Три са областите, в които се раждат най-много българчета, столицата не е от тях
От десетилетие демографските вести за България са съвсем извънредно отрицателни – популацията се стопява бързо, естественият приръст се утежнява, а ковид-19 докара до внезапно повишение на смъртността. Някои знаци обаче дават мотив за преосмисляне на най-малко част от общата демографска динамичност, и даже за лек оптимизъм, написа в седмичния си бюлетин Институтът за пазарна стопанска система. Днес се стопираме върху плодовитостта, която отбелязва доста усъвършенстване през 2022 година и даже се доближава до коефициента си на заменяне.
Определението на тоталния коефициент на плодовитост e " междинният брой деца (момчета и момичета), които би родила една жена през целия си фертилен интервал (от 15 до 49 години) съгласно повъзрастовата плодовитост през отчетната година “. Най-често се приема, че заменяне има когато коефициентът доближи най-малко 2,1 – с други думи, когато средностатистическата жена има приблизително 2,1 деца. В средносрочен проект това значи задържане на популацията и демографска непоклатимост, а всяка по-висока стойност води до последователно повишение.
Плодовитостта в България се записва повече от век, като реализира своя исторически пик в интервала по време и след Първата международна война – към 5,5 деца на една жена. Следващите забележими пикове са незабавно след Втората международна война (около 3,5-4 деца) и през 70-те години на ХХ век, когато за финален път страната е над " заместването “ от 2,1 деца. Обратно, безспорното дъно е достигнато в годините на най-дълбока икономическа рецесия в края на 90-те години – едвам 1,1 деца. Оттогава насам се следи лек растеж до 1,6 деца при започване на световната финансова рецесия, и до 1,78 деца през 2022 година, което е и най-високата стойност от началото на демократичната история на страната насам.
Съдейки по динамичността, повече от явно е кои са факторите, които предопределят динамичността на плодовитостта. В началото на ХХ век икономическата промяна от земеделска към индустриална стопанска система води до бърз спад, последват от задържане през интервала на Народна република България. По-краткосрочните придвижвания обаче са свързани с доста внезапните промени на средата – интервалът след двете международни войни носи оптимизъм, назад – стопанските шокове и висока неустановеност след разпада на социалистическия строй и в хода на двете стопански рецесии водят със себе си обилни утежнявания. По същия метод, прочее, може да бъде интерпретирано и задържането на плодовитостта в хода на пандемията от ковид-19. Съответно интервалът от началото на предишното десетилетие се характеризира с последователно усъвършенстване, а първата година след пандемията – с усъвършенстване със приблизително 0,2 деца, измежду по-резките в показания исторически обзор.
Погледът към коефициента на плодовитост на обособените области разкрива обилни разлики сред обособените елементи на страната, като три области – Сливен (2,57), Ямбол (2,35) и Ловеч (2,11) – са над цената на заменяне. Най-ниските стойности на знака пък са в Смолян (1,33) и столицата (1,51). Подобрението по отношение на десетилетие по-рано обаче е навсякъде – няма нито една област, в която се следи спад, а при множеството растежът е от порядъка на 0,2-0,3 пункта в границите на десетилетието. Все отново има забележим контрастност сред областите в Северна и Южна България, като в множеството северни области подобрението е доста по-бавно.
На този стадий – единично бързо покачване в границите на една година – няма по какъв начин да твърдим, че има трайно усъвършенстване в плодовитостта и директно обвързаната с нея раждаемост в страната. Въпреки това обаче историческата динамичност ясно насочва към факторите, които въздействат благотворно – повишението на предвидимостта, премахването на екзистенциалните закани и общото възстановяване на макроикономическата и обществената среда. С други думи, залагането на демографски цели следва да си поставя цели и в тези направления, които са надалеч по-ефективни от данъчните отстъпки и преференциалните жилищни заеми.
Определението на тоталния коефициент на плодовитост e " междинният брой деца (момчета и момичета), които би родила една жена през целия си фертилен интервал (от 15 до 49 години) съгласно повъзрастовата плодовитост през отчетната година “. Най-често се приема, че заменяне има когато коефициентът доближи най-малко 2,1 – с други думи, когато средностатистическата жена има приблизително 2,1 деца. В средносрочен проект това значи задържане на популацията и демографска непоклатимост, а всяка по-висока стойност води до последователно повишение.
Плодовитостта в България се записва повече от век, като реализира своя исторически пик в интервала по време и след Първата международна война – към 5,5 деца на една жена. Следващите забележими пикове са незабавно след Втората международна война (около 3,5-4 деца) и през 70-те години на ХХ век, когато за финален път страната е над " заместването “ от 2,1 деца. Обратно, безспорното дъно е достигнато в годините на най-дълбока икономическа рецесия в края на 90-те години – едвам 1,1 деца. Оттогава насам се следи лек растеж до 1,6 деца при започване на световната финансова рецесия, и до 1,78 деца през 2022 година, което е и най-високата стойност от началото на демократичната история на страната насам.
Съдейки по динамичността, повече от явно е кои са факторите, които предопределят динамичността на плодовитостта. В началото на ХХ век икономическата промяна от земеделска към индустриална стопанска система води до бърз спад, последват от задържане през интервала на Народна република България. По-краткосрочните придвижвания обаче са свързани с доста внезапните промени на средата – интервалът след двете международни войни носи оптимизъм, назад – стопанските шокове и висока неустановеност след разпада на социалистическия строй и в хода на двете стопански рецесии водят със себе си обилни утежнявания. По същия метод, прочее, може да бъде интерпретирано и задържането на плодовитостта в хода на пандемията от ковид-19. Съответно интервалът от началото на предишното десетилетие се характеризира с последователно усъвършенстване, а първата година след пандемията – с усъвършенстване със приблизително 0,2 деца, измежду по-резките в показания исторически обзор.
Погледът към коефициента на плодовитост на обособените области разкрива обилни разлики сред обособените елементи на страната, като три области – Сливен (2,57), Ямбол (2,35) и Ловеч (2,11) – са над цената на заменяне. Най-ниските стойности на знака пък са в Смолян (1,33) и столицата (1,51). Подобрението по отношение на десетилетие по-рано обаче е навсякъде – няма нито една област, в която се следи спад, а при множеството растежът е от порядъка на 0,2-0,3 пункта в границите на десетилетието. Все отново има забележим контрастност сред областите в Северна и Южна България, като в множеството северни области подобрението е доста по-бавно.
На този стадий – единично бързо покачване в границите на една година – няма по какъв начин да твърдим, че има трайно усъвършенстване в плодовитостта и директно обвързаната с нея раждаемост в страната. Въпреки това обаче историческата динамичност ясно насочва към факторите, които въздействат благотворно – повишението на предвидимостта, премахването на екзистенциалните закани и общото възстановяване на макроикономическата и обществената среда. С други думи, залагането на демографски цели следва да си поставя цели и в тези направления, които са надалеч по-ефективни от данъчните отстъпки и преференциалните жилищни заеми.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ