Държавата отговори за антибиотиците в българското месо
От Българската организация по сигурност на храните оповестиха, че няма по какъв начин да се приказва за скок на използването на антибиотици в отглеждането на животни в България и допълниха, че това, че фермерите „ тъпчат” животните с медикаменти „ за всеки случай” е погрешно.
България взе участие в плана „ Европейско наблюдаване на потреблението на ветеринарни антимикробни продукти” от 2011 година Но този план не дава информация за действително използваните антибиотици при другите типове животни. Вместо това се употребяват усреднени данни, които е екстраполират с математически модели.
Откриха отровна риба на пазара, вижте каква
Майки откриха: Детските храни тук са по-лоши и скъпи
Ядем ли второ качество храни
Нещо повече, в последния отчет категорично е записано, че данните за 2014 година за България са непълни, което не разрешава правилен разбор на трендовете и надлежно няма по какъв начин да се приказва за скок на използването на антибиотици през 2015 година
Според БАБХ не дава отговор на истината и изказванието, че фермерите „ тъпчат” животните с медикаменти “за всеки случай”.
От 2006 година в България е в действие възбрана за потреблението на антибиотиците като растежни стимулатори и се съблюдава законовата наредба за нулева торерантност за наличие на антибиотици в стандартните фуражи. За да бъде създаден един медикаментозен фураж, за същия би трябвало да има издадена рецепта от ветеринарен доктор.
Също по този начин от показанията за приложимост в късите характерности, етикети и листовки на лицензираните за приложимост антибиотици е отпаднала опцията за използването им за профилактично отнасяне.
Отпускането на антибиотици става единствено против рецепта издадена от регистриран ветеринарен доктор в която е посочен оптималния брой, които могат да бъдат закупени, дозата и продължителността на приложението им.
БАБХ има създаден проект за битка с антимикробната устойчивост. Всяка година организацията изготвя Национална мониторингова стратегия за надзор на останки от ветеринарномедицински артикули и замърсители от околната среда в храни и първични материали от скотски генезис, която има за цел да управлява неправилна приложимост на антибиотици.
Също по този начин се ползва така наречен „ карентен срок”, които регламентира периоди от последната приложимост на антибиотици до клането на животните, тъй че в месото да няма остатъчни антимикробни препарати.
Така през 2015 година са изпитани общо 532 проби на скотски артикули. Констатирана е една несъответстваща проба пчелен мед, посочила съществуване на сулфатиазол.
През 2016 година са изпитани общо 521 проби. Констатирани са три несъответстващи проби патешко месо, посочили съществуване на тетрациклин.
През 2017 година до 30 септември са изпитани общо 290 броя проби за съществуване на антибактериални вещества без да бъдат открити нарушавания.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още вести харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК.
България взе участие в плана „ Европейско наблюдаване на потреблението на ветеринарни антимикробни продукти” от 2011 година Но този план не дава информация за действително използваните антибиотици при другите типове животни. Вместо това се употребяват усреднени данни, които е екстраполират с математически модели.
Откриха отровна риба на пазара, вижте каква
Майки откриха: Детските храни тук са по-лоши и скъпи
Ядем ли второ качество храни
Нещо повече, в последния отчет категорично е записано, че данните за 2014 година за България са непълни, което не разрешава правилен разбор на трендовете и надлежно няма по какъв начин да се приказва за скок на използването на антибиотици през 2015 година
Според БАБХ не дава отговор на истината и изказванието, че фермерите „ тъпчат” животните с медикаменти “за всеки случай”.
От 2006 година в България е в действие възбрана за потреблението на антибиотиците като растежни стимулатори и се съблюдава законовата наредба за нулева торерантност за наличие на антибиотици в стандартните фуражи. За да бъде създаден един медикаментозен фураж, за същия би трябвало да има издадена рецепта от ветеринарен доктор.
Също по този начин от показанията за приложимост в късите характерности, етикети и листовки на лицензираните за приложимост антибиотици е отпаднала опцията за използването им за профилактично отнасяне.
Отпускането на антибиотици става единствено против рецепта издадена от регистриран ветеринарен доктор в която е посочен оптималния брой, които могат да бъдат закупени, дозата и продължителността на приложението им.
БАБХ има създаден проект за битка с антимикробната устойчивост. Всяка година организацията изготвя Национална мониторингова стратегия за надзор на останки от ветеринарномедицински артикули и замърсители от околната среда в храни и първични материали от скотски генезис, която има за цел да управлява неправилна приложимост на антибиотици.
Също по този начин се ползва така наречен „ карентен срок”, които регламентира периоди от последната приложимост на антибиотици до клането на животните, тъй че в месото да няма остатъчни антимикробни препарати.
Така през 2015 година са изпитани общо 532 проби на скотски артикули. Констатирана е една несъответстваща проба пчелен мед, посочила съществуване на сулфатиазол.
През 2016 година са изпитани общо 521 проби. Констатирани са три несъответстващи проби патешко месо, посочили съществуване на тетрациклин.
През 2017 година до 30 септември са изпитани общо 290 броя проби за съществуване на антибактериални вещества без да бъдат открити нарушавания.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още вести харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ