Велики понеделник е! Започва Страстната седмица
От през днешния ден стартира Страстната седмица или седмицата на страданията - последната от живота на Исус Христос . Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик.
Всяка година православните християни чакат със примирение Страстната седмица, с цел да захранят вярата, да укрепят мира и да защитят единството.
Спасителят изкупва човешките грехове посредством жертва - в страдалчество, болежка и обич, и го демонстрира посредством възкресение.
На Велики понеделник Христос , влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се навалица. Храмът за молебствия бил трансфорат в пазарище и в гнева си Божият наследник съборил масите на търговците.
Затова на Велики вторник Исус прекарал в нравствени упътвания, а съгласно църковния канон денят е предназначен за примирение.
В деня на Светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил измяната на Христос за 30 сребърника.
На Велика сряда обичаят пък повелява да се бере здравец, най-вече от децата и на Разпети петък да се раздава за здраве. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а в случай че някой престъпи това предписание, има вяра се, че умеенето му ще се отнеме.
Велики четвъртък е обвързван с Тайната вечеря , когато е открито тайнственото причестяване. След вечеря Христос взел самун, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и споделил: " Вземете, яжте, това е моето тяло! ". После вдигнал чашата и споделил: " Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за помилван на греховете ".
След причастието Христос признал пред своите възпитаници, че ще бъде предаден.
Велики четвъртък е най-очакваният ден през Страстната седмица от децата. Тогава се става рано, а преди време децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в алено.
С първото боядисано яйце, още до момента в който не е сухо, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи в събота.
Велики петък, прочут още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Исус Христос и е отдаден на неговите премеждия. На Велики петък не се прави нищо - позволено е единствено да се рисуват боядисаните към този момент яйца.
На Разпети петък не се яде нищо, пие се единствено вода.
Велика събота се назовава още душна , тъй като тогава се върви на гробовете на умрелите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и самун. На този ден се месят и пекат козунаците.
Вечерта против неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравят с " Христос воскресе! ", а отговорът е - " Воистина воскресе! ".
Всяка година православните християни чакат със примирение Страстната седмица, с цел да захранят вярата, да укрепят мира и да защитят единството.
Спасителят изкупва човешките грехове посредством жертва - в страдалчество, болежка и обич, и го демонстрира посредством възкресение.
На Велики понеделник Христос , влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се навалица. Храмът за молебствия бил трансфорат в пазарище и в гнева си Божият наследник съборил масите на търговците.
Затова на Велики вторник Исус прекарал в нравствени упътвания, а съгласно църковния канон денят е предназначен за примирение.
В деня на Светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил измяната на Христос за 30 сребърника.
На Велика сряда обичаят пък повелява да се бере здравец, най-вече от децата и на Разпети петък да се раздава за здраве. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а в случай че някой престъпи това предписание, има вяра се, че умеенето му ще се отнеме.
Велики четвъртък е обвързван с Тайната вечеря , когато е открито тайнственото причестяване. След вечеря Христос взел самун, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и споделил: " Вземете, яжте, това е моето тяло! ". После вдигнал чашата и споделил: " Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за помилван на греховете ".
След причастието Христос признал пред своите възпитаници, че ще бъде предаден.
Велики четвъртък е най-очакваният ден през Страстната седмица от децата. Тогава се става рано, а преди време децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в алено.
С първото боядисано яйце, още до момента в който не е сухо, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи в събота.
Велики петък, прочут още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Исус Христос и е отдаден на неговите премеждия. На Велики петък не се прави нищо - позволено е единствено да се рисуват боядисаните към този момент яйца.
На Разпети петък не се яде нищо, пие се единствено вода.
Велика събота се назовава още душна , тъй като тогава се върви на гробовете на умрелите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и самун. На този ден се месят и пекат козунаците.
Вечерта против неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравят с " Христос воскресе! ", а отговорът е - " Воистина воскресе! ".
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ