"Сирийския шивач" Надим - наше момче в родопското село Крушево
От близо четири години родопското село Крушево се е трансформирало във втори дом на 30-годишния Надим Асфур, по-известен като " сирийския шивач ". Пристигнал в гърменското село, бягайки от войната в Сирия, която тогава придобила застрашителни размери.
Тогава той тръгнал от към този момент опустошения си роден град с още 14 души. Целта на всички била да доближат до Германия, само че той, татко му, брат му и сестра му стигат до България и остават тук. Малко по-късно роднините му отпътуват за Германия, а Надим остава в гърменското село Крушево. Той има бежански статут у нас и е регистриран като гражданин на Крушево и община Гърмен.
" Доволен съм, че останах тук. Доволен съм, че открих работа в локалния завод. Работното време е положително. Нормални 8 часа. Хубаво е ". Добавя, че поради бързината и сръчността си е добил прозвището " сирийския шивач ".
Има забележителни качества с иглата и може да засрами даже и най-хубавите български шивачки. Разказва, че в родината си също е шиел. Затова му било елементарно да свикне с работата. Преди това обработвал каменни плочи (тикли), само че му се видяло тежко и решил да стартира да работи в цеха.
В началото на престоя си в България бил открит посредством " Facebook " от британско семейство, което живеело в Крушево. Двамата съпрузи му предложили помощ и заслон в селото. Няколко месеца живял при тях на каравана. След това благодарение на всичките му нови съселяни съумял да облагороди постройката на от дълго време несъществуващото към този момент локално учебно заведение и го трансформирал в негов дом. Там има всичко належащо за естествен живот – спалня, кухня, баня, тоалетна и така нататък
Докато ни споделя в паметта му изплува един извънредно заплашителен и печален спомен. Една вечер до момента в който той и фамилията му спели, в родния му град паднала бомба. " Кой умря, кой остана жив не знам. Всичко беше в прахуляк. В моя роден град, където живеех няма никой към този момент. Но имам родственици в Сирия. Разхвърляни сме. Моята сестра също беше тук, само че се върна, тъй като нейния мъж по този начин желае ", продължава да реди линии от живота си Надим Асфур.
След няколко месеца престой в Германия татко му Джелал се прибрал в Сирия, тъй като желал да си живее там. Надим поддържа връзка с него и споделя, че е добре. Но нищо не е както преди – всичко е станало по-скъпо, а животът се утежнил. От повече от година обаче няма ни новина, ни кост от шурей му. Никой не знае какво се е случило с него.
" Сирия е разграничена на две елементи – в едната почти може да се живее, само че в другата е доста неприятно. Войната няма да свърши скоро. Трябваше да завърши още първата година, както беше в Иран и Египет, само че в Сирия по този начин е към този момент седма година ", продължава Надим.
Мечтата му е да иде в Германия, само че в този миг не може. Трябва да живее пет години в България, с цел да получи българско поданство и да може да пътува свободно из Европа. Другото му откровено предпочитание е още веднъж да се върнат старите времена. Да иде при фамилията си, да седнат дружно на масата на дълги диалози. Но си дава сметка, че това ще е доста мъчно.
" Дано пристигна това време към този момент ", е вярата на младия мъж.
В магазина той ни споделя за фамилията си. " Имам още четирима братя и три сестри. Единият е в казарма. Имам брат и сестра в Германия, а останалите са си в Сирия. Майка ми беше болна и умря преди три години. Много ми липсват ".
Когато пристигнал в Крушево му било доста мъчно, тъй като никого не познавал. Тогава се появил 24-годишният Сабри, който станал най-хубавият му български другар. Сабри даже му дал да кара неговата кола.
© Ерол Емилов
Надим дружно с най-хубавия другар Сабри
" В началото имаше доста хора, които го отхвърляха, тъй като е чужд. Но като видяха по какъв начин се държи и какъв е незабавно се сприятелиха с него ", споделя Сабри.
В диалога се включва и продавачът в магазинчето дядо Алил Караасанов. Според него първоначално хората в Крушево малко се страхували от Надим, само че бързо го приели като собствен съселянин и привикнали с него.
" Сега не знам в случай че замине, по какъв начин ще му е. Ние свикнахме с него и ще ни е мъчно, в случай че си тръгне. Той си е наше момче ", изясни дядо Алил.
© Ерол Емилов
Продавачът дядо Алил Караасанов
Питаме сириеца какво прави през свободното си време и той ни дава отговор следното:
" След работа почивам един-два часа, пия кафе и със Сабри палим колата и отиваме някъде на разходка. В Банско вървим, в Благоевград, във Велинград, в Гоце Делчев. На нощни заведения сме били, на заведения за хранене ".
За времето, в което живее в Крушево, е научил доста добре български език и приказва свободно с приятелите си у нас. В България му харесва, нищо че мисли и за Германия.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Бежанците (1991)
Тогава той тръгнал от към този момент опустошения си роден град с още 14 души. Целта на всички била да доближат до Германия, само че той, татко му, брат му и сестра му стигат до България и остават тук. Малко по-късно роднините му отпътуват за Германия, а Надим остава в гърменското село Крушево. Той има бежански статут у нас и е регистриран като гражданин на Крушево и община Гърмен.
" Доволен съм, че останах тук. Доволен съм, че открих работа в локалния завод. Работното време е положително. Нормални 8 часа. Хубаво е ". Добавя, че поради бързината и сръчността си е добил прозвището " сирийския шивач ".
Има забележителни качества с иглата и може да засрами даже и най-хубавите български шивачки. Разказва, че в родината си също е шиел. Затова му било елементарно да свикне с работата. Преди това обработвал каменни плочи (тикли), само че му се видяло тежко и решил да стартира да работи в цеха.
В началото на престоя си в България бил открит посредством " Facebook " от британско семейство, което живеело в Крушево. Двамата съпрузи му предложили помощ и заслон в селото. Няколко месеца живял при тях на каравана. След това благодарение на всичките му нови съселяни съумял да облагороди постройката на от дълго време несъществуващото към този момент локално учебно заведение и го трансформирал в негов дом. Там има всичко належащо за естествен живот – спалня, кухня, баня, тоалетна и така нататък
Докато ни споделя в паметта му изплува един извънредно заплашителен и печален спомен. Една вечер до момента в който той и фамилията му спели, в родния му град паднала бомба. " Кой умря, кой остана жив не знам. Всичко беше в прахуляк. В моя роден град, където живеех няма никой към този момент. Но имам родственици в Сирия. Разхвърляни сме. Моята сестра също беше тук, само че се върна, тъй като нейния мъж по този начин желае ", продължава да реди линии от живота си Надим Асфур.
След няколко месеца престой в Германия татко му Джелал се прибрал в Сирия, тъй като желал да си живее там. Надим поддържа връзка с него и споделя, че е добре. Но нищо не е както преди – всичко е станало по-скъпо, а животът се утежнил. От повече от година обаче няма ни новина, ни кост от шурей му. Никой не знае какво се е случило с него.
" Сирия е разграничена на две елементи – в едната почти може да се живее, само че в другата е доста неприятно. Войната няма да свърши скоро. Трябваше да завърши още първата година, както беше в Иран и Египет, само че в Сирия по този начин е към този момент седма година ", продължава Надим.
Мечтата му е да иде в Германия, само че в този миг не може. Трябва да живее пет години в България, с цел да получи българско поданство и да може да пътува свободно из Европа. Другото му откровено предпочитание е още веднъж да се върнат старите времена. Да иде при фамилията си, да седнат дружно на масата на дълги диалози. Но си дава сметка, че това ще е доста мъчно.
" Дано пристигна това време към този момент ", е вярата на младия мъж.
В магазина той ни споделя за фамилията си. " Имам още четирима братя и три сестри. Единият е в казарма. Имам брат и сестра в Германия, а останалите са си в Сирия. Майка ми беше болна и умря преди три години. Много ми липсват ".
Когато пристигнал в Крушево му било доста мъчно, тъй като никого не познавал. Тогава се появил 24-годишният Сабри, който станал най-хубавият му български другар. Сабри даже му дал да кара неговата кола.
© Ерол Емилов
Надим дружно с най-хубавия другар Сабри
" В началото имаше доста хора, които го отхвърляха, тъй като е чужд. Но като видяха по какъв начин се държи и какъв е незабавно се сприятелиха с него ", споделя Сабри.
В диалога се включва и продавачът в магазинчето дядо Алил Караасанов. Според него първоначално хората в Крушево малко се страхували от Надим, само че бързо го приели като собствен съселянин и привикнали с него.
" Сега не знам в случай че замине, по какъв начин ще му е. Ние свикнахме с него и ще ни е мъчно, в случай че си тръгне. Той си е наше момче ", изясни дядо Алил.
© Ерол Емилов
Продавачът дядо Алил Караасанов
Питаме сириеца какво прави през свободното си време и той ни дава отговор следното:
" След работа почивам един-два часа, пия кафе и със Сабри палим колата и отиваме някъде на разходка. В Банско вървим, в Благоевград, във Велинград, в Гоце Делчев. На нощни заведения сме били, на заведения за хранене ".
За времето, в което живее в Крушево, е научил доста добре български език и приказва свободно с приятелите си у нас. В България му харесва, нищо че мисли и за Германия.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Бежанците (1991)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ