Започва Страстната седмица – време на изпитания, вяра и пречистване
От през днешния ден стартира Страстната седмица – най-съкровеното и трагично време в християнския календар. Това са последните дни от земния живот на Иисус Христос – седмица на страдалчество, молитва и вяра. В православната традиция всеки ден от нея носи името Велик, отразявайки дълбокото му духовно значение.
След Лазаровден и Цветница, вярващите влизат в дните, които напомнят пътя на Христос към Голгота. Както означават от женското списание Hera.bg, думата " пристрастеност " идва от старобългарски и значи точно „ мъчение “ – вътрешно тестване, жертва и обич.
С пролетта природата се разсънва, възражда се за нов живот – символика, която се преплита с християнската религия за Възкресението. Страстната седмица бележи и края на великденския пост – най-строгият в православната традиция. Великата събота е единствената постна събота, в която не се позволяват даже олио и вино.
Според националното поверие в дните на Страстната седмица, когато в дома ни гори свещ, душите на умрелите ни близки се ориентират по нейния пламък и слизат при нас за 40 дни. Това е време, в което се счита, че вратата сред земния и отвъдния свят е открехната.
През всеки от дните в храмовете се отслужват специфични богослужения с четене на Евангелието, припомнящи разнообразни събития, притчи и персони от последните дни на Христос. Първите три дни се съблюдава непоколебим пост, а всяко утро и вечер носи със себе си ново обръщение и размисъл.
Велики понеделник
Денят, в който Христос влиза в храма и прогонва търговците, осквернили светостта му. В този ден се напомня и историята на Йосиф, продаден от братята си в Египет – знак на измяната и човешката лакомия. Време е да се замислим за лицемерието и користолюбието в личния си живот.
Велики вторник
Христос насочва нравствени поуки към учениците си. В църквата се споделя за десетте девици – пет мъдри и пет неразумни. Мъдростта тук е не просто разсъдък, а съчувствие и благотворителност. На този ден се вглеждаме в добродетелите си – не една, а доста, тъй като точно те вършат индивида същински добър.
Велика сряда
Денят на измяната. Юда се съгласява да съобщи Иисус за 30 сребърника. В същото време една жена излива скъпоценно миро върху Христос – акт на смирение и обич. Нека се замислим кого позволяваме в сърцето си и по какъв начин отсъждаме на хората – дали даваме втори късмет, или съдим без благосклонност.
Велики четвъртък
Символиката е богата. На този ден се боядисват яйцата – първото постоянно е алено, знак на Христовата кръв. Вечерта се служи утреня на Разпети петък – свещениците изнасят кръста и четат фрагменти от Евангелието, измежду които и тези за Тайната вечеря и предателската целувка. Това е ден за размисъл върху любовта – същинската, безусловна, само че и уязвима.
Велики (Разпети) петък
Най-тъжният ден – Иисус е разпънат на кръста и положен в гроб. Църковните камбани не бият, даже птиците мълчат, както гласи остарялата българска сентенция. На този ден не се работи – отдава се респект посредством реверанс пред Плащаницата, която се изнася в храма и символизира погребението на Христос. Стотици хора минават под нея – в търсене на амнистия, мир и религия.
Велика събота
Последният ден преди Възкресението. Христос слиза в пъкъла, с цел да изведе душите от тъмнината. Домакините пекат великденски хлябове – знак на Христовото тяло. Хората отиват на гробищата, носят яйца и самун за помен. Вечерта се отслужва тържествена литургия – вярващите обикалят храма със запалени свещи. В среднощ проехтява трикратното „ Христос Воскресе! “, на което всички отвръщат: „ Воистина Воскресе! “
Така приключва Страстната седмица – не със тъга, а с Възкресение. С победа на светлината над мрака, на живота над гибелта.
След Лазаровден и Цветница, вярващите влизат в дните, които напомнят пътя на Христос към Голгота. Както означават от женското списание Hera.bg, думата " пристрастеност " идва от старобългарски и значи точно „ мъчение “ – вътрешно тестване, жертва и обич.
С пролетта природата се разсънва, възражда се за нов живот – символика, която се преплита с християнската религия за Възкресението. Страстната седмица бележи и края на великденския пост – най-строгият в православната традиция. Великата събота е единствената постна събота, в която не се позволяват даже олио и вино.
Според националното поверие в дните на Страстната седмица, когато в дома ни гори свещ, душите на умрелите ни близки се ориентират по нейния пламък и слизат при нас за 40 дни. Това е време, в което се счита, че вратата сред земния и отвъдния свят е открехната.
През всеки от дните в храмовете се отслужват специфични богослужения с четене на Евангелието, припомнящи разнообразни събития, притчи и персони от последните дни на Христос. Първите три дни се съблюдава непоколебим пост, а всяко утро и вечер носи със себе си ново обръщение и размисъл.
Велики понеделник
Денят, в който Христос влиза в храма и прогонва търговците, осквернили светостта му. В този ден се напомня и историята на Йосиф, продаден от братята си в Египет – знак на измяната и човешката лакомия. Време е да се замислим за лицемерието и користолюбието в личния си живот.
Велики вторник
Христос насочва нравствени поуки към учениците си. В църквата се споделя за десетте девици – пет мъдри и пет неразумни. Мъдростта тук е не просто разсъдък, а съчувствие и благотворителност. На този ден се вглеждаме в добродетелите си – не една, а доста, тъй като точно те вършат индивида същински добър.
Велика сряда
Денят на измяната. Юда се съгласява да съобщи Иисус за 30 сребърника. В същото време една жена излива скъпоценно миро върху Христос – акт на смирение и обич. Нека се замислим кого позволяваме в сърцето си и по какъв начин отсъждаме на хората – дали даваме втори късмет, или съдим без благосклонност.
Велики четвъртък
Символиката е богата. На този ден се боядисват яйцата – първото постоянно е алено, знак на Христовата кръв. Вечерта се служи утреня на Разпети петък – свещениците изнасят кръста и четат фрагменти от Евангелието, измежду които и тези за Тайната вечеря и предателската целувка. Това е ден за размисъл върху любовта – същинската, безусловна, само че и уязвима.
Велики (Разпети) петък
Най-тъжният ден – Иисус е разпънат на кръста и положен в гроб. Църковните камбани не бият, даже птиците мълчат, както гласи остарялата българска сентенция. На този ден не се работи – отдава се респект посредством реверанс пред Плащаницата, която се изнася в храма и символизира погребението на Христос. Стотици хора минават под нея – в търсене на амнистия, мир и религия.
Велика събота
Последният ден преди Възкресението. Христос слиза в пъкъла, с цел да изведе душите от тъмнината. Домакините пекат великденски хлябове – знак на Христовото тяло. Хората отиват на гробищата, носят яйца и самун за помен. Вечерта се отслужва тържествена литургия – вярващите обикалят храма със запалени свещи. В среднощ проехтява трикратното „ Христос Воскресе! “, на което всички отвръщат: „ Воистина Воскресе! “
Така приключва Страстната седмица – не със тъга, а с Възкресение. С победа на светлината над мрака, на живота над гибелта.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ