В БДЖ - от мизерни влакове до мизерията в нравите
От билети изкарват 40 млн., а страната наля 131 млн. лева
Не му би трябвало на министъра да прави одит на БДЖ. Достатъчно е да застане на начална гара и ще му се изяснят нещата с графика на влаковете. ” Така реагира пътничка, която всеки ден се качва на влакове от София до Своге и назад и има взор най-малко за Северна България.
Въпреки серията от отчети, разменени документи, писма и избухнали в БДЖ кавги, най-малко за пасажерите на железницата няма изненада, че влаковете закъсняват или се анулират, че се откачват локомотиви и се закачват на други композиции, преценени като по-важни. Странно е, че мениджмънтът на компанията
се разтревожи за
разцентрования
график и за
закъснелите
поправки,
откакто пристигна новият министър на превоза Росен Желязков и назначи одит.
Не доближават локомотиви и вагони. Защо?
“Забавят се публичните поръчки за ремонт ”, сподели Желязков пред депутатите в транспортната комисия, базирайки се на ревизия от одитното звено в “БДЖ холдинг ”. И даде образец: 6 скоростни кутии на дизеловите мотриси “Дезиро ” са развалени и това се знае от април 2017 година, само че до през днешния ден социална поръчка няма. Което от година насам вади от придвижване най-новите влакове. Отношението на плануваните поправки към непланираните е 1 към 2,5-3, сподели Желязков, като обвърза непланираните с необходимост. Което при всички случаи значи, че някой не е направил в точния момент нужния ремонт.
“БДЖ - Пътнически транспорти ” има 289 локомотиви и мотрисни влакове, като 152 са в употреба, 95 са в изолираност, 42 са в ремонт. Електромотрисните влакове са 55, в употреба са 30 от тях. На 59 локомотива не е осъществен ремонт в точния момент.
Изложението на министъра бе стегнат роман за нещо застояло и нереформирано.
Същото се вижда и във финансовия доклад на холдинга за деветте месеца на годината.
Най-големият доход на групата БДЖ не е от транспорт на пасажери и товари, а от държавната дотация - 131,25 млн. лева
Приходът от транспорт на пасажери е едвам 40,87 млн. лева, или 12% от всичките пари, които са влезнали в БДЖ. Колко пасажери са се качвали на трен не е ясно - данните от новата билетопродаваща система някак си не може да бъдат събрани. Въпросната система се внедрява към този момент от 7-8 година
Отделно е финансовият трансфер от страната, който е към 35 млн. на година и от който се планува да бъдат изплащани новите влакове.
И поръчката за
42 влака се
издъни,
Комисия за защита на конкуренцията я анулира. Министърът не счита решението да се апелира, а да се поправят изискванията.
Истина е, че БДЖ към този момент няма задължения към облигационерите и кредиторите. Това е посредством най-много на министъра на финансите Владислав Горанов и на транспортния министър Ивайло Московски. Горанов даде пари, откакто имаше запор на сметките на “БДЖ - Пътнически транспорти ” и заплаха историческата постройка на централата на БДЖ на ул. “Иван Вазов ” в София да бъде продадена от правосъден реализатор.
Така че БДЖ би трябвало да са излезли от травматичното заплащане на задължения, което докара до бедност, стесняване на разноски, на поправки и на хора. Все отново единствено от това, че към този момент не заплаща наказателни лихви върху заемите, холдингът икономисва по над 4 млн. на година.
Желязков сподели, че откакто към този момент няма заплащания към кредитори,
мениджмънтът
би трябвало да
има визия
за развиването. А в действителност той я няма. Скандалът със станалия прочут като ченгеджийски отчет на двама чиновници от бранш “Сигурност ” в БДЖ докара до оставките на трима от борда на шефовете. Странна връзка с новия министър на превоза и неспособност за работа в екип по думите на Росен Желязков станаха причина той да изиска предварително преустановяване на договорите им за ръководство. До края на месеца те ще живеят в неопределеност и тогава ще стане ясно дали и тримата заедно ще станат непотребни, или някой от тях ще оцелее на поста си.
В борда на шефовете е изпълнителният шеф Владимир Владимиров, който е в управителните органи на БДЖ от 2009 година и напусна единствено по време на служебния кабинет. Председател на борда е зам.-министърът на превоза Велик Занчев. Кариерният му път е същият като този на Владимиров. Когато Занчев бе изпълнителен шеф, Владимиров беше началник на борда, а когато бордът бе поеман от Занчев, Владимиров беше шеф. Докато в третия мандат на Московски Занчев бе определен за зам.-министър и редом бе ръководител на съвета на шефовете. Казват, че Московски му е упълномощил да дава отговор за сигурността в БДЖ и по този начин се е стигнало до напрежението сред него и досегашния му сътрудник Владимиров.
Третият в борда е Филип Алексиев, който е финансов шеф на холдинга.
С какво ще се
запомни дългият
престой на
тримата в
управлението
на железницата?
През 2009 година, когато Занчев и Владимиров влизат в ръководството, задълженията са към 817 млн. лева Факт е обаче, че половината пътнически вагони и локомотиви бяха на по 30-40 година и амортизирани.
Фикс концепцията на тези мениджъри беше погасяването на задълженията, което не трябва да им се отхвърля. Но за сметка на залиняването на железницата.
Освен това министърът показа пред депутатите концепцията да се закрие холдингът, който се изпразва от наличие след заплащането на задълженията. Така и ръководството от принципала - министъра на превоза, е опосредствано и далечно. Но при мизерното пътешестване с трен хората нормално загатват неговите родственици.
Очевидно нещата вървят към рестарт в БДЖ с нови мениджъри, които да имат силата да създадат промени. Колкото и да се наливат пари от нашите налози, даже да се купят до няколко години нови влакове, в случай че не спрат кражбите, прехвърлянето на топката и виновността от един на различен, в случай че не се промени държанието на екипите във влаковете и значимият да стане пасажерът, няма смисъл.
При забавяне на трен с 1 час пасажерът с бонус 50% от билета
Евродепутатите поддържаха в четвъртък нарастването на компенсациите за закъснения с над 1 час на трен от 25% на 50% от цената на билета. Пътниците ще имат право на обезщетение в допълнение към правото да продължат да пътуват или да бъдат пренасочени.
75% е компенсацията от цената на билета за забавяне от 1 час и 30 минути и 100% от цената на билета за забавяне повече от 2 часа.
За да се избегне блокирането на пасажери при положение на изпусната връзка, евродепутатите показват, че пасажерите ще имат същите права на информация, помощ и обезщетение като при непосредствено пътешестване.
Евродепутатите отхвърлиха предложенията за освобождение на железопътните оператори от погашение на компенсации в случаи на “извънредни условия ”. /24chasa.bg
Не му би трябвало на министъра да прави одит на БДЖ. Достатъчно е да застане на начална гара и ще му се изяснят нещата с графика на влаковете. ” Така реагира пътничка, която всеки ден се качва на влакове от София до Своге и назад и има взор най-малко за Северна България.
Въпреки серията от отчети, разменени документи, писма и избухнали в БДЖ кавги, най-малко за пасажерите на железницата няма изненада, че влаковете закъсняват или се анулират, че се откачват локомотиви и се закачват на други композиции, преценени като по-важни. Странно е, че мениджмънтът на компанията
се разтревожи за
разцентрования
график и за
закъснелите
поправки,
откакто пристигна новият министър на превоза Росен Желязков и назначи одит.
Не доближават локомотиви и вагони. Защо?
“Забавят се публичните поръчки за ремонт ”, сподели Желязков пред депутатите в транспортната комисия, базирайки се на ревизия от одитното звено в “БДЖ холдинг ”. И даде образец: 6 скоростни кутии на дизеловите мотриси “Дезиро ” са развалени и това се знае от април 2017 година, само че до през днешния ден социална поръчка няма. Което от година насам вади от придвижване най-новите влакове. Отношението на плануваните поправки към непланираните е 1 към 2,5-3, сподели Желязков, като обвърза непланираните с необходимост. Което при всички случаи значи, че някой не е направил в точния момент нужния ремонт.
“БДЖ - Пътнически транспорти ” има 289 локомотиви и мотрисни влакове, като 152 са в употреба, 95 са в изолираност, 42 са в ремонт. Електромотрисните влакове са 55, в употреба са 30 от тях. На 59 локомотива не е осъществен ремонт в точния момент.
Изложението на министъра бе стегнат роман за нещо застояло и нереформирано.
Същото се вижда и във финансовия доклад на холдинга за деветте месеца на годината.
Най-големият доход на групата БДЖ не е от транспорт на пасажери и товари, а от държавната дотация - 131,25 млн. лева
Приходът от транспорт на пасажери е едвам 40,87 млн. лева, или 12% от всичките пари, които са влезнали в БДЖ. Колко пасажери са се качвали на трен не е ясно - данните от новата билетопродаваща система някак си не може да бъдат събрани. Въпросната система се внедрява към този момент от 7-8 година
Отделно е финансовият трансфер от страната, който е към 35 млн. на година и от който се планува да бъдат изплащани новите влакове.
И поръчката за
42 влака се
издъни,
Комисия за защита на конкуренцията я анулира. Министърът не счита решението да се апелира, а да се поправят изискванията.
Истина е, че БДЖ към този момент няма задължения към облигационерите и кредиторите. Това е посредством най-много на министъра на финансите Владислав Горанов и на транспортния министър Ивайло Московски. Горанов даде пари, откакто имаше запор на сметките на “БДЖ - Пътнически транспорти ” и заплаха историческата постройка на централата на БДЖ на ул. “Иван Вазов ” в София да бъде продадена от правосъден реализатор.
Така че БДЖ би трябвало да са излезли от травматичното заплащане на задължения, което докара до бедност, стесняване на разноски, на поправки и на хора. Все отново единствено от това, че към този момент не заплаща наказателни лихви върху заемите, холдингът икономисва по над 4 млн. на година.
Желязков сподели, че откакто към този момент няма заплащания към кредитори,
мениджмънтът
би трябвало да
има визия
за развиването. А в действителност той я няма. Скандалът със станалия прочут като ченгеджийски отчет на двама чиновници от бранш “Сигурност ” в БДЖ докара до оставките на трима от борда на шефовете. Странна връзка с новия министър на превоза и неспособност за работа в екип по думите на Росен Желязков станаха причина той да изиска предварително преустановяване на договорите им за ръководство. До края на месеца те ще живеят в неопределеност и тогава ще стане ясно дали и тримата заедно ще станат непотребни, или някой от тях ще оцелее на поста си.
В борда на шефовете е изпълнителният шеф Владимир Владимиров, който е в управителните органи на БДЖ от 2009 година и напусна единствено по време на служебния кабинет. Председател на борда е зам.-министърът на превоза Велик Занчев. Кариерният му път е същият като този на Владимиров. Когато Занчев бе изпълнителен шеф, Владимиров беше началник на борда, а когато бордът бе поеман от Занчев, Владимиров беше шеф. Докато в третия мандат на Московски Занчев бе определен за зам.-министър и редом бе ръководител на съвета на шефовете. Казват, че Московски му е упълномощил да дава отговор за сигурността в БДЖ и по този начин се е стигнало до напрежението сред него и досегашния му сътрудник Владимиров.
Третият в борда е Филип Алексиев, който е финансов шеф на холдинга.
С какво ще се
запомни дългият
престой на
тримата в
управлението
на железницата?
През 2009 година, когато Занчев и Владимиров влизат в ръководството, задълженията са към 817 млн. лева Факт е обаче, че половината пътнически вагони и локомотиви бяха на по 30-40 година и амортизирани.
Фикс концепцията на тези мениджъри беше погасяването на задълженията, което не трябва да им се отхвърля. Но за сметка на залиняването на железницата.
Освен това министърът показа пред депутатите концепцията да се закрие холдингът, който се изпразва от наличие след заплащането на задълженията. Така и ръководството от принципала - министъра на превоза, е опосредствано и далечно. Но при мизерното пътешестване с трен хората нормално загатват неговите родственици.
Очевидно нещата вървят към рестарт в БДЖ с нови мениджъри, които да имат силата да създадат промени. Колкото и да се наливат пари от нашите налози, даже да се купят до няколко години нови влакове, в случай че не спрат кражбите, прехвърлянето на топката и виновността от един на различен, в случай че не се промени държанието на екипите във влаковете и значимият да стане пасажерът, няма смисъл.
При забавяне на трен с 1 час пасажерът с бонус 50% от билета
Евродепутатите поддържаха в четвъртък нарастването на компенсациите за закъснения с над 1 час на трен от 25% на 50% от цената на билета. Пътниците ще имат право на обезщетение в допълнение към правото да продължат да пътуват или да бъдат пренасочени.
75% е компенсацията от цената на билета за забавяне от 1 час и 30 минути и 100% от цената на билета за забавяне повече от 2 часа.
За да се избегне блокирането на пасажери при положение на изпусната връзка, евродепутатите показват, че пасажерите ще имат същите права на информация, помощ и обезщетение като при непосредствено пътешестване.
Евродепутатите отхвърлиха предложенията за освобождение на железопътните оператори от погашение на компенсации в случаи на “извънредни условия ”. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ