„Лошите“ момичета на историята: Олга Киевска – Първата руска светица
От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта и бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.
И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат войнски качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в използването на тактики в борби.
В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами, които са обръщали тил на огнището или балните зали, с цел да се включат във военните дейности. Ще се уверите, че безусловно през цялата история има образци за дами, предпочели бойното поле и станали същински bad ass машини.
Християнската агеология разделя светците на осем съществени вида. Едни от първите са апостолите (пратеник), учениците на Иисус, които са особено определени да проповядват Неговото обучение. В тази категория, с изключение на 12-те първи почитатели на Христос, са включени и още 70 светци, които директно или по чудодеен път получават задачата да популяризират новото обучение. Особено забавна е една междинна група благословени люде – т.нар равноапостоли. Историята познава единствено 6 дами, които са били удостоени с тази чест: Мария Магдалена, първомъченица Фекла Иконийска, мъченица Апфия от Колос, императрица Елена, Нина Грузинска и Олга Киевска.
Снимка: By Ivan Akimov – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5718454
Когато обаче се наблюдава животът й непроменяемо поражда учудването по какъв начин при всичките й действия тя е провъзгласена за светица. На Олга не й е непозната жестокостта и ръцете й са оцапани с кръвта на не един и двама. Дълбоко влюбена в своя брачен партньор и сателит в живота – княз Игор, тя се отдава на безмилостно възмездие след ненавременната му кончина. Тя е първата, която се покръства в новата религия и въпреки да не съумява да притегли целия народ след себе си, делото й е приключено от нейния внук – княз Владимир I Велики.
Киевска Рус е една от най-големите страни през Средновековието. Територията й се разгръща от Балтийско до Черно море и западните елементи на дн. Украйна, Русия и Беларус. Династията, която я ръководи още от IX в. е тази на Рюриковичи. В историографията има спор дали този жанр има викингски или славянски генезис. Според някои сведения княз Игор е прочут още като Ингвар, а Олга е наричана – Хелга. От остаряло норвежки името на княгинята се превежда като „ свята “ и „ благословена “.
Въпреки че информация за този интервал от историята на Киевска Рус черпим от няколко исторически източници за ранния живот на Олга има напълно нищожна информация. Самият генезис на княгинята е противоречив. Произходът на семейството й евентуално е обвързван с варягите т.е. с викингите. Според някои откриватели, въпросният Олег е не какъв да е, а Олег Вещий, който е княз на Новгород, правоприемник на Рюрик. В това тълкувание има прочут аргумент, защото с въпросния династичен брак се укрепва съюзът сред Киев и Новгород.
Снимка: Автор: Василий Иванович Суриков – [1], Общественное притежание, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3050548
В интернет пространството се срещат и по-крайни тълкования на произхода на Олга. Съгласно тях тя е българка, внучка на Борис I, евентуално щерка на Симеон, която е била добре образована и християнка по изповедание още преди да замине за Киевска Рус. Подобно свободно пояснение на обстоятелствата предизвика много въпросителни. Също по този начин Светослав, синът на Олга, води военни походи против българите и то по времето, когато княгинята е към момента жива. Ако това е бил издирван съюз сред България и Киевска Рус, хроникьорите биха го показали по-ясно и евентуално щяха да извърнат внимание на размера и описанието на зестрата й. Има данни, че Олга се покръства по време на ръководството си и това опонира също на концепцията, че е българка-християнка.
Годината на раждане на Олга е незнайна, само че като най-вероятна е наложена 890 година Съгласно „ Начална съветска летопис “ тя се омъжва за княз Игор през 903 година, когато евентуално е била на 13 години. Двамата наподобява са се обичали мощно, само че в изворите се загатва единствено за едно дете – престолонаследника княз Светослав, който евентуално се ражда през 942 година, когато майка му е на към 50 години.
Снимка: Автор: Фёдор Антонович Бруни – http://dlib.rsl.ru/view.php?path=/rsl01003000000/rsl01003542000/rsl01003542894/rsl01003542894.pdfОчерки событий из российской истории, сочиненные и гравированные профессором живописи Ф. Бруни: С поясн. текстом соч. М. Резвого. – Санкт-Петербург: О-во поощрения художников, 1839, Общественное притежание, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10824993
Годината, през която Олга добива известност в историческите извори и се появява по-подробна информация за живота й е 945 година За да финансира своите военни походи, княз Игор стартира да събира по-големи трибути от съюзническите си племена. Това са данъци, които се дават против защита. Едно от тези племена е това на древляните. Според някои източници те стопират да заплащат налог на Киевска Рус още през 912 година, когато умира Олег Вещий, само че това не изяснява за какво Игор взема решение да потърси своите пари цели 30 години по-късно. Съгласно „ Начална съветска летопис “ князът атакува древляните и получава по принудителен път двойно повишен налог.
Според сведенията от Лъв Дякон в неговата „ История “, част VI, гибелта на княза е жестока. Той е разчленен по отблъскващ метод като единият му крайник е завързан за едно право дърво, а другият – за огънато дърво, след което второто е пуснато и той е раздран. Същият хроникьор неправилно вписва, че това е дело не на древляните, а на германците.
След това ликвидиране се случват две неща – една наскърбена брачна половинка създава комплициран проект за възмездие в няколко степени, а древляните подценяват както любовта на княгинята, по този начин и нейният темперамент. След жестоката гибел на Игор, Мал взема решение, че би трябвало да се ожени за Олга като по този метод той ще стане държател на Киевска Рус. По това време вдовицата на Игор е провъзгласена за регент на сина си Светослав. Мал изпраща 20 защити свои мъже, които да изискат ръката на княгинята. Привидно тя се съгласява да одобри предлагането им, само че когато ги посреща те са избутани, дружно с лодките им в авансово изкопана яма и ги заравят живи. Според сведенията преди да умрат въпросните мъже насочат молби към Олга, че това е по-жестока гибел от тази на брачна половинка й, само че тя не демонстрира благосклонност.
Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=754466
След този случай княгинята изпраща обръщение до Мал, че приема предлагането му за брак, само че желае от него да изпрати най-отбраните си мъже, които да я съпроводят до Искоростен. Когато въпросните знатни мъже идват в Киев, тя ги моли да се изкъпят в нейната баня, преди да ги посрещне публично и когато те влизат там – са изгорени живи. Когато идва и е запитана къде са изпратените посланици древляни, тя успокоява всички, че ще дойдат в най-скоро време, съпроводени от неин правилен пълководец. По време на последвалото угощение Олга и мъжете й избиват 5000 души. Отмъщението й обаче не стопира до тук.
През 946 година, дружно със сина си, тя оглавява поход против древляните. Те се укрепват в Искоростен и тя употребява хитра тактичност – изпраща гълъби, на чийто крайници има привързана торбичка със сяра, които кацат по покривите на къщите в обсадения град и го подпалват. Част от жителите са убити, други са взети като плебеи. Любопитен е обстоятелството, че по време на Втората международна война американците създават подобен проект, само че с прилепи, които би трябвало да подпалват японски градове.
След този враждебен акт, Олга укротява гнева си. От един миг до гибелта си тя ръководи дружно със сина си Светослав. Докато той води военните походи, тя се концентрира върху вътрешната политика. Тя също по този начин отглежда внука си – Владимир, който е мощно повлиян от концепциите и вярванията й. В интервала 945-957 година Олга се покръства в Константинопол. Неин кръстник евентуално става Константин VII Багренородни, а при приемането на християнството тя взима името Елена.
Снимка: Автор: Фёдор Григорьевич Солнцев – Это изображение из цифровой коллекции Нью-Йоркской публичной библиотеки, где имеет цифровой идентификатор (digital ID) 1590675: digitalgallery.nypl.org → digitalcollections.nypl.org, Общественное притежание, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2836460
В този интервал обществото в Киевска Рус уважава езически божества. Светослав не приема изборът на майка си, само че и не подхваща радикални ограничения против него. По-обтегнати стават връзките им, когато Олга изпраща молба до императора на Свещената римска империя – Ото I, според която го моли да изпрати епископи, които да покръстят народа. Светослав е твърдо срещу това и избива съвсем цялата делегация. Въпреки това очевидно несъгласие със заповедите му, Олга и Светослав не престават да ръководят в синхрон и взаимно почитание. Те се уговарят, че тя ще покръсти който може и че той няма да преследва християните в своите земи. Княгинята даже има собствен персонален католически духовник.
Олга има огромен принос във вътрешната политика на Киевска Рус. Тя построява нова данъчна система, която е първата сходна в Източна Европа. Олга открива размер на данък, наименуван – „ полюдя “. Олга също по този начин основава търговски центрове.
През 968 година, до момента в който Светослав е на поход против българите, Киев е атакуван от печенегите. Олга е в столицата, дружно с внуците си. Княгинята удържа офанзивата до завръщането на сина си и неговата войска. Здравето й обаче се утежнява. На идната година Олга издъхва. Светослав разрешава тя да бъде заровена според християнския бит.
Олга не съумява да види народа си покръстен, само че делото й е освен продължено, само че и приключено от обичният й внук – Владимир през 988 година, за което и той е разгласен за светец. Шестстотин години след гибелта й православната съветска черква я афишира за светица, с което тя става първата удостоена с тази чест в историята на Русия. Нейното дело се уважава както от православната, по този начин и от католическата черква. И в двете се отбелязва празникът й – 11 юли. Смята се, че Олга е настойничка както на вдовиците, по този начин и на хората приели нова религия. Животът на княгинята е като приказка за възмездие и смирение. От невъзмутим палач, тя става светица.
