За първи път откриха следи от първичния океан от магма
От много време насам учените подозират, че в миналото Земята е била покрита напълно от океан от магма. Никога не сме разполагали с директни доказателства за това. Изследователите базират изказванията си само и единствено въз основа на изискванията в този интервал. Сега обаче експерти се натъкнаха на съдържащи кристали скали, които, наподобява, в миналото са били част от този океан от магма, само че след това са се охладили. Ако това се окаже правилно, то учените ще би трябвало да премислят гледната си точка както за сегашното, по този начин и за нашето минало (в частност – за регионите с нескончаем вулканизъм като Хавай например).
Теорията за океана от магма се базира на топлината, формирана при планетарното образуване. Преди Земята да се охлади, тя е била бомбардирана от голямо количество галактически скали (включително от тази (или тези), виновна за появяването на самата Луна). Топлината, формирана от въпросните конфликти, несъмнено е съдействала за забавянето на самото изстудяване.
Малко по малко обаче обстановката се е успокоила и пороят от скали е намалял. Това от своя страна е асъдействало за рухването на температурите. Тектониката на плочите е взела превес и останките от тези антични условия са потънали в недрата на планетата и са били рециклирани до неразбираемост. Или най-малко по този начин си мислехме. Оказва се, че минимум една сходна останка от това антично минало е оживяла. И тя се намира в гренландската Исуа – групировка, която се съревновава с австралийския масив Джак Хилс за купата най-стари скали на Земята.
„ Възможностите да си набавим геоложки сведения за събитията през първите милиард години от историята на Земята са напълно малко – споделя доктор Хелън Уилямс от Кеймбриджкия университет. – Изумително е, че даже можем да държим тези скали в ръцете си, камо ли да получим толкоз доста данни за ранната история на планетата ни. “
Уилямс и нейните ѝ сътрудници афишират в Science Advances, че кристалите в скалите Исуа имат характерна химия, която подсказва, че те са се формирали на дъното на океана от магма, където мантията се среща с ядрото. Заключенията са вероятни само и единствено с помощта на скорошния напредък, изработен във връзка с разбиранията ни за метода, по който съотношенията във стоманените изотопи варират според от температурите и налягането, на фона на които кристалите, които ги съдържат, се образуват.
„ Тези проби с въпросния стоманен отпечатък съдържат и волфрамова особеност – сигнатура от групировката на Земята – което ни кара да мислим, че техният генезис може да бъде проследен до въпросните прастари кристали “, прибавя Уилямс.
Впоследствие тези кристали са почнали да криволичат към повърхността на планетата, като са се разтапяли и кристализирали отначало най-малко няколко пъти. Това обаче не е изтрило изцяло техните предходни трансформации.
Авторите означават, че съществуват сходства сред скалите от Исуа и тези, формирани в райони с деен вулканизъм. „ Едно от нещата, които ни интригуват, е дали и местата с деен вулканизъм нямат връзка с интериора на планетата – райони, които нормално са оттатък нашия допир “, споделя доктор Оливър Шортъл от Кеймбриджкия университет.
Отговорът на този въпрос евентуално е по-лесен, в сравнение с другата цел на създателите – да открият още следи от магмения океан. Океанската кора се рециклира на всеки няколкостотин милиона години. Континенталната кора устоя по-дълго, само че актуалните континенти са към момента относително по-млади от планетата. Уви, съществуват напълно малко места, отдалечени от огромните градове, които са запазили доказателства за първите форми на живот (камо ли за произхода на геологията).
Източник: IFLScience
