Живот в нищета. Как да се измъкнем от него?
От бедността не е елементарно да се избавите. Тя компактно се вкоренява в живота на индивида, неговите мисли, привички. Понякога ви се коства, че нищетата е даже на генетично равнище. Обикновено на бедните родители порастват деца, които също живеят оскъдно. Защо по този начин се случва, надали всичко е единствено поради материалното завещание?
Руският уебсайт Так Просто показва две истории на читатели, които навеждат на размисъл по отношение на живота в мизерия. В тези истории множеството хора могат да познаят някой от своите познати, а допустимо е, даже и самите себе си…
Как живеят бедните хора?
Мнозина считат, че да живееш в беднотия не е срамно. Някои даже се гордеят с това, ще речеш, щом пребивавам оскъдно – значи пребивавам и почтено. Те не виждат по какъв начин бедността се трансформира в основата на манталитета им.
„ В детството си аз дружах с момичето на съседите Валя. Едно от обичаните ни занимания беше да скачаме на дивана, когато родителите й не си бяха у дома. За нас беше такава наслада да забележим облаците от прахуляк, които се носиха из стаята, след нашите удоволствия … Но когато наскоро отидох на посетители на Валя, видях същия този диван. “
„ Той беше същият, както преди 20 години: раздрънкан, с изскочили пружини, и вероятно още по-прашен от преди. Трябва да кажа, че и останалите предмети в интериора подхождаха на ситуацията: разрушена саксия за цветя, залепено със скоч огледало, потъмнели от възрастта боядисани столове. “
„ Съзнанието ми отхвърляше да одобри тази реалност. Даже в случай че нямаш пари, толкоз ли е невероятно да купиш нова ваза, да залепиш и застелиш с чиста завивка стола? Или да изхвърлиш планината от отпадъци, които единствено запушват виталното пространство? Защо бедността и мръсотията постоянно са толкоз близки? Нима нищетата и истината се раждат в немита глава? “
В идната история е елементарно да се познаят хора, които са претърпели непростото руско време, когато имаше недостиг на най-необходими движимости, а опциите това да се компенсира с фантазии за светлото бъдеще, когато всички ще жинеят в обилие, компенсираха това. Хората бяха привикнали да отсрочват живота за по-добри времена, които по този начин и не пристигнаха.
„ Помня у една позната жена цялостен живот имаше една фантазия. Тя искаше като остарее, да купи дача до града, някъде на безшумно място, с борове и вада. А с цел да събере средства за фантазията си, тази жена икономисваше цялостен живот, в това отношение и във връзка с двете си дъщери, които изгледала сама. “
„ Момичетата, освен, че израснаха полугладни, само че не видяха и свястна дреха. По-голямата един път ми призна, че я е позор да излиза да играе на улицата. “
„ Накрая тази жена въпреки всичко купи имот край града. Нито една от дъщерите й по този начин и не стъпили на дачата, защото цялостен живот упреквали майка си за мизерното си детство, подигравките на връстниците и отсъiтвието на образование. “
„ Сега и двете са възрастни дами, които към този момент имат лични деца. Живеят доста непретенциозно, рядко си разрешават нова дреха. Не тъй като нямат пари – те просто се боят да харчат, не се смятат за почтени за нови, хубави неща. Това е Синдромът на Пепеляшка, когато хората прекомерно мощно привикват към нищетата. “
Отраснали към мръсни мебели, прахуляк и нищожна храна, децата се програмират на безпаричен живот. Навярно някой ще възрази, че бедността принуждава човещка да се учи доста, да се развива, да работи и да се конкурира с хората. Но тези са малко. Болшинството просто се превива под товара на нищетата и е привикнало с облика на неудачника. Това единствено се потвърждава от разказаните истории.
Много хора бъркат като отсрочват по-доброто за по-късно. Те могат да живеят полугладни, да вървят с разпадащи се облекла и да гледат раздраните си тапети, макар че имат оставени встрани пари за черни дни. Те не се замислят, че животът им протича в този момент и той като цяло е от такива „ черни “ дни.
Нима не е срамно да живеем в мизерия, нечистотия и съсипия? Не е ли срамно да възпитаваме децата на това и от ранните им дни да настроим подсъзнанието им, че това е моделът на живота?
