МВР се престара: Прокарва нов закон със становища от стар
От бързане и престарание да бъде прокаран новият Закон за частната охранителна активност (ЗОЧД) висши служители в Министерство на вътрешните работи са създали сериозен гаф, от което законопроектът може да падне - част от мненията на браншовите организации са взети от остарял законопроект за частните охранители, който не стигна до пленарна зала.
За това сигнализираха от Българската стопанска камара, Индустриален клъстер " Сигурност " и още няколко организации, работещи в областта на охранителната активност.
Според тях законопроектът е импортиран в Народното събрание в цялостно процесуално нарушаване на Закона за нормативните актове (ЗНА), като не е разгласен за публично разискване, а в мненията към него са безусловно копирани мнения от остарелия законопроект, който по този начин и не стигна до Народното събрание. Става въпрос за мнения на стопанската камара, клъстера и Съюза на Фирмите за защита и сигурност (СФОС), както и на компания „ СОТ-Сигнално охранителна техника “ ЕООД.
" Същите обаче не са давали мнения по този Законопроект, а по ЗИД на ЗЧОД със сигнатура на Народно събрание № 654-01-62/ 24.04.2016 година ", се показва в мнение на клъстера до премиера Бойко Борисов, ръководителя на Народното събрание и шефовете на парламентарни групи.
Това на процедура значи, че тези организации не са търсени за мнение по законопроекта, а оттова е нарушено и условието за подлагането на публично разискване.
От становището става ясно, че това не е единственото нарушаване на законодателството. Проектът на закона е импортиран без липса на оценка за въздействието на законопроекта, макар че вносителите са показали, че такава не се изисква, защото не се контролиран връзки с използването на европейското право. От клъстера обаче са безапелационни, че това не е по този начин, защото частната охранителна активност е регламентирана в няколко значими документа: Договора за действие на Европейски Съюз (ДФЕС), Конвенция № 87 на Международната организация на труда, директивите, свързани с използването на Договор за функционирането на Европейския съюз, Директивата за услугите, съответстващото законодателство, обвързвано с комерсиалните сдружения на територията на Европейски Съюз, както и правосъдна процедура на Европейския съд.
Точно това постанова да има оценка на въздействието, считат браншовите организации.
В същото време законопроектът е в прорез с европейското законодателство в региона на конкуренцията и с това, че се вкарват дискриминационни ограничения във вътрешния пазар. С него не се понижава административната тежест, каквито упоритости съобщи държавното управление.
В законопроекта е заложено конституционно нарушаване, което касае регулирането на действия от страната. Законът контролира икономически връзки, каквито са услугите за частна охранителна активност, а това е неприемливо, защото се нарушава правото за идентични условия за стопанска активност, попречване корист с монополно състояние, нелоялна конкуренция и отбрана на потребителя.
По този метод ще се наруши равнопоставеността сред частните охранителни компании. Вменяват се и нови тежести за бизнеса. Нарушават се и правата на сдружаване, и за осъществяване на комерсиална активност. Проектът изисква, в случай че частните охранители не членуват в браншова организация, лицензът им ще бъде лишен.
Новият план на закон е самобитно продължение на концепцията " служител на реда във всяко село ", в която второто държавно управление на Бойко Борисов се провали. Идеята беше възродена и при третия кабинет на ГЕРБ и Обединените патриоти, само че беше открита вратичка през закона за частните охранители.
От изявления досега на шефа на вътрешната комисия в Народното събрание Цветан Цветанов излиза наяве, че с новия закон се цели да се активизира ресурсът на частните охранителни компании в битката с битовата престъпност. Именно несправянето с битовата престъпност в дребните обитаеми места докара до концепцията за служител на реда във всяко село, която второто държавно управление на Бойко Борисов стартира преди да подаде оставка. Тогава в бяха отпуснати 7 млн. лв. за битка с битовата престъпност.
През 2016 година Министерство на вътрешните работи предложи Закон за частната охранителна активност, който обаче не стигна до гласоподаване. С текстовете беше въведен условието за указател " Видеонаблюдение ", в който би трябвало да се съхраняват записите от камерите на частните охранителни сдружения.
Със закона се вкарваше и наложителното условие за участие на охранителните компании в професионално съдружие. Лицензът на охранителите ще се лишава, в случай че търговецът не удостовери, че е член на съдружие за частна охранителна активност или в случай че е прекратил участието си за по-дълго време.
Тогава също бяха планувани нови типове защита и беше планувано Министерство на вътрешните работи да следи за техническото съоръжение, колите и личния състав, който би трябвало да има нужната професионална подготовка.
За това сигнализираха от Българската стопанска камара, Индустриален клъстер " Сигурност " и още няколко организации, работещи в областта на охранителната активност.
Според тях законопроектът е импортиран в Народното събрание в цялостно процесуално нарушаване на Закона за нормативните актове (ЗНА), като не е разгласен за публично разискване, а в мненията към него са безусловно копирани мнения от остарелия законопроект, който по този начин и не стигна до Народното събрание. Става въпрос за мнения на стопанската камара, клъстера и Съюза на Фирмите за защита и сигурност (СФОС), както и на компания „ СОТ-Сигнално охранителна техника “ ЕООД.
" Същите обаче не са давали мнения по този Законопроект, а по ЗИД на ЗЧОД със сигнатура на Народно събрание № 654-01-62/ 24.04.2016 година ", се показва в мнение на клъстера до премиера Бойко Борисов, ръководителя на Народното събрание и шефовете на парламентарни групи.
Това на процедура значи, че тези организации не са търсени за мнение по законопроекта, а оттова е нарушено и условието за подлагането на публично разискване.
От становището става ясно, че това не е единственото нарушаване на законодателството. Проектът на закона е импортиран без липса на оценка за въздействието на законопроекта, макар че вносителите са показали, че такава не се изисква, защото не се контролиран връзки с използването на европейското право. От клъстера обаче са безапелационни, че това не е по този начин, защото частната охранителна активност е регламентирана в няколко значими документа: Договора за действие на Европейски Съюз (ДФЕС), Конвенция № 87 на Международната организация на труда, директивите, свързани с използването на Договор за функционирането на Европейския съюз, Директивата за услугите, съответстващото законодателство, обвързвано с комерсиалните сдружения на територията на Европейски Съюз, както и правосъдна процедура на Европейския съд.
Точно това постанова да има оценка на въздействието, считат браншовите организации.
В същото време законопроектът е в прорез с европейското законодателство в региона на конкуренцията и с това, че се вкарват дискриминационни ограничения във вътрешния пазар. С него не се понижава административната тежест, каквито упоритости съобщи държавното управление.
В законопроекта е заложено конституционно нарушаване, което касае регулирането на действия от страната. Законът контролира икономически връзки, каквито са услугите за частна охранителна активност, а това е неприемливо, защото се нарушава правото за идентични условия за стопанска активност, попречване корист с монополно състояние, нелоялна конкуренция и отбрана на потребителя.
По този метод ще се наруши равнопоставеността сред частните охранителни компании. Вменяват се и нови тежести за бизнеса. Нарушават се и правата на сдружаване, и за осъществяване на комерсиална активност. Проектът изисква, в случай че частните охранители не членуват в браншова организация, лицензът им ще бъде лишен.
Новият план на закон е самобитно продължение на концепцията " служител на реда във всяко село ", в която второто държавно управление на Бойко Борисов се провали. Идеята беше възродена и при третия кабинет на ГЕРБ и Обединените патриоти, само че беше открита вратичка през закона за частните охранители.
От изявления досега на шефа на вътрешната комисия в Народното събрание Цветан Цветанов излиза наяве, че с новия закон се цели да се активизира ресурсът на частните охранителни компании в битката с битовата престъпност. Именно несправянето с битовата престъпност в дребните обитаеми места докара до концепцията за служител на реда във всяко село, която второто държавно управление на Бойко Борисов стартира преди да подаде оставка. Тогава в бяха отпуснати 7 млн. лв. за битка с битовата престъпност.
През 2016 година Министерство на вътрешните работи предложи Закон за частната охранителна активност, който обаче не стигна до гласоподаване. С текстовете беше въведен условието за указател " Видеонаблюдение ", в който би трябвало да се съхраняват записите от камерите на частните охранителни сдружения.
Със закона се вкарваше и наложителното условие за участие на охранителните компании в професионално съдружие. Лицензът на охранителите ще се лишава, в случай че търговецът не удостовери, че е член на съдружие за частна охранителна активност или в случай че е прекратил участието си за по-дълго време.
Тогава също бяха планувани нови типове защита и беше планувано Министерство на вътрешните работи да следи за техническото съоръжение, колите и личния състав, който би трябвало да има нужната професионална подготовка.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ