От бърза мода до консумация на червено месо, много хора

От бърза мода до консумация на алено месо, доста хора са осведомени с въглеродния отпечатък, който оставят върху света, както и с пагубното въздействие на парниковите газове върху атмосферата и климатичните промени. Интересно е, че въглеродният отпечатък по света приблизително се равнява на 4 тона на човек за една година, като в България той е 8 тона. За да се понижат покачванията на температурите с под 2℃, този въглероден отпечатък би трябвало да се понижи до 2 тона в идващите няколко десетилетия. За жал, специалисти споделят, че никакво количество рециклирана хартия на самостоятелно равнище не би довело до подобен спад, в случай че корпорации и държавни управления не вземат ограничения на световно равнище. Ето за какво и доста хора стартират да приказват освен за въглероден отпечатък, само че и за климатична сянка или за тези невидими и сложни за пресмятане действия, без които преходът към въглеродно неутрална стопанска система би бил неосъществим.

Etiam capillus unus habet umbram suam.   Дори и един косъм има сянка.  

Тази латинска поговорка, завещана ни от древноримския стихотворец Публий Сир, ни припомня, че и най-малките неща хвърлят тъмна сянка върху живота ни. Често тази сянка засенчва отпечатъка, който оставяме в житейския си път, а и постоянно тя омаловажава самостоятелните ни дейности в битката с климатичните промени. Интересно е, че във връзка с климатичните промени в следствие от повишаващите се излъчвания парникови газове, климатичната сянка и въглеродният отпечатък са две взаимосвързани хрумвания. 

Въглеродният отпечатък е термин, който се свързва с изчисляването на общия дял човешка активност, която води до високи излъчвания парникови газове. Сред нездравословните парниковите газове попадат въглероден диоксид, азотен оксид, метан и флуорирани газове, като количеството нездравословни парникови газове се пресмята спрямо въглеродния диоксид. Много самостоятелни дейности и корпоративни ограничения са ориентирани точно към понижаване на въглеродния отпечатък. 

Част от нужната смяна включва и различен значителен детайл обаче:  с изключение на върху световния въглероден отпечатък, човек би трябвало да се концентрира и преразгледа мащаба на  , която хвърля върху Земята . 

Каква е връзката на излъчванията парникови газове и икономическата обстановка на световно равнище?

Според научни данни, нездравословните излъчвания парникови газове са достигнали неотчитани досега високи стойности. Емисиите въглерод, да вземем за пример, са се покачили с 6% и са достигнали до 36,3 милиарда в резултат на Ковид-19 пандемията, основно заради напъните на страните по света да възвърнат икономическата си непоклатимост. 

Наред с увеличените количества метан и диазотен оксид, излъчванията въглероден диоксид, нарастнали в резултат на енергийните нужни по света, са достигнали пик още през 2021 година Тук би трябвало да бъде маркирано, че добивът на въглища е отговорен за 40% от нездравословните излъчвания парникови газове, като Китай е една от основните страни виновни за това.

Дали въглеродният отпечатък на личностно равнище е най-важният аршин при битката с климатичните промени?

Интересно е, че макар научните данни за повишението на излъчванията въглерод и научния консенсус по въпроса с климатичните промени и другите тактики и нововъведения, които могат да понижат въглеродния отпечатък на световно равнище, множеството маркетинг тактики в сферата са ориентирани към индивида и неговите решения в личностни сфери като пътувания, преработване, консумация на сила, месо и други С други думи, въглеродният отпечатък на самостоятелно равнище се трансформира във фокус на вниманието.

Да, не можем да отречем, че потреблението на червено месо оказва въздействие върху околната среда, като производството на говеждо, което способства единствено за 18% от калориите, заема 83% от земеделските земи в света. Не можем да пренебрегваме обаче и обстоятелството, че съгласно научни данни световни компании са тези, които в действителност играят решаваща роля. По последни данни, в идващите десетилетия междинният въглероден отпечатък по света би трябвало да спадне от 8 на 2 тона на човек годишно, с цел да се избегне повишение на температурата с 2℃. Според специалисти  подобни огромни промени обаче не биха се повлияли от самостоятелни дейности, в случай че корпорации и държавни управления не се включат интензивно в смяна на политики и регулации на световно равнище.  Притеснителна е статистиката във връзка с 100-те компании, виновни за ¾ от излъчванията парникови газове. Експерти сочат, че в случай че добивът на гориво от компании като “Сауди Арамко ”, “Ексон Мобил ” и “Газпром ” продължи с ритъм както от 1988 година насам, до края на века температурите ще се покачат с 4℃.

Въпреки това отговорността бива непрекъснато насочвана към индивида, насаждайки чувство на виновност, което от своя страна може да докара до тревожност и психологични проблеми. Поради тази причина доста хора преглеждат концепцията за личностния въглероден отпечатък като част от грийнуошинг маркетинг акциите на огромни корпорации. Подобни акции постоянно трансферират виновността върху самостоятелните консуматори или целят да комерсиализират “зелени ” артикули, маскирайки отрицателното въздействие, което те самите имат върху околната среда. Тук не е изненадващо, че първата организация, която разпространява термина въглероден отпечатък през 2004 година и вкарва калкулатор за премерване на самостоятелните стъпки за понижаване на този отпечатък е “Би Пи ” (известен в предишното като “Бритиш Петролиум ”), един от основните замърсители на околната среда, виновен за разлива на нефт в Мексиканския залив през 2010 година Ето за какво доста постоянно хората питат къде е отговорността на държавните управления и дали въглеродният отпечатък на личностно равнище е единственият фактор за битка с климатичните промени.

Какво съставлява климатичната сянка и каква е нейната роля в битката с климатичните промени?

Поради мащаба на казуса, в последно време стартира да се приказва освен за въглероден отпечатък, само че и за климатична сянка. Какво значи това разбиране? Представете си следното: един човек лети по работа два пъти в месеца, а различен върви пешком до офиса си. Бихме обвинили първия в безконтролно отношение, нали? Когато този, който лети, обаче пътува, с цел да показа научни данни на конференции за климатичните промени, а този, който върви пешком, работи за маркетинг организация, промотираща нефтена компания, тогава отношението ни за това кой има по-голямо отрицателно въздействие върху  климата би се трансформирало. Ето по този начин климатичната сянка е основана освен на измеримите ограничения, които въглеродният отпечатък покрива, само че и на действителни дейности и хрумвания, които хвърлят светлина върху климатичните промени и имат положително въздействие върху хората и тяхното отношение по тематиката. 

Именно в това се определя климатичната ни сянка: в тези невидими и сложни за пресмятане действия, които все пак биха насочили вниманието на хората към климатичните промени и подбудили към активизъм. Вземете за образец движението  Fridays for Future (Петъци за бъдеще) водено от Грета Тунберг. Философията му е да подтиква към активизъм и да насочи вниманието към потребността от отговорност на корпоративно и световно равнище. Благодарение на това придвижване, през днешния ден от ден на ден хора се интересуват от казуса и поставят действителни дейности за решаването му. Представете си, в случай че вместо това, Грета се занимаваше единствено с преработване на кофички от кисело мляко. И до момента в който активизмът в сферата е от извънредно значение, тук би трябвало да отбележим, че климатичната ни сянка покрива голям брой значими действия, в това число дали работим за компания с устойчиви практики, дали участваме в природозащитни начинания, дали споделяме достоверна информация в обществените ни канали и прочие.

Така и ние, когато калкулираме какъв брой вода използваме, по какъв начин сушим облеклата си и какъв брой отпадък рециклираме, би трябвало да се фокусираме освен върху тези си дейности, само че и върху по-общи хрумвания: за кого гласуваме, къде работим, по какъв начин образоваме децата си. Сянката ни е общ брой от това, което консумираме, какви избори вършим и в каква посока сме насочили вниманието си. Но даже да говорим за климата с околните ни е едно положително начало. 

В последна сметка, терминът климатична сянка обхваща освен въглеродния ни отпечатък, само че и голям брой сложни за категоризиране и пресмятане дейности на самостоятелно равнище, без които преходът към въглеродно неутрална стопанска система би бил неосъществим.

Концепцията за климатична сянка е значима и заради друга причина: не всеки е фаворизиран да понижи своя въглероден отпечатък върху Земята. Колко могат да си разрешат електрическа кола, изключително в незападните общества? Тук би трябвало да мислим за понятия като климатична справедливост и последователност или за това по какъв начин дейностите ни се коренят в тези на хората преди нас и към нас.

Идеята за климатичната сянка и обстановката в България

България не е изключение от общата картина. Според Евростат, страната ни записва нарастване на излъчванията въглероден диоксид през 2021 г.  На годишна база излъчванията се усилват с съвсем 23%.

Специфичен проблем у нас съставлява методът на живот на част от ромското население, за което екологичните и стопански провокации са взаимосвързани проблеми, тъй като хората  живеят под прага на бедността.

Положителното въпреки всичко е, че младежите у нас от ден на ден се интересуват от климатичната си сянка и натъртват върху потребността от общи дейности и холистичен метод, според U-Report Bulgaria. Например, 20,3% от младите българи споделят, че за по-висока поддръжка на зелената политика в България е нужна по-голяма осведоменост, а 32,6% споделят, че с цел да се включат и те в преодоляването на климатичните промени, е нужно увеличение на зелените работни места, фактори, които концепцията за климатичната сянка визира.

Тези трендове в България съответстват с сходни разбирания на световно равнище, защото младите по света също споделят за потребността от сходни общи дейности, зелени работни места и осведоменост по повод на зеления преход. Интересно е да отбележим, че от ден на ден компании стартират да дават отговор на тези потребности и набират екологични данни, основани на научни цели за реализиране на нулев въглероден отпечатък, развой прочут като  въглеродно счетоводство . Нека да не забравяме, че корпорациите са формирани от човеци, чиито самостоятелни дейности биха довели до световни промени.

В последна сметка за ефикасното използване на Парижкото съглашение, за намаляването на екстремни феномени, конфликти, суша, апетит, а и за постигането на стабилно развиване се изискват действителни дейности и общ холистичен подход между генерации, водачи и обществени модели, в който всеки да поеме отговорност за околната средата и обществото като едно цяло — действителни дейности, които не би трябвало да бъдат затъмнени от климатичната ни сянка.

Автор: Елица Станева-Бритън / Климатека

Елица Станева-Бритън е част от авторския екип на Климатека, тя е психолог по обучение, приключила е бакалавърска степен в СУ „ Св. Климент Охридски ” и магистратура в Мюнхенския университет “Лудвиг Максимилиан ”. Научните ѝ ползи са в областта на екологията и са свързани с резултата на климатичните промени върху логиката на психиката на хората и концепцията за климатична правдивост. Интересува се от екологично градинарство, спелеология и подкрепяне на връзката на децата със Земята.

В обявата са употребявани материали от:

1. Byskov, M. (2019). Climate change: focusing on how individuals can help is very convenient for corporations. Достъпно на The Conversation. 
2. Cryder, C.E., Springer, S., & Morewedge, C.K. (2012). Guilty feelings, targeted actions. Personality and Social Psychology Bulletin. 
3. EU economy greenhouse gases near pre-pandemic levels (2022). Достъпно на Eurostat.  
4. Freiberg, D., Park, D.G., Serafeim, G., & Zochowski, T.R. (2020). Corporate Environmental Impact: Measurement, Data and Information. Harvard Business School.
5. Griffin, P. (2017). The Carbon Majors Database. CDP.
6. IEA (2022). Global Energy Review: CO2 Emissions in 2021. IEA, Paris.
7. Kaufman, M. The carbon footprint sham. Достъпно на Mashable.
8. Milanov, Aleksandar. (2017). Holistic Society. 
9. Our climate shadow on the planet. A new metric. (2021). Достъпно на Zero CO2.
10. Pattee, E. (2021). Forget your carbon footprint. Let’s talk about your climate shadow. Достъпно на Mic.
11. Pattee, E. (2021). Leading climate scientist Katharine Hayhoe: ‘You have the ability to use your voice’. The Guardian.
12. Riley, T. (2017). Just 100 companies responsible for 71% of global emissions, study says. The Guardian.
13. What is a Climate Shadow and What Does it Mean? (2022). Достъпно на Woodly.
14. Климатичните промени и зеленият преход. Достъпно на Unicef.
15. Лечева, Р. (2021). Как да понижим своя въглероден отпечатък и за какво компенсирането не е решение? Достъпно на 3eNews.
16. Тези ежедневни привички са пагубни за планетата (2022). Достъпно на Profit.