Любен Зидаров нямаше време за остаряване
От детските си години сме се възхищавали и откровено сме обичали илюстрациите на Любен Зидаров. По-късно ориста, специалността, десетилетното другарството със сина му Филип ни подариха да бъдем в близко другарство с изключителния художник и мъдрец.
Писали сме за него по разнообразни мотиви постоянно с наслада за неговото неподражаемо изкуство. И освен това - свързани сме с другарство с него, със сина му, изкуствоведа Филип Зидаров, снаха му, превъзходната художничка Катрин Томова, а към този момент и с внучката му Андреа-Филипа, млада изкуствоведка, която израсна пред очите ни и от детската количка беше по изложения... Тази й човешка непосредственост с Любо, както го назоваваме другарски, оценявахме като късмет и подарък в живота си. Срещите и диалозите в ателието му с него и Филип са моменти на щастливо съпреживяване на изкуството на необикновено надарен и умен създател .
Сега, когато по разнообразни мотиви оглеждам нашия списък със Стефан Джамбазов (1951 - 2021), съзнавам, че в немалкото ни години като публицисти в региона на културата и изкуството може би най-вече сме писали за Любен Зидаров.
При връчване на следващата премия. От ляво надясно: Любен Зидаров, Андреа-Филипа Зидарова, Катрин Томова и Филип Зидаров Фотограф: Стефан Джамбазов
Любен Зидаров съвсем не пропускаше галерия на сътрудниците си художници. Появяваше се извънредно грациозен, влизаше като благородник, което напълно рядко се среща по нашите ширини. Правеше го толкоз естествено и постоянно с чаша алено вино, като за същински празник. За мен е незабравимо, че познаваше чудесно какво основават другите илюстратори, и то от всички генерации, в това число най-младите. Мнозинството от тях не правеха изложения, имаха основно книгите си. Той следеше и това. Имаше своите пристрастия, като се аргументираше до най-малкия подробност, даже виждаше доста напред по какъв начин ще се развиват като създатели. Не бих могла да ги споделя с съответни имена, тъй като одобрявам за доста персонални и съкровени тези моменти на другарство с Любен Зидаров. Той не обичаше да беседва по телефона, изключително в последните години, само че намираше метод, когато желае да ти каже нещо, да го напише под формата на писъмце с необикновено хубав почерк и постоянно с химикалка, в никакъв случай с писалка, все едно, че надписва картина.
Реклама
Със Стефан бяхме смаяни, когато Филип ни сподели, че татко му ни е оставил писмо в СГХГ, малко откакто бяхме разгласили диалог с него във връзка изложбата му " Островът на съкровищата - половин век по-късно " в галерията 2015 година Написа ми извънредно благи думи, когато умря Стефан. А в неговия извънреден фотоархив, без да е професионален фотограф, само че от дете е снимал превъзходно, има евентуално най-вече запечатани красиви моменти с Любен Зидаров.
Ателието на Любен Зидаров Автор: Стефан Джамбазов
В този текст доста държа да напомня споделено, даже и непубликувано от срещите и диалозите с изключителния художник. Тези аудиозаписи считам за едно от най-ценните притежания.
" Мъча се да имам силата. Дали фактически я имам, или я нямам? Не мога да кажа, само че се веселя, че не съм престанал да рисувам. Дори, колкото и необикновено да звучи, последните ми работи са по-добри от тези, които са правени на младини. Много пъти мисля дали това не е патогенен случай, тъй като, когато хората натрупат някоя и друга година, стартират да копират себе си, това, което на младите си години са правили. Мъчат се най-важното да не изостават, да не се усещат по-зле от това, което са били. Тия мисли мен не ме занимават, тъй като в края на краищата аз, когато рисувам, не знам ще стане ли хубаво, няма ли да стане. След време виждам стойностите му. Признавам си, при мен не е толкоз лек креативният развой. Едно нещо, което рисувам, първо го мисля три дни, по-късно го рисувам три дни и най-после го виждам три дни. И доста постоянно, когато работя, се обезверявам, че работата ми не може да стане. Дали не съм ритнал доста обратно, дали не съм престанал да чувствам нещата като създател, като художник.
Любен Зидаров на изложбата в СГХГ пред героите от романите на Марк Твен. Художникът ги наричаше " свои дечица " Фотограф: Стефан Джамбазов
Понякога съм си задавал въпроса аз дали в действителност съм художник, тъй като не може да стане работата. Като погледна след известно време, доста постоянно съм се изненадвал. Това, което съм считал, че не е улучено, е улучено. Има и противоположни моменти - рисуваш и смяташ, че си го направил добре, а като мине известно време, го погледнеш - към този момент не е хубаво. Творческият развой е много друг, много озадачаващ даже. Поднася изненади, само че значимото е, че когато човек усеща потребност да се занимава, да рисува, това запълва живота му. Какво ще направи най-сетне нито той може да оцени, нито съвременниците му могат да оценят. Само времето може да оцени. Времето може да категоризира и да тури на мястото един създател, каквото заслужава (декември 2015 година в ателието му). "
Портрет на Любен Зидаров от Златю Бояджиев Автор: Стефан Джамбазов Реклама
На видно място в ателието му има прелестен негов портрет, нарисуван от Златю Бояджиев. Нямаше ден, в който Любен Зидаров да не работи в ателието си. И какъв брой пъти сме го срещали да бърза към него или да се връща към дома си, откакто съвсем през целия ден е рисувал. Творческото дългоденствие за даден художник не е рядко събитие. Но евентуално е без аналог случай, в който илюстратор, сътворил образния и типографски еквивалент на стотици литературни творби, построил изразителен нравствен мост сред себе си и създателите им, от една страна, и от друга - към публиките, да се върне към книги, илюстрирани от него преди повече от половин столетие. И постоянно, когато тръгваше към създател, който към този момент е илюстрирал, го препрочиташе, даваше на илюстрациите нещо ново, забелязал в текста, както самичък споделяше, колорит, подробност, който преди може би не е разкрил. Имашест издания, шест разнообразни разновидността на Андерсен и " шейсет лета " посред им. Бяха експонирани през декември 2021 година в пространството на изложба " Ракурси ".
" Зачовърках се отново с Андерсен - за пети път. Четох превод от датски. Тяхното мислене върви по друга посока, има друга физиономия, има различен колорит. Затова дословният превод от датски сякаш прави нещата малко по-скучни. И популярност Богу, преведени са от Светослав Минков преди време и хубаво е, че Светослав Минков е уловил тъкмо хубостта на Андерсен. И я е предал с българската тирада. " И от един месец го чопля. Едната приказка е " Медният глиган ", другата е " Жабата " и също " Нощната шапка на остарелия ерген ". Това са приказки за възрастни. Той е за мен огромният създател! Илюстрацията би трябвало да бъде съставка от мисълта и света на творбата на създателя. Пък няма значение в каква книга ще бъде. Да влияе по същия метод, както влияе текстът.
Андерсен Автор: Любен Зидаров
Разбира се, приказвам за създатели, които в действителност имат какво да кажат. Искам да бъда съизвършител в това, което е предлагането на създателя. Това е моята позиция. Доколко е права, до каква степен не, не знам, само че аз си я последвам, откогато съм почнал да работя. Какъв е смисълът да повториш безусловно това, което създателят е споделил. Че в случай че не го допълниш, няма смисъл от илюстрацията. Ти ставаш съавтор тогава. Както Ярослав Хашек е направил за Швейк. Никой не може да си показа тази книга за Швейк без илюстрациите на Йозеф Лада. Даже особено заведение има в Прага с неговите илюстрации. Те са съставка от творбата (февруари, 2020 година изложба " Стубел " ). "
От детските му години постоянно са го увличали книгите. Първите илюстрации, които прави, са от времето, когато още е възпитаник в гимназията. Любен Зидаров приключва живопис при Илия Петров. Имал неприятности с професора си в Академията, тъй като той непрестанно му правел забележки, че занемарява живописта, с цел да прави илюстрации. После се връща към живописта след престояване в ателиетата в Париж и има чудесни живописни картини и автопортрети с присъщото му майсторство с възприятие за комизъм и самоирония.
Автопортрет Фотограф: Любен Зидаров
Писали сме за него по разнообразни мотиви постоянно с наслада за неговото неподражаемо изкуство. И освен това - свързани сме с другарство с него, със сина му, изкуствоведа Филип Зидаров, снаха му, превъзходната художничка Катрин Томова, а към този момент и с внучката му Андреа-Филипа, млада изкуствоведка, която израсна пред очите ни и от детската количка беше по изложения... Тази й човешка непосредственост с Любо, както го назоваваме другарски, оценявахме като късмет и подарък в живота си. Срещите и диалозите в ателието му с него и Филип са моменти на щастливо съпреживяване на изкуството на необикновено надарен и умен създател .
Сега, когато по разнообразни мотиви оглеждам нашия списък със Стефан Джамбазов (1951 - 2021), съзнавам, че в немалкото ни години като публицисти в региона на културата и изкуството може би най-вече сме писали за Любен Зидаров.
При връчване на следващата премия. От ляво надясно: Любен Зидаров, Андреа-Филипа Зидарова, Катрин Томова и Филип Зидаров Фотограф: Стефан Джамбазов
Любен Зидаров съвсем не пропускаше галерия на сътрудниците си художници. Появяваше се извънредно грациозен, влизаше като благородник, което напълно рядко се среща по нашите ширини. Правеше го толкоз естествено и постоянно с чаша алено вино, като за същински празник. За мен е незабравимо, че познаваше чудесно какво основават другите илюстратори, и то от всички генерации, в това число най-младите. Мнозинството от тях не правеха изложения, имаха основно книгите си. Той следеше и това. Имаше своите пристрастия, като се аргументираше до най-малкия подробност, даже виждаше доста напред по какъв начин ще се развиват като създатели. Не бих могла да ги споделя с съответни имена, тъй като одобрявам за доста персонални и съкровени тези моменти на другарство с Любен Зидаров. Той не обичаше да беседва по телефона, изключително в последните години, само че намираше метод, когато желае да ти каже нещо, да го напише под формата на писъмце с необикновено хубав почерк и постоянно с химикалка, в никакъв случай с писалка, все едно, че надписва картина.
Реклама
Със Стефан бяхме смаяни, когато Филип ни сподели, че татко му ни е оставил писмо в СГХГ, малко откакто бяхме разгласили диалог с него във връзка изложбата му " Островът на съкровищата - половин век по-късно " в галерията 2015 година Написа ми извънредно благи думи, когато умря Стефан. А в неговия извънреден фотоархив, без да е професионален фотограф, само че от дете е снимал превъзходно, има евентуално най-вече запечатани красиви моменти с Любен Зидаров.
Ателието на Любен Зидаров Автор: Стефан Джамбазов
В този текст доста държа да напомня споделено, даже и непубликувано от срещите и диалозите с изключителния художник. Тези аудиозаписи считам за едно от най-ценните притежания.
" Мъча се да имам силата. Дали фактически я имам, или я нямам? Не мога да кажа, само че се веселя, че не съм престанал да рисувам. Дори, колкото и необикновено да звучи, последните ми работи са по-добри от тези, които са правени на младини. Много пъти мисля дали това не е патогенен случай, тъй като, когато хората натрупат някоя и друга година, стартират да копират себе си, това, което на младите си години са правили. Мъчат се най-важното да не изостават, да не се усещат по-зле от това, което са били. Тия мисли мен не ме занимават, тъй като в края на краищата аз, когато рисувам, не знам ще стане ли хубаво, няма ли да стане. След време виждам стойностите му. Признавам си, при мен не е толкоз лек креативният развой. Едно нещо, което рисувам, първо го мисля три дни, по-късно го рисувам три дни и най-после го виждам три дни. И доста постоянно, когато работя, се обезверявам, че работата ми не може да стане. Дали не съм ритнал доста обратно, дали не съм престанал да чувствам нещата като създател, като художник.
Любен Зидаров на изложбата в СГХГ пред героите от романите на Марк Твен. Художникът ги наричаше " свои дечица " Фотограф: Стефан Джамбазов
Понякога съм си задавал въпроса аз дали в действителност съм художник, тъй като не може да стане работата. Като погледна след известно време, доста постоянно съм се изненадвал. Това, което съм считал, че не е улучено, е улучено. Има и противоположни моменти - рисуваш и смяташ, че си го направил добре, а като мине известно време, го погледнеш - към този момент не е хубаво. Творческият развой е много друг, много озадачаващ даже. Поднася изненади, само че значимото е, че когато човек усеща потребност да се занимава, да рисува, това запълва живота му. Какво ще направи най-сетне нито той може да оцени, нито съвременниците му могат да оценят. Само времето може да оцени. Времето може да категоризира и да тури на мястото един създател, каквото заслужава (декември 2015 година в ателието му). "
Портрет на Любен Зидаров от Златю Бояджиев Автор: Стефан Джамбазов Реклама
На видно място в ателието му има прелестен негов портрет, нарисуван от Златю Бояджиев. Нямаше ден, в който Любен Зидаров да не работи в ателието си. И какъв брой пъти сме го срещали да бърза към него или да се връща към дома си, откакто съвсем през целия ден е рисувал. Творческото дългоденствие за даден художник не е рядко събитие. Но евентуално е без аналог случай, в който илюстратор, сътворил образния и типографски еквивалент на стотици литературни творби, построил изразителен нравствен мост сред себе си и създателите им, от една страна, и от друга - към публиките, да се върне към книги, илюстрирани от него преди повече от половин столетие. И постоянно, когато тръгваше към създател, който към този момент е илюстрирал, го препрочиташе, даваше на илюстрациите нещо ново, забелязал в текста, както самичък споделяше, колорит, подробност, който преди може би не е разкрил. Имашест издания, шест разнообразни разновидността на Андерсен и " шейсет лета " посред им. Бяха експонирани през декември 2021 година в пространството на изложба " Ракурси ".
" Зачовърках се отново с Андерсен - за пети път. Четох превод от датски. Тяхното мислене върви по друга посока, има друга физиономия, има различен колорит. Затова дословният превод от датски сякаш прави нещата малко по-скучни. И популярност Богу, преведени са от Светослав Минков преди време и хубаво е, че Светослав Минков е уловил тъкмо хубостта на Андерсен. И я е предал с българската тирада. " И от един месец го чопля. Едната приказка е " Медният глиган ", другата е " Жабата " и също " Нощната шапка на остарелия ерген ". Това са приказки за възрастни. Той е за мен огромният създател! Илюстрацията би трябвало да бъде съставка от мисълта и света на творбата на създателя. Пък няма значение в каква книга ще бъде. Да влияе по същия метод, както влияе текстът.
Андерсен Автор: Любен Зидаров
Разбира се, приказвам за създатели, които в действителност имат какво да кажат. Искам да бъда съизвършител в това, което е предлагането на създателя. Това е моята позиция. Доколко е права, до каква степен не, не знам, само че аз си я последвам, откогато съм почнал да работя. Какъв е смисълът да повториш безусловно това, което създателят е споделил. Че в случай че не го допълниш, няма смисъл от илюстрацията. Ти ставаш съавтор тогава. Както Ярослав Хашек е направил за Швейк. Никой не може да си показа тази книга за Швейк без илюстрациите на Йозеф Лада. Даже особено заведение има в Прага с неговите илюстрации. Те са съставка от творбата (февруари, 2020 година изложба " Стубел " ). "
От детските му години постоянно са го увличали книгите. Първите илюстрации, които прави, са от времето, когато още е възпитаник в гимназията. Любен Зидаров приключва живопис при Илия Петров. Имал неприятности с професора си в Академията, тъй като той непрестанно му правел забележки, че занемарява живописта, с цел да прави илюстрации. После се връща към живописта след престояване в ателиетата в Париж и има чудесни живописни картини и автопортрети с присъщото му майсторство с възприятие за комизъм и самоирония.
Автопортрет Фотограф: Любен Зидаров
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ