. И от двата абсурда, младата принцеса съумява да се измъкне с помощта на своя разум, сладкодумство и липса на уличаващи доказателства. Управлението на Мери I е непопулярно и белязано от опитите й да върне Англия към католицизма. Тя също умира прибързано в резултат на заболяване.
Така на 17 ноември 1558 година се стига до коронацията на третото, последно дете на Хенри VIII – Елизабет. Самата гала е придружена с голям брой радостни възгласи и негласни очаквания. Когато идва на власт, Елизабет сформира и собствен дребен Таен съвет. Най-важният негов член е сър Уилям Сесил, първи барон Бърли. Той е неин държавен секретар в продължение на 40 години, до гибелта си. На него се дължи строгият надзор над финансите през тези години, основаването на ефикасна разследваща работа и сполучливото лавиране по въпросите, свързани с религията.
Управлението на нейната сестра – Мери I остава в историята като кърваво, поради безмилостното гонене на протестанти. Първият и най-належащ въпрос пред новата кралица е религиозният. И през днешния ден учените спорят доколко тя е била отдадена на религията. По време на една от речите си, Елизабет ясно демонстрира позицията си: „ Има единствено един Иисус Христос и единствено една религия. Останалото е спор за дреболии. “ Тя осъзнава, че би трябвало да се постави завършек на религиозните преследвания.
Още в годината на възкачването й са признати т.нар „ Акт за единение “ и „ Акт на Върховенството “, според които протестантството остава водеща вяра в страната, само че се резервират някои католически знаци и кралски инсигнии. Монархът е висш лидер на Църквата, състояние което е непокътнато и до ден сегашен. Изключително предвидлив е методът, по който е вписана тази позиция. Тя може да бъде поета както от мъж, по този начин и от жена, което е било същинска дребна гражданска война, защото до този миг не е имало лице от нежния пол, което да е оглавявало черква.
Следващият по значимост въпрос се оказва брачният. Парламентът и благородниците имат вяра, че Елизабет ще упражнява власт, до момента в който й се откри подобаващ брачен партньор. Бивайки очевидец на множеството бракове на татко си, неговите смъртни присъди към част от съпругите му, както и нещастното взаимно общуване сред сестра й Мери I и испанския принц Филип II, Елизабет няма никакво желание да дели властта си. Началото на ръководството й е белязано от безрезултатните опити на Парламента да уреди нейния брак. Най-вероятният й претендент и индивидът, който тя е обичала и с който евентуално е имала спекулация, е приятелят от детството й – Робърт Дъдли.
През останалото време, кралицата употребява брака като част от договарянията с непознати владетели. След претендентите за ръката й са: шведския крал Ерик XIV, ерцхерцогът на Австрия Карл II, херцогът на Д’Анжу – Франсоа д’Алансон и краля на Франция – Анри III. В последна сметка всички тези опити за сватосване остават несполучливи. Елизабет съумява да завоюва от това свое състояние. Тя построява облика си на „ девственица “, отдадена единствено и само на своята страна.
Едно от събитията, което хвърля сянка върху ръководството на Елизабет е нейното отношение към кралицата на Шотландия – Мария Стюарт. Тя се възкачва на шотландския престол през 1561 година, само че властта й е на кантар. През 1566 година тя ражда единствения си наследник – бъдещия британски крал Джеймс I. На идната година протестантите в страната въстават и тя е принудена да абдикира в интерес на сина си. Мария Стюарт търси поддръжка от Елизабет, която получава под формата на плен, траял цели 19 години. Английската кралица не й оказва помощ да се върне на власт, в подмяна на което се счита, че Мария Стюарт взе участие в няколко заговора против нея.
След изтезанието британската кралица твърди, че е подведена от доближените си да подпише заповедта да смъртното наказване и даже изпраща писмо до Джеймс I, в което се извинява за съдбовната неточност. Нейните оправдания не звучат правдиво поради твърдото й ръководство и неналичието на вмешателство в решенията. По-вероятно е да желае да резервира допустимо най-хубави връзки с шотландския крал, защото той е нейният евентуален правоприемник.
Екзекуцията дава дълго чакания мотив от страна на външнополитическите съперници на кралството. Католическа Испания счита действието за директен удар върху католицизма. Филип Испански афишира, че ще нахлуе в Англия и ще възвърне същинската религия. През 1588 година той изпраща Армадата. Макар и да не води войските в същинската борба, Елизабет отива на бойното поле, с цел да повдигне духът на бойците. В своята популярна тирада пред тях тя споделя: „ Знам, че имам тялото на слаба и немощна жена, само че имам сърцето и стомаха на крал и то на краля на Англия! “. Дали поради климатичните условия, или поради силата на думите й, англичаните побеждават испанците в тази популярна борба.
През 1560 година с утвърждението на Елизабет се основават така наречен „ Морски кучета “. Това е група, формирана от популярни пирати, чиято цел е да тормози и плячкосва испанските кораби. Едни от най-известните участници в нея са сър Франсис Дрейк и сър Джон Хоукинс. По време на ръководството на Елизабет, се водят някои несполучливи акции във Франция. Едно от тестванията за нея е въстанието в Ирландия, известно като Деветгодишната война. То бележи по-късните години от нейното ръководство и в последна сметка ирландците се предават и подписват спокойно съглашение след нейната гибел.
С напредването на годините, Златният век на Елизабет последователно залязва. Победата над Испанската Армада е върхът, след който събитията последователно стартират да се утежняват. Малко след популярната победа умира най-близкият другар на Елизабет – Робърт Дъдли. Постепенно някои от членовете на Тайния й съвет също издъхват, като най-сериозна е загубата на сър Уилям Сесил. Това довежда до нови опити на благородници да станат нейни любимци и до спомагателни интриги в кралския двор.
През 1601 година Елизабет държи известната си „ Златна тирада “, в която отбелязва: „ Да си крал и да носиш корона наподобява прелестно за тези, които гледат в профил, само че това не се отнася за тези, на които им се постанова да го правят…Може да сте имали доста мъдри принцове преди мен на трона, само че в никакъв случай на него не е седял някой, който да ви обича толкоз мощно. “
Елизабет издъхва в ранните часове на 24 март 1603 година Седмици преди този момент тя е потънала в меланхолия от загубата на околните й другари и съветници. Националната горделивост от успеха над Армадата и културния напредък на Англия отекват дълго след гибелта й. Някои историци отдават триумфите й на чист шанс, до момента в който самата Елизабет има вяра, че те се дължат на Божията помощ и протекция.
