„Лошите“ момичета на историята: Царица Елеонора – „коронованият ангел“ на България
От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта и бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.
И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат войнски качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в използването на тактики в борби.
В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами, които са обръщали тил на огнището или балните зали, с цел да се включат във военните дейности. Ще се уверите, че безусловно през цялата история има образци за дами, предпочели бойното поле и станали същински bad ass машини.
През Х-ХI в. в подножието на Витоша е построена дребна кръстокуполна черква. Два века по-късно тя е разширена с притвор и дребен параклис. Тогава църквата е изписана напълно като са вписани имената на ктиторите и на българския и сръбския цар. В нея може да се види първото изображение на свети Иван Рилски.
През пролетта на 1912 година жителите на Бояна желаят да съборят храма. Те знаят, че е от времето на Асеневци, само че належащите потребности са за по-голяма черква, която да побира нарасналото се население. Това, което я избавя е едно триредово перлено колие с цвят пепел от рози. Когато схваща какво се канят да създадат жителите на Бояна, неговата притежателка, втората брачна половинка на цар Фердинанд – кралица Елеонора, го продава. С парите тя купува различен имот, на който жителите да строят нов храм. Отново с персонални средства тя кани реставратор, който да върне блясъка на Боянската черква. Това нито е първото, нито последното положително дело на тази впечатляваща дама.
Снимка: By Георги Евстатиев – Този файл от българската Държавна организация „ Архиви “ е качен в Общомедия като част от план за съдействие. Държавна организация „ Архиви “ дава изображения, които са в областта на публичното притежание. Цитирането на източника Държавна организация „ Архиви “ става с изтъкване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, разказа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=63562741
Описват я като висока и стройна, с дребна гръд, безупречна походка и тънки глезени. Косата й е кестенява с червеникави отражения, очите й са умни, а гласът й – мощен. Не е хубавица, само че очарова всички със своя висок разсъдък, добрина и харизма. В превод името й значи „ милосърдна “, „ състрадателна “ и през годините тя ще се прояви точно като такава. Поданиците я почитат, бойците я обичат, а поетите я величаят. Самият Вазов споделя за нея:
„ Жена венценосна, сестра милосърдна
Сестра на героите из багра жестоки,
Царице, ти цяла обич си победна,
Душа изтъкана от усеща високи… ”
Царица Елеонора не е от дамите, които се опияняват от блясъка. Европейският щемпел я поставя на едно от последните места по изразходвани средства за тоалети. Тя не обича пищността. Покоите й в България са с бели, голи стени и наподобяват повече на монашеска обител, в сравнение с царствени пространства. Елеонора избира елементарна, безмесна храна и една от особеностите й е, че обича да спи на отворен прозорец. Скромна, деликатна и умна, тя печели сърцата на всички, даже на доведените си деца, само че не и на своя брачен партньор. Въпреки благородното си родословие тя се образова за здравна сестра и е на фронта по време на три войни. Когато не е в униформа, царицата безрезервно се занимава с благотворителна активност и оказва помощ на деца и възрастни в потребност.
Елеонора Каролина Гаспарина Луиза е родена на 22 август 1860 година в Требшен (дн. Полша). Баща й Хайнрих IV е княз на Ройс-Кьостриц и кралски пруски военачалник от кавалерията. Майка й Луиза е принцеса на Саксония-Алтенбург и на Ройс-Кьостриц. Фамилията Ройс е от дребните благороднически родове в Европа и не има нито огромно политическо въздействие, нито доста положение. Елеонора има брат – Хайнрих и по-малка сестра – Елисавета. У дома всички й споделят на галено – „ Ела “. Още от дребна тя се демонстрира като извънредно добра ученичка.
Снимка: By Едуард Уленхут – http://forum.alexanderpalace.org/index.php?topic=2160.210, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=19125706
Усвоява френски, немски, британски и съветски език. Обучението й включва както часове по музика, литература и изобразяване, по този начин и по езда и бродиране. В родът й, както и при други благороднически семейства, било мълчешком предписание, че братовчедите се женят между тях. Тази традиция ужасява Елеонора още от ранна детска възраст. Тя и Марк се сгодяват, само че единствено няколко месеца по-късно той умира край Плевен по време на Руско-турската война (1877-1878).
Дали заради обстоятелството, че граф Оспени умира от раните си или поради вродената си податливост да се грижи за другите, Елеонора взема решение да се посвети на грижата за болните. Тя приключва курс за милосърдни сестри и се записва в редиците на Червения кръст. Когато се дипломира, тя основава към двореца Фон Ройс спонтанна болница за сирачета. Пресата стартира да я разказва като „ милостива “ и „ милосърдна “, а портретът й в униформа на Червения кръст стига даже до английските печатни издания. Когато през 1904 година избухва Руско-японската война (1904-1905) Елеонора отпътува на фронта като старша сестра. Тя поставя всеотдайни грижи за бойците и впечатлява всички с качествата си. След войната тя е наградена за безкористната си работа от съветския император Николай II с ордена „ св. Анна “.
В началото на ХХ в. по тогавашните стандарти Елеонора е към този момент остаряла мома, само че братовчедка й Мария Павловна не мисли да остави нещата по този метод. Тук решаваща роля изиграва майка му – княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска, която упорства, че невръстните му деца имат потребност от майка, а и той от брачна половинка. Елеонора също не е удовлетворена от дейностите на братовчедка си и от идния съюз.
През 1908 година Фердинанд и Елеонора се вричат един на различен отвън рамките на България по време на две церемонии – една католическа и една протестантска Тя няма наследствени земи, нито огромни благосъстояния. Когато идва в България, Ела даже не води със себе си нито една придворна дама.
Багажът й се състои от персоналните движимости, фамилните бижута и един превъзходен роял, който през днешния ден се намира в двореца Евксиноград. Има голям брой сведения за това какъв брой трагичен е бил бракът й с Фердинанд. Той не демонстрира благо отношение към новата си брачна половинка и по всичко си проличава, че съюзът им е чиста условност. Още от първата брачна нощ, двамата живеят в противоположните краища на двореца и се срещат единствено по време на публични събития. За разлика от него, децата обикват и почитат доведената си майка.
По време на венчавката на Фердинанд с Елеонора, Мария Павловна отбелязва, че „ Фердинанд се дами за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България ”, без да подозира какъв брой оракулски ще се окажат думи й. От Елеонора се е очаквало да бъде единствено добра брачна половинка и да поеме грижата за четирите деца: престолонаследника Борис, княз Кирил Преславски и княгините Евдокия и Надежда. Още през цялото време тя демонстрира, че има доста по-широки цели. Когато на 22 септември 1908 година е оповестена независимостта на България, Елеонора получава купата „ кралица “, с която остава в българската история. Сватбеният подарък на Елеонора от българския народ е в размер на 150 000 лева, които са й предоставени от Министерския съвет. Тя учудва всички като подарява цялата сума за изграждане на детски санаториум за лекуване на костна туберкулоза край Варна.
Това не е единственият й благотворителен акт по време на нейното царуване. Пак през 1910 година в огромния салон на Офицерския клуб в София Елеонора учредява първата благотворителна конструкция в България – сдружение „ Самарянка “. В него вземат присъединяване над 400 дами, а задачите му са даване на филантропична помощ както в спокойно, по този начин и във военно време. Царицата е също по този начин един от главните донори на основания през 1885 година Български Червен кръст. Когато публицистите я питат за нейната неуморна работа в помощ на нуждаещите се, тя дава отговор: „ Да си кралица е работа като всяка друга. Пък и царицата е такава единствено в Двореца “.
Когато през 1912 година избухва Балканската война (1912-1913), Елеонора скърби, тъй като добре познава ужасите на войната. Тя персонално бродира знамето на Македоно-одринското опълчение. Когато схваща, че Министерският съвет е дал своя вот едвам 60 000 лева от военния бюджет за медицински грижи, тя е възмутена и се посвещава както персонално, по този начин и финансово на идеята за възстановяване на тези условия. Благодарение на нея в София и Пловдив са ситуирани лечебни заведения, които разполагат с над 400 кревати и 200 души личен състав. На основни позиции и транспортни възли са ситуирани лазарети и медицински пунктове. Жертвоготовността на царицата за народа й не свършва дотук, – самата тя облича униформата и отпътува на фронта.
С риск за живота си, Елеонора е постоянно на първа линия. Тя непрекъснато се грижи за ранените и болните от тиф и холера. Тя поставя освен медицински грижи, а прави и всевъзможни дребни жестове за ранените. Чете им, написа писма до околните им, утешава ги. С всеки минал ден тя се усеща все по-изтощена. Не след дълго схваща, че е болна от рак, само че вместо да замине на лекуване в Германия, тя продължава да се труди неуморно на фронта. Един от най-тежките за нея мигове се развива по време на Междусъюзническата война (1913).
Когато гърците настъпват край Кресна, Фердинанд изпраща заповед българските бойци да се отдръпват, а болничното заведение в региона, в която има над 160 ранени да бъде изоставена на милостта на врага. По това време в нея е самата Елеонора, която за първи и единствен път в живота си се възползва от своето състояние и дава контра-заповед на бойците. В родината я назовават „ майка на фронтоваците “, а в Европа – „ коронованият ангел “. Фердинанд е гневен, само че по гледище на фронтоваците и техните командири той награждава кралица Елеонора с Военен кръст „ За смелост “ – ІV ст., без мечове.
Снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна организация „ Архиви “ е качен в Общомедия като част от план за съдействие. Държавна организация „ Архиви “ дава изображения, които са в областта на публичното притежание. Цитирането на източника Държавна организация „ Архиви “ става с изтъкване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, разказа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=24635900
Добротата и самоотвержеността на Елеонора разнасят славата й из Европа, а и оттатък океана. Бившият американският президент Т. Рузвелт се обръща към народа си с думите: „ На другия завършек на света, през един океан и континент се намира … един миролюбив народ, който през вековете е устоял на мохамеданските огнени талази, през днешния ден е обезлюден от усилните си битки. Това е България. Нейната Царица и народ молят към американците да им се притекат на помощ. “. На идната година Елеонора е поканена от президента Уилсън да посети Съединени американски щати. По това време обаче заболяването й е в напреднал етап и всички я поучават да не подхваща пътуването. Елеонора написа до сестра си: „ Длъжна съм да направя това за моята България. Америка е новата международна мощ. И тя демонстрира интерес към нас. Повярвай ми, Зизи, човек би трябвало да живее поради това, което може да вземе със себе си на оня свят… “.
На път за Хамбург, откъдето е трябвало да се качи на парахода за Ню Йорк, здравето на царицата внезапно се утежнява. След три интервенции излиза наяве, че дните й са преброени. На 12 септември 1917 година България губи една от най-великите си владетелки. За нея скърби освен народът, само че и четирите й доведени деца. Надписът на паметната й плоча гласи: „ Блажени са милостивите, тъй като те помилвани ще бъдат. “ Кръстът й е направен със средства, събрани от инвалиди от войните.
След 1945 година споменът за делата на тази велика жена последователно потъват в давност. Новата власт заличава името й от един столичен бул., който през днешния ден носи името „ Янко Сакъзов “. Властите унищожават постройката на санаториума край Варна и на негово място построяват хотел. През 60-те години вандали разравят и разрушават гроба й, само че остават разочаровани, тъй като не откриват нищо скъпо в него. Едва през 1994 година е възобновен надгробният й камък. Днес името й носи една дребна директна в столичен квартал.
Приживе Ела буди възхитата на цяла Европа със своята безрезервност и печели народа си, който я назовава – Елеонора Българска. Царицата назовава България – „ родината на душата ми “ и с всичките си дейности потвърждава своята обич към нея.
