Защо Индонезия мести столицата си?
от Джакарта в тропическите гори на остров Борнео, на над 1000 км разстояние от актуалната столица, оповестява " Франс прес ".
Предвижда се планът да започва в края на мандата на президента Джоко Уидодо през 2024 година
Ето за какво най-голямата стопанска система в Югоизточна Азия мести административния си център в Нусантара измежду буйна растителност с биоразнообразие и дом на най-старите тропически гори в света:
Потъващ град
Джакарта потъва с тревожна скорост поради несъразмерното добиване на подпочвени води.
По данни на Индонезийската организация за оценка и използване на технологии от 2021 година мегаполисът потъва приблизително с към 6 см годишно , което го прави един от най-бързо потъващите градове в света.
Изграждането на морска стена е неизбежно, тъй като наводнението към този момент е реалност, само че с течение на времето язовирът ще потъне и ще се стигне до ново наводняване, изясни Хери Андреас, академик от Технологичния институт в Бандунг. Според него най-хубавото решение за управление на слягането на земята е посредством управление на употребата на подпочвените води.
Ако не се вземат незабавни ограничения, 1/4 от региона на столицата ще бъде изцяло потънал до 2050 г ., пресмятат от Националната организация за научни проучвания и нововъведения.
Президентът на Индонезия предлага пренасяне на столицата
Джоко Видодо предлага тя да се реалокира в Калимантан на остров Борнео
Непосилно задължение
Джакарта е един от най-пренаселените градове в света с население от над 30 милиона души , които живеят в по-голямата столична зона. Замърсяването на претрупаните от трафик пътища и неналичието на система за събиране на отпадък, заради което мнозина са принудени да го изгарят, докара до утежняване на качеството на въздуха, сходно на това в Ню Делхи и Пекин.
Според държавното управление тапите в час пик в града годишно нанасят милиарди долари стопански загуби на най-многобройната мюсюлманска страна в света.
Бремето на Джакарта е извънредно тежко, акцентира Джоко Сетиджоварно, транспортен анализатор от Индонезийското транспортно общество. " Пътуването до работното място е извънредно неефективно, дълго и изтощително . Освен това понижава продуктивността на хората ", означи той.
Уидодо съобщи, че си показва новата столица като съвременен град, където всеки може да кара колело и да се разхожда пешком сред дестинации, които са близо една до друга.
Разпределение на благосъстоянието
С повече от 17 000 острова Индонезия е най-голямата страна архипелаг на земята. Населението и стопанската система ѝ обаче са съсредоточени най-вече в Джакарта и на по-големия остров Ява, където живеят над половината от 270-милионното население на страната.
Правителството показва, че желае да разнообрази центровете на икономическа и политическа власт в Индонезия.
През март Уидодо посочи, че преместването на столицата е за систематизиране и правдивост. " Имаме 17 000 острова, само че 56% от популацията е в Ява. В Ява има 156 милиона души ", уточни той.
За съпоставяне, провинция Източен Калимантан, където ще бъде издигната новата столица Нусантара, е населявана от по-малко от 4 милиона души.
Правителството е подготвило 56 180 хектара в провинция Източен Калимантан в индонезийската част на остров Борнео, който страната дели с Малайзия и Бруней.
Зона без бедствия
Друга причина за преместването на столицата, която държавното управление откроява, е намаляване на последствията от бедствия.
По данни на Агенцията по метеорология, климатология и геофизика Джакарта е заобиколена от дейни разломи, което я прави прекалено уязвима от трусове.
На Борнео има най-малка възможност от трусове спрямо други огромни индонезийски острови, защото той е по-далеч от дейните разломи.
Джакарта постоянно е застигана и от наводнения , защото се намира върху мочурлив терен.
Според откривателите мнозина в Джакарта и Ява може да останат без водоснабдяване, ако Индонезия не облекчи натиска върху мегаполиса.
" Джакарта и остров Ява вървят към рецесия с чиста вода, прогнозирахме, че рецесията може да се случи през 2050 година ", уточни Андреас и упрекна за това бързото увеличение на популацията и индустриалния напредък.
Когато популацията нарасне, неприятните санитарни условия ще се влошат, замърсителите ще обиден реките и плитките подпочвени води, което ще ги направи неизползваеми, предизвести той.
Предвижда се планът да започва в края на мандата на президента Джоко Уидодо през 2024 година
Ето за какво най-голямата стопанска система в Югоизточна Азия мести административния си център в Нусантара измежду буйна растителност с биоразнообразие и дом на най-старите тропически гори в света:
Потъващ град
Джакарта потъва с тревожна скорост поради несъразмерното добиване на подпочвени води.
По данни на Индонезийската организация за оценка и използване на технологии от 2021 година мегаполисът потъва приблизително с към 6 см годишно , което го прави един от най-бързо потъващите градове в света.
Изграждането на морска стена е неизбежно, тъй като наводнението към този момент е реалност, само че с течение на времето язовирът ще потъне и ще се стигне до ново наводняване, изясни Хери Андреас, академик от Технологичния институт в Бандунг. Според него най-хубавото решение за управление на слягането на земята е посредством управление на употребата на подпочвените води.
Ако не се вземат незабавни ограничения, 1/4 от региона на столицата ще бъде изцяло потънал до 2050 г ., пресмятат от Националната организация за научни проучвания и нововъведения.
Президентът на Индонезия предлага пренасяне на столицата
Джоко Видодо предлага тя да се реалокира в Калимантан на остров Борнео
Непосилно задължение
Джакарта е един от най-пренаселените градове в света с население от над 30 милиона души , които живеят в по-голямата столична зона. Замърсяването на претрупаните от трафик пътища и неналичието на система за събиране на отпадък, заради което мнозина са принудени да го изгарят, докара до утежняване на качеството на въздуха, сходно на това в Ню Делхи и Пекин.
Според държавното управление тапите в час пик в града годишно нанасят милиарди долари стопански загуби на най-многобройната мюсюлманска страна в света.
Бремето на Джакарта е извънредно тежко, акцентира Джоко Сетиджоварно, транспортен анализатор от Индонезийското транспортно общество. " Пътуването до работното място е извънредно неефективно, дълго и изтощително . Освен това понижава продуктивността на хората ", означи той.
Уидодо съобщи, че си показва новата столица като съвременен град, където всеки може да кара колело и да се разхожда пешком сред дестинации, които са близо една до друга.
Разпределение на благосъстоянието
С повече от 17 000 острова Индонезия е най-голямата страна архипелаг на земята. Населението и стопанската система ѝ обаче са съсредоточени най-вече в Джакарта и на по-големия остров Ява, където живеят над половината от 270-милионното население на страната.
Правителството показва, че желае да разнообрази центровете на икономическа и политическа власт в Индонезия.
През март Уидодо посочи, че преместването на столицата е за систематизиране и правдивост. " Имаме 17 000 острова, само че 56% от популацията е в Ява. В Ява има 156 милиона души ", уточни той.
За съпоставяне, провинция Източен Калимантан, където ще бъде издигната новата столица Нусантара, е населявана от по-малко от 4 милиона души.
Правителството е подготвило 56 180 хектара в провинция Източен Калимантан в индонезийската част на остров Борнео, който страната дели с Малайзия и Бруней.
Зона без бедствия
Друга причина за преместването на столицата, която държавното управление откроява, е намаляване на последствията от бедствия.
По данни на Агенцията по метеорология, климатология и геофизика Джакарта е заобиколена от дейни разломи, което я прави прекалено уязвима от трусове.
На Борнео има най-малка възможност от трусове спрямо други огромни индонезийски острови, защото той е по-далеч от дейните разломи.
Джакарта постоянно е застигана и от наводнения , защото се намира върху мочурлив терен.
Според откривателите мнозина в Джакарта и Ява може да останат без водоснабдяване, ако Индонезия не облекчи натиска върху мегаполиса.
" Джакарта и остров Ява вървят към рецесия с чиста вода, прогнозирахме, че рецесията може да се случи през 2050 година ", уточни Андреас и упрекна за това бързото увеличение на популацията и индустриалния напредък.
Когато популацията нарасне, неприятните санитарни условия ще се влошат, замърсителите ще обиден реките и плитките подпочвени води, което ще ги направи неизползваеми, предизвести той.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ