Първото преброяване у нас от 1881 г. отчита близо 2 млн. и 8000 души |
От близо век и половина преброяванията у нас следват всички значими събития в българската история. През 1880 година с Указ на княз Александър I Батенберг е основано Статистическото поделение към Министерството на финансите, чиято първа задача е да провежда и организира броене. На 1 януари 1881 година се организира първото броене на популацията в Княжество България, сочи историческата информация на Национален статистически институт.
В младата българска страна тогава живеят 2 007 919 души, като семействата са приблизително по 6 лица. През 1887 година след Съединението популацията на България нараства до 3 154 375 души в 556 400 семейства. По това време едвам 10% от популацията е грамотно.
Населението на България пораства до 1985 година макар двете международни войни и националните произшествия. През 80-те по този начин и не се ражда 9-милионният българин. Всъщност намаляването на раждаемостта стартира още през 70-те заради урбанизацията на страната и доближава своя пик в края на 90-те години на ХХ век. Върху намаляването на популацията след демократичните промени стартира да въздейства и външната миграция. За 30 години преход популацията е намаляло с 1 570 769 души. През 2001 година още веднъж за първи път сме под 8 милиона.
През 2011 година България организира първото броене като страна - членка на Европейски Съюз. Тогава е и първото електронно броене у нас . Населението е 7 364 570 души, като 42% са се преброили онлайн. Средният брой на членовете на едно домакинство е едвам 2.4 души. У нас най-вече са били едночленните семейства - близо една трета.
Освен преброявания на популацията са правени и други типове преброявания - на столетниците, държавните служители, добитъка и транспортните средства. Едно от най-интересните проучвания е преброяването на столетниците през 1927 - 1928 година. Тогава са живели 158 столетници, като двама са били на 111 и 112 години.
За да издирят столетниците, анкетьорите са минали 18 055 км и са работили общо 1 120 работни дни. През 1904 година по данни от преброяването им държавните служители са били 27 939, като най-вече са работили в Министерството на войната - 6 455, а минимум - в Министерството на външните работи - 224.
2020 година беше спешна за целия свят поради пандемията от COVID-19. Тази година Национален статистически институт регистрира едно от най-високите равнища на смъртност в историята на страната. Данните са сравними с годините на така наречен испански грип. В същото време за първи път от години беше регистрирана по-висока вътрешна миграция по направлението град - село.
Най-точни демографски данни за това какъв брой сме, кои сме и по какъв начин живеем ще имаме след националното броене на популацията и жилищния фонд. То стартира след честването на 136-годишнината от Съединението на България, тъкмо в 0.00 часа на 7 септември.
В младата българска страна тогава живеят 2 007 919 души, като семействата са приблизително по 6 лица. През 1887 година след Съединението популацията на България нараства до 3 154 375 души в 556 400 семейства. По това време едвам 10% от популацията е грамотно.
Населението на България пораства до 1985 година макар двете международни войни и националните произшествия. През 80-те по този начин и не се ражда 9-милионният българин. Всъщност намаляването на раждаемостта стартира още през 70-те заради урбанизацията на страната и доближава своя пик в края на 90-те години на ХХ век. Върху намаляването на популацията след демократичните промени стартира да въздейства и външната миграция. За 30 години преход популацията е намаляло с 1 570 769 души. През 2001 година още веднъж за първи път сме под 8 милиона.
През 2011 година България организира първото броене като страна - членка на Европейски Съюз. Тогава е и първото електронно броене у нас . Населението е 7 364 570 души, като 42% са се преброили онлайн. Средният брой на членовете на едно домакинство е едвам 2.4 души. У нас най-вече са били едночленните семейства - близо една трета.
Освен преброявания на популацията са правени и други типове преброявания - на столетниците, държавните служители, добитъка и транспортните средства. Едно от най-интересните проучвания е преброяването на столетниците през 1927 - 1928 година. Тогава са живели 158 столетници, като двама са били на 111 и 112 години.
За да издирят столетниците, анкетьорите са минали 18 055 км и са работили общо 1 120 работни дни. През 1904 година по данни от преброяването им държавните служители са били 27 939, като най-вече са работили в Министерството на войната - 6 455, а минимум - в Министерството на външните работи - 224.
2020 година беше спешна за целия свят поради пандемията от COVID-19. Тази година Национален статистически институт регистрира едно от най-високите равнища на смъртност в историята на страната. Данните са сравними с годините на така наречен испански грип. В същото време за първи път от години беше регистрирана по-висока вътрешна миграция по направлението град - село.
Най-точни демографски данни за това какъв брой сме, кои сме и по какъв начин живеем ще имаме след националното броене на популацията и жилищния фонд. То стартира след честването на 136-годишнината от Съединението на България, тъкмо в 0.00 часа на 7 септември.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ