От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта и бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат войнски качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в използването на тактики в борби.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами, които са обръщали тил на огнището или балните зали, с цел да се включат във военните дейности. Ще се уверите, че безусловно през цялата история има образци за дами, предпочели бойното поле и станали същински bad ass машини.

Една от неговите разновидности е войнишкият кръст „ За смелост ”, именуван още „ знак на ордена „ За смелост ”. Този орден се връчва на български бойци, които са показали извънреден подвиг на бойното поле. Малцина са тези които го получават повече от един път, а още по-малко – тези, отличени с първа степен. Един от тях е Донка Ушлинова, известна още като Донка Войвода или Донка Комитката. Българка, брачна половинка и воин от три войни, която се е хвърляла самоотвержено в борби за свободата на България, а през днешния ден тъне в миглите на родната ни история.

Жена-войн, оживяла в три войни. Това изложение непроменяемо извиква в съзнанието облик, наподобяващ Бриен от „ Игра на тронове ” или женски вид на Рамбо, въоръжен до зъби. Всъщност на външен тип Донка не е нито великан, нито буди смут и боязън. Според спомените на нейни съвременници тя е ниска, мургава и с огромни очи. По душа е любознателна, постоянно подготвена да замени дума с всеки, дори много бъбрива, в никакъв случай не се оплаква, а минава през тренировките, несгодите и тестванията наедно с останалите, без да се оплаче нито един път. Когато човек чете спомените й, може да долови и част от страховете й, най-големият от които е, че някой може да я подцени и да не й даде опция да се бие за България. Името й значи „ скъпа ” и тя е тъкмо такава за своите семейство, бойни приятели и татковина.

В тази динамична откъм политически събития година, в село Смилево, Битолско, откъдето е и небезизвестният войник за избавление на Македония – Даме Груев, се ражда Донка Богданова. Останала полусирак от дребна, татко й я омъжва едвам 15-годишна за Ставре Христов Ушлинов от село Лера (Битолско). Вероятно не става дума просто за нагласен брак, а за дълбоки взаимни усеща, тъй като от този момент до края на живота й, Донка съвсем постоянно е до мъжа си – и в битовото всекидневие, и на бойното поле. Единственият случай, когато се разделят, е при започване на брака им, когато Ставре отпътува на гурбет в Цариград, а Донка остава при негови родственици в селото.

Макар и българите да живеят добре и да имат свое учебно заведение и черква, те са подложени на произволи от страна на локалните турци и най-много на чифлик-сайбията Джелеп Реджо. Той будел боязън и смут измежду локалното население, изключително измежду нежната му половина, защото имал склонността постоянно да уголемява харема си. Под лукавия му взор попада 18-годишната Сребра, брачна половинка на Апостол Ушлинов, която освен била етърва на Донка, само че и нейна близка другарка. Реджо Бей бил полудял от предпочитание по нея, само че и хвърлил око на тогава 16-годишната бъдеща челник, заради което подложил на страдания фамилията им, като даже тежко пребил Апостол. Тогава Сребра и Донка измислили остроумен, само че и ужасяващ проект по какъв начин да се отърват от злокобния „ любовник ” и да спасят достойнството си. Заблудили Реджеп Бей, че ще станат част от харема му, само че при изискване, че той персонално ги вземе. Така агата отишъл невъоръжен и без защита в дома им, убеден в своята победа.

Разбира се изгубването на толкоз изтъкнат турчин не остава неусетно и през идващите дни тече бурно следствие по случая. Малко преди да бъде открит трупът на Джелеп Реджо, Донка, Сребра и Апостол бягат, поемайки отговорност за случилото се, за което са наказани задочно от османските управляващи, а къщата им е разрушена. Това ликвидиране е знаково за Донка и поставя началото на нейния военен път. В гората тримата намират четата на войводата Славейко Арсов, който след подробен разпит ги приема измежду своите редици. Така едвам 16-годишна, Донка става част от битката на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Голямото й бойно кръщение е Илинденско-преображенското въстание (1903), в което взима присъединяване четата на Славейко Арсов. Донка взе участие в над 20 сражения при Смилево, Златаре, Ресен, Крушие, Лева река и други Нейният военен дух и умения са толкоз значими, че войводата я показва за образец на останалите четници и я прогласява за подвойвода. След края на въстанието, тя е разпределена в дружината на Смиле Войданов и дружно с Апостол и Сребра, след голям брой борби при Демирхисар, Прилеп и Велес, стига до българската граница.

Тримата се откриват във Варна, където след толкоз време Донка се събира още веднъж със брачна половинка си, с цел да не се разделят в никакъв случай повече. Липсва информация по какъв начин и за какво Ставре заживява в черноморския град, само че поради по-нататъшната им житейска история и неделимост, евентуално и двамата са се търсели един различен в тези размирни времена. Донка стартира да следва във Варна, като в същото време оказва помощ на мъжа си в търговията с дървени въглища. Когато през 1912 година е оповестена Балканската война, двамата съпрузи незабавно се записват доброволци. Това ще се трансформира в фамилна традиция през идващите години. Донка и Ставре са зачислени към Македоно-одринското опълчение, във Втора рота на Осма Костурска тайфа, командвана от капитан Стоян Величков.

Тя взе участие и в двете Балкански войни, отличава се при пленяването на Явер паша и в борбата при Шаръкьой, както и в боевете против някогашните съдружници при Руен и Султан Тепе. За тези подвизи Донка е създадена в ефрейторско звание и отличена с Войнишкият кръст „ За смелост ” IV-та и III-та степен. Тя получава тези оценки под името „ Донка Ставрева ”, производно от това на брачна половинка й.

Първата национална злополука нанася тежък удар на стремежите и упованията на българите, само че не пречупва техния дух. Оцелелите бойци се отдръпват в очакване на по-благоприятни времена, в които да изпълнят заветната цел – обединяване на всички територии с българско население. Донка и Ставре са едни от тях, по тази причина не е чудно, че когато през 1914 година избухва Първата международна война (1914-1918), двамата съпрузи още веднъж бързат да се запишат доброволци. Както излиза наяве по-късно от спомените й, Донка се явява „ облечена с македонската си куртка, шапка, цървули и една лека рокля. ” Тези, които не познават подвизите й незабавно я одобряват с подигравка и даже желаят да я отпратят, защото армията не е място за дами, само че какво е учудването на главнокомандващите, когато десетки бойци се застъпват за нея и описват в детайлности за нейните геройства. Донка остава измежду бойците, призната е с почитание и е подложена на същата подготовка като всички останали. По-късно тя признава, че отстъпва на останалите единствено в околните боеве с нож, само че в теорията, стрелбата и останалите неща е наедно с тях.

Донка и Ставре са зачислени към Втори Македонски полк, по-късно преименуван на 60-ти полк на 11-та пехотна Македонска дивизия, командван от полковник Калоянов. Това е поделение, формирано напълно от доброволци от българските територии, останали отвън рамките на самостоятелната страна. Със своя полк Донка взима присъединяване в сраженията при с. Войшанци и с. Бистренци. През 1917 година главнокомандващият на Действащата войска генерал-лейтенант Никола Жеков прави обиколка на позициите и когато стига до 60-ти полк с изненада узнава, че в неговите редици има жена и то отличила се с голям брой геройства и подвизи. Лично той я издига в чин младши подофицер и след края на Голямата война й връчва Войнишки кръст „ За смелост ” I-ва степен.

Бойните звуци заглъхват, борбите, въпреки и извоювани, са напразни, тъй като идва времето на Втората национална злополука, духът значително е грохнал. След демобилизацията, Донка и Ставре получават еднократна помощ от страната в размер на 10 000 лева, с която съумяват да построят дребна къща в Добруджанския квартал на Варна и да основат дом и семейство. През 1924 година се ражда и единственият им наследник – Александър, съгласно някой кръстен на великия военачалник от Древността. Тринадесет години по-късно, на 27 юни Донка умира, а некрологът й гласял: „ Почина Донка челник, жена революционерка, героиня, себеотрицателен и самоуверен войник за родните идеали… “

Донка е същинска бойна машина, подстрекател за своите приятели по оръжие и известна измежду бойците със своите пламенни речи преди сраженията. Скромна, сладкодумна и самоотвержена, тя остава трайна диря в сърцата на своите съвременници. За страдание в днешно време може да се прочете тук-там, че тя е била „ терорист ” или че гробът й е бил отстранен, защото не е била платена такса за безконечни времена. Въпреки това споменът за нея и нейният подвиг не може да бъде премахнат и през днешния ден един от върховете в Антарктида носи нейното име.