От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта и бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат войнски качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в използването на тактики в борби.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами, които са обръщали тил на огнището или балните зали, с цел да се включат във военните дейности. Ще се уверите, че безусловно през цялата история има образци за дами, предпочели бойното поле и станали същински bad ass машини.

Денят е 18 юли 1927 година и улиците на Дъблин се пълнят с хора. На този ден над 100 000 души се събират, с цел да кажат последно довиждане на една дама, чийто живот и сърце са били отдадени на битката за самостоятелна Ирландия. По обяд множеството е водено от зелените униформи на Фиана и Гражданската Армия, а начело се носи кръст от цветя с надпис „ В памет на нашата добра приятелка “. В процесията взе участие както фамилията, по този начин и елитът на ирландския политически живот. Ирландия скърби за своята „ графиня “, която за околните си е просто Констанс.

Краят на живота й, разказан от известния стихотворец, е метафора на нейния плевел обществен и политически път. Констанс е първата жена, определена за народен представител в Камарата на общините във Англия, както и първата жена в Европа, която е назначена на служба министър. Социалист по убеждения, художник по душа, феминист по предопределение и деен участник в битката на Ирландия за самостоятелност, тя е измежду строителите на актуалната република Ейре. За страдание ще е нужна още една Световна война и няколко спомагателни години с цел да стане фантазията й действителност и родината на леприконите и елфите да извоюва своята самостоятелност от английската власт.

Корените на английското въздействие в Ирландия датират още от Средновековието. Първо нормандците, а по-късно англичаните поставят ръка над тези прелестни зелени хълмове и стартират постепенна колонизация и разбъркване с локалното население. Ирландците търпят непознатата власт повече от 7 епохи, през които наред с мирните години са подложени на религиозни конфликти, апетит, произволи и липса на посланичество на политическата сцена във Англия. Не един път и дваж, ирландският народ се подвига на протест против британците, в един от случаите даже дават към 30 000 жертви, само че по този начин и не се реализира дългожеланата автономност.

Снимка: By National Library of Ireland on The Commons – Flickr: Countess Markievicz, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=31175604

В тази действителност на неравенство, Констанс се ражда в семейство, което е от удобната страна на барикадите и произходът й с нищо не допуска, че тя ще се включи интензивно в битката за самостоятелност. Баща й – сър Хенри Гор-Бут е пети баронет и наедрял земевладелец в графско Слайго. Семейството е с англо-ирландци корени, а Констанс, която се ражда през 1868 година, е по-голямата от двете дъщери на Хенри и Джоджина. За образуването на възгледите на сестрите изключително значима роля изиграва татко им, който не е бил типичния земевладелец. Той се грижи всичките му наемодатели да са добре по време на огромния апетит през 1879-1880 година Също по този начин въпреки и да не поддържа намерено бъдещите политически дейности на Констанс, Хенри не я лишава от име, завещание и финансова обезпеченост.

Още от дете Констанс демонстрира пламененния си и артистичен темперамент. Тя се увлича по рисуването, обича да чете, написа свои разкази и поеми, само че също по този начин се учи да стреля с огнестрелно оръжие. Когато пораства, тя не оправдава упованията за спокоен фамилен живот на благородна дама, подписва брак много късно за разбиранията на това време и даже, когато го прави, отново е по нейните правила. Увлечена по изобразителното изкуство, в началото тя учи в Лондон, а след това се записва в влиятелната „ Академия Жулиян “ в Париж. Именно там среща бъдещия си брачен партньор – граф Казимир Маркиевич. Той е драматург от полско-украински генезис, има съмнителна благородническа купа и е женен с две деца. Бракът му не просъществува дълго и скоро той е свободен да узакони връзката си с Констанс, което и вършат на прага на новото столетие. Година по-късно се ражда и единственото им дете – щерка им Мейв.

Двойката заживява дружно в Дъблин и основава Обединен Артистичен Клуб, обграждайки се с хора на изкуството и перото, само че съжителството им не просъществува дълго. Те остават женени до гибелта на Констанс, само че в действителност живеят изцяло разграничено. Казимир отпътува на Изток, до момента в който Констанс остава в родината си и се включва интензивно в битката за нейната самостоятелност. Като цяло персоналният живот няма особена тежест за Констанс. Повечето биографи я назовават „ неприятна майка “, тъй като поверява развъждането на единственото й дете на родителите си. В един от спомените даже се твърди, че двете се срещат за първи път, когато Мейв е към този момент огромна и тя в никакъв случай не схваща изцяло изборът, който е направила майка й. Въпреки това има свидетелства за топлите, въпреки и скрити усеща на Констанс, която по време на един от престоите си в пандиза, моли сестра си Ева да й изпрати фотография на щерка й, която тя пази постоянно до себе си.

С купата, получена от брачна половинка й – „ графинята “ се подвизава из висшите кръгове на Дъблин, само че от ден на ден се увлича от патриотичната и социалистическа изразителност. Наред с изявени представители на артистичните среди, тя се среща с революционери като Майкъл Давит, Джон О’Лиъри и Мод Гон. Предвид общественото й състояние, в началото Констанс е възприемана с съмнение измежду патриотичните бойци, само че с помощта на своето неизменност, жаркост и познанства през 1908 година тя се причислява към партията Шин Фейн (букв превод – „ Самите ние “) и към радикалната организация „ Дъщерите на Ирландия “.

Снимка: Автор: неизвестенOriginal uploader was ANB at en.wikipedia – SligoHeritage.com, via en.wikipedia; transferred to Commons by User:Sreejithk2000 using CommonsHelper., Общественное притежание, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10526658

Година по-късно Констанс учредява Фиана – ирландска националистическа младежка организация, в която млади момчета са обучавани да употребяват оръжие. През идващите години организацията ще даде много жертви. Предвид възрастта им, това хвърля тъмна сянка върху делото и личността на Констанс. Макар и да скърби за тези тежки загуби в писмата до сестра си тя отбелязва, че „ тези жертви за почтени и нужни “. По същото време тя все по-често изнася речи в поддръжка на правото на дамите на глас, а през 1911 година е задържана за първи път, откакто при идването на крал Джордж V развява голям черен байрак в символ на митинг. В навечерието на Първата международна война Констанс е и измежду учредителите на „ Съвета на ирландските дами “ – паравоенна организация, която се трансформира в помощна част на Ирландските национални доброволци.

По-малко известна е усилена активност на Констанс от този интервал в помощ на работническата класа. Нейната социална активност е извънредно значима за действителните бъдещи ограничения, които се обрисуват в идеологическата стратегия на Шин Фейн. През 1913 година по време на„ Блокадата в Дъблин “ – един от най-големите митинги на служащи по това време, който британците се пробват да потушат с апетит, а Констанс провежда безвъзмездни кухни, в които персонално взе участие и събира продоволствия, с цел да подкрепи служащите и техните фамилии.

Времето е назряло и настроението измежду ирландците е като бомба със закъснител, чийто фитил рано или късно, ще се възпламени. Това и става през 1916 година, когато избухва Великденското въстание. Това е един от най-големите и известни протести в историята на Ирландия. Констанс е в стихията си. Въстанието е водено от две съществени организации – Ирландските национални доброволци и Ирландската гражданска войска, вземат участие и 200 представителки на „ Дъщерите на Ирландия “, измежду които и Констанс. Тя подвига барикади, грижи се за ранените и заема позиция на снайперист на покрива на Кралския хирургически лицей, като съгласно очевидци лишава живота на най-малко един служител на реда.

Седмица по-късно въстаниците са принудени да се предадат. Според източниците преди да съобщи оръжието си Констанс целува револвера си. Въпреки че се предават, британците работят безпощадно по отношение на ирландците. Те избиват всеобщо освен въстаниците, само че и пацифисти и мирни жители. Изправена пред съда, Констанс чака да я споходи същата орис, само че защото е жена тя получава доживотна присъда. Това я разгневява извънредно доста и се обръща към съда с думите: „ Надявах се най-малко да имате благоприличието да ме застреляте “. Поради отрицателният отзив от дейностите след протеста, британците дават прошка на политическите пандизчии и Констанс излиза предварително от пандиза.

Снимка: By National Library of Ireland on The Commons – Following the pipers!, No restrictions, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=51462416

Това се случва, макар че по това време тя е в пандиза поради своите политически речи. Тя отхвърля да стъпи в Народното събрание, тъй като в случай че го направи би означавало, че признава английската власт, нещо, което по този начин и не се случва. С годините се появяват и опити да се очерни името й. За нея се употребяват избрания като „ парвеню “, „ фукла “, цитират се и нейни недоволства по време на престоя й в разнообразни затвори, само че „ графинята “ продължава да въодушевява почитателите си и скоро тези опити за уронване на престижа й са заглушени. По същото време тя провежда секрети срещи и пропагандира измежду представителите на работническите съюзи. Убеден социалист, тя е въодушевена от революцията в Русия: „ Светлината запалена от съветската народна власт освети Централна Европа и идва на Запад. Нациите се възраждат, хората въстават, ще пристигна и часът на Ирландия “.

През 1919 година, Констанс е назначена за министър на труда, само че през 1922 година още веднъж сграбчва оръжието и се причислява към Гражданската война (1922-1923). След войната, тя пътува из Съединени американски щати и събира средства от замогналите се емигранти в интерес на ирландската битка за независимост. След Гражданската война Констанс последователно се отдръпва от политическата сцена и се отдава на една от новите си пристрастености – колите. Запален водач и добър монтьор, Констанс употребява и това си занимание, с цел да оказва помощ на служащите, както и става по време на следващата им стачка, при която тя им носи храна с автомобила си при извънредно неподходящи зимни условия. До гибелта си тя е преизбирана в Народното събрание, само че не дочаква заветната самостоятелност.

С спомените на съвременниците тя остава със своята военна мъжка униформа и атрактивна дамска шапка или както е казвала на „ Дъщерите на Ирландия “: „ Обличайте се в къси поли и носете здрави ботуши, оставете бижутата си в банка и си купете револвер. “ Нейни скулптури са издигнати в Дъблин и графство Слайго, само че историята за дейната й политическа активност дълги години е в сянката на други имена и събития.