БНБ иска да бъде намален заложеният бюджетен дефицит за всяка от годините в периода 2022-2024 година. Отправя критики към самия характер на Бюджет 2022
От Българска народна банка насочат основни рецензии към плана на държавното управление за бюджет за 2022 година в свое мнение до Министерството на финансите. Критиките не са свързани с съответни политики на държавното управление и заложените разноски за една или друга сфера, а са ориентирани към самия темперамент на бюджета. Най-съществената рекомендация на Българска народна банка е да бъде понижен заложеният бюджетен недостиг за всяка от годините в интервала 2022-2024 година
Според 3-годишната прогноза на Министерството на финансите (МФ) за бранш " Държавно ръководство " дефицитът в бюджета за 2022 година ще бъде 3,3% и то без да бъдат включени разноските, свързани с коронавирус ограниченията. Дефицитът нараства до 3,5% през 2023 година, като надвишава оптимално допустимите 3% от Брутният вътрешен продукт съгласно Закона за обществените финанси и Пакта за непоклатимост и напредък, показват от Българска народна банка. В претекстовете на МФ към проектобюджета няма изчерпателен разбор на факторите, които са довели до растежа на приходите през 2021 година като да вземем за пример забележителното повишаване на петрола, газа и тока, инфлацията и растежа на потреблението на семействата вследствие на нарастването на бюджетните заплати и добавките към пенсиите.
Голяма част от тези фактори не са устойчиви и не може да бъдат база за финансиране на трайно повишаване на бюджетните разноските, написа в документа на Българска народна банка. Същевременно в бюджета е планувано нарастване на редица обществени заплащания, които мъчно биха могли да бъдат понижени при утежняване на външната икономическа обстановка, показват от Централната банка. Поскъпването на енергоизточниците, високата инфлация, усложненията в световните вериги за доставки и дефицита на работна ръка, в комбиниране с политиката на централните банки по света и задълбочаващи се геополитически спорове, усилват несигурността и утежняват икономическите вероятности в международен мащаб, написа в документа на Българска народна банка.
Това покачва рисковете пред икономическия напредък в България. Допълнителен риск е вероятно закъснение на капиталовите планове от Националния проект за възобновяване, защото продължава неговото координиране с Брюксел. Реализирането на тези опасности ще докара до по-малки доходи в бюджета. Затова е целесъобразно планирането на по-малък бюджетен недостиг, считат от Българска народна банка. Поддържането на огромен бюджетен недостиг ще способства за повишаване на инфлацията и ще има негативно въздействие върху икономическия напредък през идващите години, считат от Централната банка. Разходите за лихви по дълга ще набъбнат.
Разходите за обслужване на държавния дълг ще набъбнат, предизвестяват от Българска народна банка. В плана на бюджет за 2022 година и прогнозата на Министерството на финансите до 2024 година е планувано доста повишаване на държавния дълг, показват от Българска народна банка. Не е правилно това да не се прави оценка като проблем, единствено тъй като дългът остава под 60% от Брутния вътрешен артикул, допълват от Българска народна банка. Отклонение от провежданата през последните 20 години консервативна политика по ръководство на държавния дълг ще докара до утежняване на доверието на вложителите към финансовата непоклатимост в страната и ще повлияе отрицателно върху кредитния рейтинг на държавните ни облигации, написа в документа.
Това ще докара до повишаване на разноските за лихви. Цената за погашение на дълга е евентуално да нарасне и поради смяна на политиката на централните банки и прекосяване към повишение на лихвите. От Българска народна банка желаят и по-точни критерии кои разноски на бюджета са поради коронавирус рецесията. Защото съгласно Българска народна банка не са ясни причинете удължаването на данъчното облекчение за деца, както и обезщетенията за държавни и общински институции поради скъпия ток, да се регистрират като коронавирус ограничения.
Източник: " Труд "
Според 3-годишната прогноза на Министерството на финансите (МФ) за бранш " Държавно ръководство " дефицитът в бюджета за 2022 година ще бъде 3,3% и то без да бъдат включени разноските, свързани с коронавирус ограниченията. Дефицитът нараства до 3,5% през 2023 година, като надвишава оптимално допустимите 3% от Брутният вътрешен продукт съгласно Закона за обществените финанси и Пакта за непоклатимост и напредък, показват от Българска народна банка. В претекстовете на МФ към проектобюджета няма изчерпателен разбор на факторите, които са довели до растежа на приходите през 2021 година като да вземем за пример забележителното повишаване на петрола, газа и тока, инфлацията и растежа на потреблението на семействата вследствие на нарастването на бюджетните заплати и добавките към пенсиите.
Голяма част от тези фактори не са устойчиви и не може да бъдат база за финансиране на трайно повишаване на бюджетните разноските, написа в документа на Българска народна банка. Същевременно в бюджета е планувано нарастване на редица обществени заплащания, които мъчно биха могли да бъдат понижени при утежняване на външната икономическа обстановка, показват от Централната банка. Поскъпването на енергоизточниците, високата инфлация, усложненията в световните вериги за доставки и дефицита на работна ръка, в комбиниране с политиката на централните банки по света и задълбочаващи се геополитически спорове, усилват несигурността и утежняват икономическите вероятности в международен мащаб, написа в документа на Българска народна банка.
Това покачва рисковете пред икономическия напредък в България. Допълнителен риск е вероятно закъснение на капиталовите планове от Националния проект за възобновяване, защото продължава неговото координиране с Брюксел. Реализирането на тези опасности ще докара до по-малки доходи в бюджета. Затова е целесъобразно планирането на по-малък бюджетен недостиг, считат от Българска народна банка. Поддържането на огромен бюджетен недостиг ще способства за повишаване на инфлацията и ще има негативно въздействие върху икономическия напредък през идващите години, считат от Централната банка. Разходите за лихви по дълга ще набъбнат.
Разходите за обслужване на държавния дълг ще набъбнат, предизвестяват от Българска народна банка. В плана на бюджет за 2022 година и прогнозата на Министерството на финансите до 2024 година е планувано доста повишаване на държавния дълг, показват от Българска народна банка. Не е правилно това да не се прави оценка като проблем, единствено тъй като дългът остава под 60% от Брутния вътрешен артикул, допълват от Българска народна банка. Отклонение от провежданата през последните 20 години консервативна политика по ръководство на държавния дълг ще докара до утежняване на доверието на вложителите към финансовата непоклатимост в страната и ще повлияе отрицателно върху кредитния рейтинг на държавните ни облигации, написа в документа.
Това ще докара до повишаване на разноските за лихви. Цената за погашение на дълга е евентуално да нарасне и поради смяна на политиката на централните банки и прекосяване към повишение на лихвите. От Българска народна банка желаят и по-точни критерии кои разноски на бюджета са поради коронавирус рецесията. Защото съгласно Българска народна банка не са ясни причинете удължаването на данъчното облекчение за деца, както и обезщетенията за държавни и общински институции поради скъпия ток, да се регистрират като коронавирус ограничения.
Източник: " Труд "
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ