От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта и бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат войнски качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в използването на тактики в борби.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами, които са обръщали тил на огнището или балните зали, с цел да се включат във военните дейности. Ще се уверите, че безусловно през цялата история има образци за дами, предпочели бойното поле и станали същински машини.

Желан стратегически пункт от тевтонци, руснаци, латвийци и шведи, независима република през XIV в., промишлен и културен център през Новото време, разположения на брега на р. Великая град Псков е сцена на значими исторически събития, измежду които и абдикацията на съветския цар Николай II през март 1917 година Това събитие освен приключва една от най-дълго управлявалите династии в Европа – тази на Романови (над 300 години), само че и бележи края на самата съветска империя.

Николай II е от тези владетели, които се случва да ръководят в едни от най-тежките моменти на страните им. Какви ли не превратности и проблеми не се случват, до момента в който той е на власт – анти-еврейски погроми (1903-1906), война с Япония (1904-1905), две революции (1905/1917), Първата международна война (1914-1918). Неговият автограф може и да поставя завършек на Февруарската гражданска война, само че Гражданската война (1917-1922) ще потопи Русия в още по-бедствено състояние.

Докато гордите й родители я държат в ръце и й се радват, те даже не подозират тестванията, пред които следва да се изправи тяхната татковина, нито, че дребното им русоляво момиченце ще стане първата жена-ас в историята на Втората международна война.

Снимка: Общественное притежание, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=397048

Терминът „ ас “ се появява през 1915 година по време на Първата международна война, когато заради пропагандни цели по този начин стартират да назовават отличилите се водачи, които влизали независимо във въздушни боеве. Редица френски, немски, британски, американски и съветски летци като „ Червения барон “ и Еди Рикенбакер се гордеят с тази купа, само че до 1941 година няма отличили се дами, които да застанат наедно с техните подвизи.

Преди да се носи на крилете на успеха и да санкционира враговете на Съюз на съветските социалистически републики, Лилия е едно нормално момиченце, което израства в непретенциозно жилище в Москва, отдалечено на повече от километър от центъра на града, а въображението й е превзето от съветските приказки, които майка й споделя всяка вечер. Баща й е служител в железницата, а майка й е продавачка в магазин. Лилия е от първото потомство, което получава строго комунистическо обучение. Нейна съученичка я разказва като момиче, което притегля вниманието на момчетата и обожава да танцува. Един от най-забавните й мемоари е по какъв начин се вози за първи път на Московското метро.

Когато на 18 август 1933 година тя отпразнува дванадесетият си рожден ден, страната афишира тази дата за „ Ден на Съветската Авиация “. Вероятно това е един от първите пъти, когато вниманието й е мощно привлечено от самолетите. Шумът на моторите, напрежението във въздуха и невероятната скорост, с която красиво се носят из въздуха металните птици пленяват сърцето на Лилия вечно и единствено две години по-късно тя прави първата крачка към реализиране на фантазията си да стане водач.

За страдание, по времето, когато се ускорява ползата на Лилия към самолетите, вътрешното състояние в страната е разтърсено за следващ път. През 30-те години се прави т.нар „ Голяма чистка “ на Сталин. Терорът обгръща голям брой от популацията – от военни водачи през хора на изкуството и учени до елементарни жители, които или са изпращани в трудови лагери като ГУЛАГ, или са екзекутирани без съд и присъда. Това е време, когато изразът „ обади другарчето “ се изкачва на едно по-горно равнище и въпреки да не се знае точният брой на жертвите на тези чистки се счита, че той е бил сред половин и един милион души.

Един от този милион е Владимир, бащата на Лилия. Една вечер идват в дома им и го арестуват като „ зложелател на народа “, скоро по-късно той е екзекутиран. Тази персонална покруса не убива вярата на Лилия в комунизма. Никъде в спомените на нейните другари и родственици няма и намек за възгледи, разнообразни от господстващата теория. Даже в противен случай, постоянно се загатва нейният национализъм и предпочитание да бъде от изгода на родината си.

На 14 години Лилия знае с какво желае да се занимава и не губи време да приведе фантазиите си в действителност. Тя стартира да се образова в авиационен клуб, а на 15 години прави първия си независим полет. Самороден гений, не е за удивление, че Лилия сполучливо се дипломира в Херсонското военно учебно заведение за водачи. Когато вятърът на политическата смяна се обръща и двете страни стартират да водят война между тях, Лилия се записва доброволец в армията. Първоначално тя е отхвърлена, само че след подправяне на документите й и завишаване на авиационния й опит, при второто кандидатстване тя е утвърдена.

Съюз на съветските социалистически републики може да се гордее, че е една от дребното страни, в които дамите освен се записват в редиците на армията, с цел да правят основно спомагателни функционалности, а действително вземат участие в бойни дейности. Това да се случи във военновъздушните сили значително се дължи на една забавна и смела дама – Марина Раскова. От оперна певица тя се преквалифицира в химик, а след това става прочут летец. Като навигатор от Съветските военновъздушни сили тя предлага една мини гражданска война в редиците на водачите – да бъдат основани напълно женски бойни полкова. С поддръжката на Сталин, тя съумява да учреди 3 такива и в единия от тях е записана и Лилия.

Снимка: By Неизвестен – http://ram-home.com/ram-old/i-26-2-andreev.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18482924

От това време има най-вече сведения за характера и личността на първата жена-ас. Описват я като доста дребна и ниска и механиците нормално трябвало да нагласяват всякога за потребностите й педалите и седалката, когато тя употребила даден аероплан. Тя е по едно и също време мощен темперамент, само че и сантиментална натура, която има вяра в суеверия. Не са й непознати типично женски навици като това да си направи шалче от плата на някой разкъсан парашут, или да постави малко букетче цветя в самолета.

Едно от неподчиненията в досието й е, когато отхвърля да си подстриже косата, когато я одобряват в армията, само че след това се подчинява. Името произлиза от нарисуваната от самата нея бяла лилия върху нейният аероплан Як-1, с който прави редица задачи, като едни от най-опасните й са над Сталинград. Най-близката й другарка е Екатерина Буданова – втората жена-ас, с която в началото Лилия взаимно ръководи самолета си.

Първите задачи на Лилия са да пази въздушното пространство над Сталинград. През септември 1942 година тя става първата жена военен водач, която смъква противников аероплан – „ Юнкерс Ю-88 “. Ранявана е два пъти, единият от тях – тежко в крайници, само че продължава своята работа. Скоро по-късно Лилия е призната в едно елитно формирование, т.нар „ охотники “/ „ свободни ловци “. Това е група от селектирани водачи, които имат правото по своя самодейност и независимо да преследват и атакуват противников самолети. Докато е част от тази група, Лилия прави и един от огромните си подвизи.

Един немски балон за наблюдаване се изплъзвал от многочислените опити да бъде свален от руските въздушни сили. Тогава Лилия, към момента възстановяваща се от контузия, отива при командира си и му споделя, че тя поема задачата. Когато той я отпраща, тя му оповестява, че със или без негово разрешение ще го направи и той склонява пред нейната увереност. Простият й, само че сполучлив проект е да нападне врагът откъм слънцето и с помощта на заслепяващата светлина, съумява да изненада германците и да ги смъкна.

В 9-ти полк тя се среща с Алексей Соломатин, ас и пълководец на ескадрона. Той е първата огромна обич на Лилия. Алексей е настойчив в ухажването си, само че тя не му е отвръща със същото. Едва когато умира при обучение, Лилия осъзнава какви усеща е изпитвала към него и в писмо до майка си отбелязва: „ в никакъв случай няма да срещна втори като него “.

На 1 август тя излиза със своя Як-1 и не се завръща. Друг член на формированието помни по какъв начин самолетът й е бил преследван от германците и в един миг изчезва зад облаците. Така едвам на 21 години завършва славната военна кариера на първата жена-ас от Втората международна война.

В продължение на над 35 години търсят останките на известния Як-1. През 1979 година тези старания най-сетне се увенчават с триумф – открити са остатъци от жена-пилот край село Димитриевка, регион Шахтерск. След проучвания се открива, че това е Лилия. Факт, който въпреки и противоречив има значимо значение, защото през 1990 година носи на Литвяк посмъртно присъденото отличие „ Герой на Съветския Съюз “.

Снимка: Автор: Tov sergeant – собственная работа, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=25229393

Лилия се ражда в тежките години след Гражданската война, прави първите си крачки в новосъздадения Съюз на съветските социалистически републики, пораства по време на Голямата чистка, намира своето предопределение във въздуха в навечерието на Втората международна война и разцъфва по време на този спор, с цел да се трансформира в първата жена-ас – воин на своята татковина и ентусиазъм за генерации водачи след нея.