Путин задмина Брежнев, достига Сталин
От през днешния ден, 15 март, до неделя, 17 март, Русия гласоподава за президент. Руснаците се насочат към урните, а резултатът, може да се каже, е от дълго време превдварително решен. Без изненада – чака се Владимир Путин да бъде избран отново и да влезе в своя пети мандат отпред на Руската федерация.
Управлявал близо 20 години, Путин ще се „ изправи “ против деликатно подбрани от Кремъл съперници, които не съставляват действителна опасност за неговата легитимност, разяснява Си Ен Ен.
Тъй като множеството претенденти на опозицията са мъртви, в пандиза, в заточение, със възбрана да се кандидатират или са просто алегорични фигури, успеха на Путин, който на процедура е държавен глава на Русия отпреди началото на века, е съвсем обезпечена.
На 7 октомври 2023 година Владимир Путин навърши 71 години.
Той към този момент е бил президент по-дълго от всеки различен съветски властник след руския деспот Йосиф Сталин, като надминава даже 18-годишния мандат на генералния секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз Леонид Брежнев. Сталин е отпред на Съюз на съветските социалистически републики 31 години.
Путин наследи на поста първия президент на Руската федерация - Борис Елцин, след оставката му в последния ден на 1999 година Тогава Владимир Путин, който бе министър председател, бе назначен за краткотрайно изпълняващ длъжността.
За първи път е определен за президент на Русия на 26 март 2000 година, а по-късно е преизбиран през 2004 година През 2008 година е заменен от Дмитрий Медведев и е назначен за министър-председател на Русия. Преди изборите през 2012 година президентският мандат в страната е продължен от 4 на 6 години.
През същата година Путин още веднъж печели президентските избори. От май 2012 година той е и ръководител на Държавния съвет на Руската федерация, както и висш главнокомандващ на въоръжените сили на Руската федерация
През 2018 година Владимир Путин е избран отново за четвърти мандат. Преизбирането му на изборите в този момент ще удължи ръководството му най-малко до 2030 година
След конституционните промени през 2020 година той получи правото да се кандидатира още веднъж и вероятно да остане на власт до 2036 година, с което ще затвърди мястото си на най-дългогодишния водач на Русия, достигайки върха на Йосиф Висарионович.
През 2024 година президентските избори се организират при започване на третата година от пълномащабната инвазия на Русия в Украйна. От трансграничните удари с безпилотни самолети до похода на някогашния началник на „ Вагнер “ Евгений Пригожин до Москва и чисто човешкия фактор във войната – загубата на доста животи, Кремъл не съумя да изолира популацията си от последствията от спора.
Изследването на публичното мнение е мъчно в властническа страна като Русия, където мнозина се опасяват да подлагат на критика Кремъл, а дребното самостоятелни социологически организации и мозъчни тръстове работят под непоколебим надзор.
Според неправителствената организация „ Левада “ рейтингът на утвърждение на Путин надвишава 80% – зашеметяваща цифра, съвсем непозната измежду западните политици, и доста нарастване спрямо трите години преди пълномащабната инвазия в Украйна.
Според „ Левада “ войната също е получила необятна поддръжка, макар че последните ѝ изследвания демонстрират, че болшинството руснаци поддържат мирните договаряния. Според изследване, извършено от 21 до 28 февруари 2024 година измежду 1601 пълнолетни жители от всички райони, три четвърти от руснаците ненапълно поддържат войната в Украйна, само че повече от половината биха предпочели мирни договаряния.
Преобладаващото болшинство от руснаците, които поддържат Путин, споделят, че несъмнено или в огромна степен поддържат войната, до момента в който по-малко от една трета от съперниците на президента, към 1 на 10 руснаци, споделят същото. По-малко от 40% от пълнолетните руснаци считат, че е належащо войната да продължи.
Президентските изборите идват и месец след смъртта на най-сероизния съперник на Путин - Алексей Навални, в арктическа наказателна колония на 16 февруари. Макар че Навални, който беше наказан на повече от 30 години затвор, нямаше да може да се опълчи на Путин, гибелта му хвърли сянка върху изборите и лиши Русия от най-значимата опозиционна фигура.
Централната изборна комисия (ЦИК) на Русия утвърди единствено трима претенденти, които да се опълчват на Путин.
Това са Леонид Слуцки от Либерално-демократическата партия (ЛДПР), Владислав Даванков от Нова национална партия и Николай Харитонов от Комунистическата партия. Смята се, че и тримата са „ приемливо прокремълски настроени “ и никой от тях не се опълчва на войната в Украйна.
Кандидатите на опозицията, както сами признават, надали ще лишават доста от гласовете на президента. Слуцки, претендентът на ЛДПР, чиито разточителни разноски бяха разкрити в едно от следствията на Алексей Навални и екипа му, съобщи, че няма да приканва руснаците да гласоподават против Путин. „ Гласуването за Слуцки и ЛДПР безусловно не е гласоподаване против Путин “, сподели той.
Двама изтъкнати антивоенни претенденти не бяха позволени до присъединяване в изборите. Екатерина Дунцова беше отхвърлена от ЦИК поради хипотетични неточности в документите ѝ за регистрация. Антивоенният кандидат Борис Надеждин също не беше позволен. Той показа 100 000 подписа, нужни за влизането в конкуренцията против Путин, само че през февруари ЦИК призна единствено 95 587 от тях за законни.
Управляващата партия „ Единна Русия “ съобщи цялостна поддръжка за Путин, той се кандидатира като самостоятелен претендент, поставяйки се над партийната политика.
Въпреки че резултатите от изборите, може да се каже, са предрешени, те остават значим инструмент за демонстриране на легитимността на Путин измежду съветското население.
През август предходната година представителят на Кремъл - Дмитрий Песков, беше представен от „ Ню Йорк Таймс “ да споделя: „ Нашите президентски избори в действителност не са народна власт, а скъпоструваща администрация. “
Той съобщи, че Владимир Путин ще бъде избран отново с повече от 90% от гласовете.
По-късно Песков се опита да обясни мненията си, като съобщи пред съветската държавна медия ТАСС, че е имал поради, че „ равнището на консолидация към президента е безусловно невиждано “ и че в случай че Путин се кандидатира още веднъж, „ той ще бъде избран отново с голямо болшинство “.
Руснаците ще гласоподават от петък до неделя в 11-те часови пояса на страната - от далекоизточните райони покрай Аляска, до западния ексклав Калининград на балтийското крайбрежие, и в 88-те федерални субекта, в това число елементи от окупираната Украйна, нелегално анексирани от Русия след началото на пълномащабната ѝ инвазия през февруари 2022 г.
Управлявал близо 20 години, Путин ще се „ изправи “ против деликатно подбрани от Кремъл съперници, които не съставляват действителна опасност за неговата легитимност, разяснява Си Ен Ен.
Тъй като множеството претенденти на опозицията са мъртви, в пандиза, в заточение, със възбрана да се кандидатират или са просто алегорични фигури, успеха на Путин, който на процедура е държавен глава на Русия отпреди началото на века, е съвсем обезпечена.
На 7 октомври 2023 година Владимир Путин навърши 71 години.
Той към този момент е бил президент по-дълго от всеки различен съветски властник след руския деспот Йосиф Сталин, като надминава даже 18-годишния мандат на генералния секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз Леонид Брежнев. Сталин е отпред на Съюз на съветските социалистически републики 31 години.
Путин наследи на поста първия президент на Руската федерация - Борис Елцин, след оставката му в последния ден на 1999 година Тогава Владимир Путин, който бе министър председател, бе назначен за краткотрайно изпълняващ длъжността.
За първи път е определен за президент на Русия на 26 март 2000 година, а по-късно е преизбиран през 2004 година През 2008 година е заменен от Дмитрий Медведев и е назначен за министър-председател на Русия. Преди изборите през 2012 година президентският мандат в страната е продължен от 4 на 6 години.
През същата година Путин още веднъж печели президентските избори. От май 2012 година той е и ръководител на Държавния съвет на Руската федерация, както и висш главнокомандващ на въоръжените сили на Руската федерация
През 2018 година Владимир Путин е избран отново за четвърти мандат. Преизбирането му на изборите в този момент ще удължи ръководството му най-малко до 2030 година
След конституционните промени през 2020 година той получи правото да се кандидатира още веднъж и вероятно да остане на власт до 2036 година, с което ще затвърди мястото си на най-дългогодишния водач на Русия, достигайки върха на Йосиф Висарионович.
През 2024 година президентските избори се организират при започване на третата година от пълномащабната инвазия на Русия в Украйна. От трансграничните удари с безпилотни самолети до похода на някогашния началник на „ Вагнер “ Евгений Пригожин до Москва и чисто човешкия фактор във войната – загубата на доста животи, Кремъл не съумя да изолира популацията си от последствията от спора.
Изследването на публичното мнение е мъчно в властническа страна като Русия, където мнозина се опасяват да подлагат на критика Кремъл, а дребното самостоятелни социологически организации и мозъчни тръстове работят под непоколебим надзор.
Според неправителствената организация „ Левада “ рейтингът на утвърждение на Путин надвишава 80% – зашеметяваща цифра, съвсем непозната измежду западните политици, и доста нарастване спрямо трите години преди пълномащабната инвазия в Украйна.
Според „ Левада “ войната също е получила необятна поддръжка, макар че последните ѝ изследвания демонстрират, че болшинството руснаци поддържат мирните договаряния. Според изследване, извършено от 21 до 28 февруари 2024 година измежду 1601 пълнолетни жители от всички райони, три четвърти от руснаците ненапълно поддържат войната в Украйна, само че повече от половината биха предпочели мирни договаряния.
Преобладаващото болшинство от руснаците, които поддържат Путин, споделят, че несъмнено или в огромна степен поддържат войната, до момента в който по-малко от една трета от съперниците на президента, към 1 на 10 руснаци, споделят същото. По-малко от 40% от пълнолетните руснаци считат, че е належащо войната да продължи.
Президентските изборите идват и месец след смъртта на най-сероизния съперник на Путин - Алексей Навални, в арктическа наказателна колония на 16 февруари. Макар че Навални, който беше наказан на повече от 30 години затвор, нямаше да може да се опълчи на Путин, гибелта му хвърли сянка върху изборите и лиши Русия от най-значимата опозиционна фигура.
Централната изборна комисия (ЦИК) на Русия утвърди единствено трима претенденти, които да се опълчват на Путин.
Това са Леонид Слуцки от Либерално-демократическата партия (ЛДПР), Владислав Даванков от Нова национална партия и Николай Харитонов от Комунистическата партия. Смята се, че и тримата са „ приемливо прокремълски настроени “ и никой от тях не се опълчва на войната в Украйна.
Кандидатите на опозицията, както сами признават, надали ще лишават доста от гласовете на президента. Слуцки, претендентът на ЛДПР, чиито разточителни разноски бяха разкрити в едно от следствията на Алексей Навални и екипа му, съобщи, че няма да приканва руснаците да гласоподават против Путин. „ Гласуването за Слуцки и ЛДПР безусловно не е гласоподаване против Путин “, сподели той.
Двама изтъкнати антивоенни претенденти не бяха позволени до присъединяване в изборите. Екатерина Дунцова беше отхвърлена от ЦИК поради хипотетични неточности в документите ѝ за регистрация. Антивоенният кандидат Борис Надеждин също не беше позволен. Той показа 100 000 подписа, нужни за влизането в конкуренцията против Путин, само че през февруари ЦИК призна единствено 95 587 от тях за законни.
Управляващата партия „ Единна Русия “ съобщи цялостна поддръжка за Путин, той се кандидатира като самостоятелен претендент, поставяйки се над партийната политика.
Въпреки че резултатите от изборите, може да се каже, са предрешени, те остават значим инструмент за демонстриране на легитимността на Путин измежду съветското население.
През август предходната година представителят на Кремъл - Дмитрий Песков, беше представен от „ Ню Йорк Таймс “ да споделя: „ Нашите президентски избори в действителност не са народна власт, а скъпоструваща администрация. “
Той съобщи, че Владимир Путин ще бъде избран отново с повече от 90% от гласовете.
По-късно Песков се опита да обясни мненията си, като съобщи пред съветската държавна медия ТАСС, че е имал поради, че „ равнището на консолидация към президента е безусловно невиждано “ и че в случай че Путин се кандидатира още веднъж, „ той ще бъде избран отново с голямо болшинство “.
Руснаците ще гласоподават от петък до неделя в 11-те часови пояса на страната - от далекоизточните райони покрай Аляска, до западния ексклав Калининград на балтийското крайбрежие, и в 88-те федерални субекта, в това число елементи от окупираната Украйна, нелегално анексирани от Русия след началото на пълномащабната ѝ инвазия през февруари 2022 г.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ