Байдън ще пробва да съживи Запада
От през днешния ден до 13 юни в Корнуол, Англия, ще се срещнат водачите на седемте най-развити международни стопански системи. Там и на директно идващите срещи на върха на НАТО (14 юни) и на Европейски Съюз (15 юни) водачите на Съединените щати и Европа ще бъдат изправени пред две задания: да съживят общността на развитите пазарни демокрации и да покажат, че западните страни са в положение да разрешат сегашните комплицирани наднационални проблеми.
Избирането на Джо Байдън за президент на Съединени американски щати през ноември 2020-та бе признато с облекчение в политическите среди и от двете страни на Атлантическия океан. Новият президент се ангажира с поемането на световното водачество, от което се отхвърли предшественикът му Доналд Тръмп, и с упоритостта още веднъж да сложи Запада в центъра на отворен, основан на правила международен ред.
Голямото завръщане обаче няма да е толкоз просто. Предвожданият от Запада международен ред беше към този момент подложен на тестване още преди идването на Тръмп по няколко аргументи: засилващата се геополитическа мощност на Китай и Русия, свиващия се дял от международния Брутният вътрешен продукт на развитите демокрации и общото отчаяние от глобализацията, подхранено и от последната финансова рецесия. Освен това ръководството на Тръмп хвърли подозрение върху способността на
Съединени американски щати да бъдат международен водач
и накара съдружниците им в Европа и Азия да гледат с съмнение към Америка – което не е изчистено и в този момент. Не е ясно и дали съществуващите западни институции могат да се приспособяват към сегашните световни провокации като климатични промени, кибервойни, пандемии.
Лидерите на Съединени американски щати, Германия, Франция, Англия, Италия, Канада и Япония ще се срещнат в Корнуол, в най-западната част на Англия. Събиранията на групата с присъединяване на Тръмп протичаха мъчно и с напрежение, само че тазгодишната среща в курортното градче Карбис Бей се чака да премине в по-конструктивен дух. Британският министър председател Борис Джонсън като хазаин избра четири целта: възобновяване и резистентност към пандемии, климатични промени и биоразнообразие, свободна и обективна търговия и отбрана на споделените полезности. Четирите целта демонстрират
какъв брой доста се е трансформирала Г-7
от времето, когато бе тясно фокусирана върху макроикономическата съгласуваност.
Ръководителите на седемте страни ще се опитат да разширят международния достъп до ваксини, които досега са поставяни основно в богатите страни, ще разискват опцията за Ковид паспорти и възможен нов световен пакт за пандемии. Ще препотвърдят задачите за понижаване на нездравословните излъчвания и за нулева загуба на биоразнообразие до 2030 година. Очаква се още да поемат ангажимент да възобновят либерализацията на международната търговия и да пазят демократичните полезности от съперниците на демокрацията както в своите страни, по този начин и по света.
Срещата в Корнуол ще бъде и тест за оповестеното от Борис Джонсън въздигане на " Глобална Британия " след излизането й от Европейски Съюз. С вярата да укрепи обсега на групата Англия е поканила в Корнуол още четири демокрации – Австралия, Южна Корея, Индия и Южна Африка, като настрана от това ще бъде показан и Европейски Съюз, който не влиза в броя на Седемте. За момента страните от Г-7 не демонстрират особена податливост за непрестанно разширение на групата – да вземем за пример посредством основаването на
" Демократични 10 ", или Д-10,
както някои оферират. Натискът това да бъде осъществено обаче евентуално ще се ускори, в случай че връзките сред Г-7 и Китай и Русия продължат да се утежняват. Байдън, който дефинира съревнованието сред демокрацията и авторитаризма като конфликта, дефиниращ нашето време, би трябвало да е квалифициран за такова развиване.
Корнуол чака Г-7
От Корнуол американският президент отпътува за Брюксел за срещата на 14 юни с водачите на НАТО, които ще се радват да го видят след четирите години на конфликти с Тръмп. Въпреки това обстановката в алианса е комплицирана. Година и половина откакто френският президент Еманюел Макрон разгласи " мозъчната гибел " на НАТО, съюзът е изправен пред преориентиране от класическа групова защита към по-глобална геополитическа роля и справяне с нови закани като кибервойните.
Пред НАТО има и по-непосредствени проблеми за решение. На първо място е договарянето на изтеглянето на силите на алианса от Афганистан, откакто Байдън едностранно разгласи отдръпването на американските военни до 11 септември, а след това още съкрати периода – до юли. Решението му смути американските съдружници и сложи въпроса за поддръжката за афганистанските сили за сигурност след приключването на най-дългата задгранична задача на алианса. Ще се търси и
обща позиция на съдружниците за Китай,
като някои от тях не са въодушевени Вашингтон да ги включва в стратегическото си състезание с Пекин. Подобна е и обстановката по отношение на Русия.
Остава открит и въпросът каква позиция да заеме алиансът във връзка с развиването на независими отбранителни структури на Европейски Съюз, които съгласно Съединени американски щати и някои други съдружници могат да нарушат сплотеността на НАТО – съмнение, което се укрепва от апелите на Франция за създаване на " стратегическа автономност ". Любопитно е и дали Джо Байдън ще продължи с упражнявания от Тръмп напън към съдружниците да усилят бюджетите си за защита, или ще предприеме по-гъвкав метод. Може да се чакат и някакви дейности по отношение на Турция, която, въпреки и съдружник от алианса, води политика, все по-отдалечаваща се от неговите полезности и намерено нарушава единството му във връзка с Русия.
Европейското пътешестване на Байдън ще приключи с
още две срещи на върха
– с водачите на Европейски Съюз в Брюксел на 15 юни и с съветския президент Владимир Путин в Женева на 16 юни. Още през декември 2020-та, незабавно след успеха на Байдън на изборите в Съединени американски щати, Еврокомисията създаде план за " Нова трансатлантическа стратегия за световна смяна ", предлагаща общ метод към международния ред. Оттогава напрежението към търговията, налозите и имунизациите за Ковид поохлади ентусиазма, само че се чака водачите в Брюксел да създадат опит да оставят тези разлики в предишното.
Ако всичко върви по проект, Байдън би трябвало да дойде в Женева за срещата с Путин, като зад тила си има солидна мрежа от съдружници, споделящи обща визия за света и разполагащи с ресурсите да я поддържат.
Избирането на Джо Байдън за президент на Съединени американски щати през ноември 2020-та бе признато с облекчение в политическите среди и от двете страни на Атлантическия океан. Новият президент се ангажира с поемането на световното водачество, от което се отхвърли предшественикът му Доналд Тръмп, и с упоритостта още веднъж да сложи Запада в центъра на отворен, основан на правила международен ред.
Голямото завръщане обаче няма да е толкоз просто. Предвожданият от Запада международен ред беше към този момент подложен на тестване още преди идването на Тръмп по няколко аргументи: засилващата се геополитическа мощност на Китай и Русия, свиващия се дял от международния Брутният вътрешен продукт на развитите демокрации и общото отчаяние от глобализацията, подхранено и от последната финансова рецесия. Освен това ръководството на Тръмп хвърли подозрение върху способността на
Съединени американски щати да бъдат международен водач
и накара съдружниците им в Европа и Азия да гледат с съмнение към Америка – което не е изчистено и в този момент. Не е ясно и дали съществуващите западни институции могат да се приспособяват към сегашните световни провокации като климатични промени, кибервойни, пандемии.
Лидерите на Съединени американски щати, Германия, Франция, Англия, Италия, Канада и Япония ще се срещнат в Корнуол, в най-западната част на Англия. Събиранията на групата с присъединяване на Тръмп протичаха мъчно и с напрежение, само че тазгодишната среща в курортното градче Карбис Бей се чака да премине в по-конструктивен дух. Британският министър председател Борис Джонсън като хазаин избра четири целта: възобновяване и резистентност към пандемии, климатични промени и биоразнообразие, свободна и обективна търговия и отбрана на споделените полезности. Четирите целта демонстрират
какъв брой доста се е трансформирала Г-7
от времето, когато бе тясно фокусирана върху макроикономическата съгласуваност.
Ръководителите на седемте страни ще се опитат да разширят международния достъп до ваксини, които досега са поставяни основно в богатите страни, ще разискват опцията за Ковид паспорти и възможен нов световен пакт за пандемии. Ще препотвърдят задачите за понижаване на нездравословните излъчвания и за нулева загуба на биоразнообразие до 2030 година. Очаква се още да поемат ангажимент да възобновят либерализацията на международната търговия и да пазят демократичните полезности от съперниците на демокрацията както в своите страни, по този начин и по света.
Срещата в Корнуол ще бъде и тест за оповестеното от Борис Джонсън въздигане на " Глобална Британия " след излизането й от Европейски Съюз. С вярата да укрепи обсега на групата Англия е поканила в Корнуол още четири демокрации – Австралия, Южна Корея, Индия и Южна Африка, като настрана от това ще бъде показан и Европейски Съюз, който не влиза в броя на Седемте. За момента страните от Г-7 не демонстрират особена податливост за непрестанно разширение на групата – да вземем за пример посредством основаването на
" Демократични 10 ", или Д-10,
както някои оферират. Натискът това да бъде осъществено обаче евентуално ще се ускори, в случай че връзките сред Г-7 и Китай и Русия продължат да се утежняват. Байдън, който дефинира съревнованието сред демокрацията и авторитаризма като конфликта, дефиниращ нашето време, би трябвало да е квалифициран за такова развиване.
Корнуол чака Г-7От Корнуол американският президент отпътува за Брюксел за срещата на 14 юни с водачите на НАТО, които ще се радват да го видят след четирите години на конфликти с Тръмп. Въпреки това обстановката в алианса е комплицирана. Година и половина откакто френският президент Еманюел Макрон разгласи " мозъчната гибел " на НАТО, съюзът е изправен пред преориентиране от класическа групова защита към по-глобална геополитическа роля и справяне с нови закани като кибервойните.
Пред НАТО има и по-непосредствени проблеми за решение. На първо място е договарянето на изтеглянето на силите на алианса от Афганистан, откакто Байдън едностранно разгласи отдръпването на американските военни до 11 септември, а след това още съкрати периода – до юли. Решението му смути американските съдружници и сложи въпроса за поддръжката за афганистанските сили за сигурност след приключването на най-дългата задгранична задача на алианса. Ще се търси и
обща позиция на съдружниците за Китай,
като някои от тях не са въодушевени Вашингтон да ги включва в стратегическото си състезание с Пекин. Подобна е и обстановката по отношение на Русия.
Остава открит и въпросът каква позиция да заеме алиансът във връзка с развиването на независими отбранителни структури на Европейски Съюз, които съгласно Съединени американски щати и някои други съдружници могат да нарушат сплотеността на НАТО – съмнение, което се укрепва от апелите на Франция за създаване на " стратегическа автономност ". Любопитно е и дали Джо Байдън ще продължи с упражнявания от Тръмп напън към съдружниците да усилят бюджетите си за защита, или ще предприеме по-гъвкав метод. Може да се чакат и някакви дейности по отношение на Турция, която, въпреки и съдружник от алианса, води политика, все по-отдалечаваща се от неговите полезности и намерено нарушава единството му във връзка с Русия.
Европейското пътешестване на Байдън ще приключи с
още две срещи на върха
– с водачите на Европейски Съюз в Брюксел на 15 юни и с съветския президент Владимир Путин в Женева на 16 юни. Още през декември 2020-та, незабавно след успеха на Байдън на изборите в Съединени американски щати, Еврокомисията създаде план за " Нова трансатлантическа стратегия за световна смяна ", предлагаща общ метод към международния ред. Оттогава напрежението към търговията, налозите и имунизациите за Ковид поохлади ентусиазма, само че се чака водачите в Брюксел да създадат опит да оставят тези разлики в предишното.
Ако всичко върви по проект, Байдън би трябвало да дойде в Женева за срещата с Путин, като зад тила си има солидна мрежа от съдружници, споделящи обща визия за света и разполагащи с ресурсите да я поддържат.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ