От Желязната лейди до Банкера: Как се промени ДНК-то на служебнат...
От спешно средство за избавяне на страната в бурните 90-те години, служебните кабинети се трансфораха в главен политически състезател, даже в развъдник за нови партии. Пътят от Ренета Инджова до Андрей Гюров обаче не е просто промяна на лица – това е дълбока разновидност в самото ДНК на българската конституционна система.
„ Желязната лейди “ и времето на „ метлата “
Първото служебно държавно управление в историята на България (1994 – 1995) поставя основите на модела „ Дондуков “ 2.
Назначената от доктор Жельо Желев Ренета Инджова влезе в Министерския съвет не като админ, а като политически визионер. Тя остава в историята като първата жена министър председател и проектант на „ държавното управление на метлата ".
В един безреден интервал, белязан от зараждането на силовите групировки, Инджова предприе немислими до тогава инспекции в стопански структури като „ Мултигруп “. Нейният мандат сподели, че служебният кабинет може да има голяма, съвсем безспорна изпълнителна власт, когато Народното събрание е разхлабен. Тя сложи и началото на традицията за „ проверка “ на миналата власт – модел, който се следва и до през днешния ден.
Стефан Софиянски: Когато служебната власт избави лв.
Ако Инджова беше „ метлата “, то кабинетът на Стефан Софиянски (1997) беше „ пожарната “. Това е държавното управление, което извади България от хиперинфлацията, когато доларът се разменяше за 3000 лв., а заплатите бяха паднали до равнищата от 5 $.
Точно този длъжностен кабинет извърши най-тежката промяна – подготовката за въвеждането на Валутния ръб. Софиянски съумя да убеди Международния валутен фонд (МВФ) за заем от 167 милиона $, до момента в който страната нямаше настоящ парламент. Този мандат потвърди, че служебната власт може да кове стратегическото бъдеще на страната (подаването на молбата за НАТО също стана тогава), а не просто да провежда механически изборите.
Служебният кабинет като политически трамплин
През последното десетилетие видяхме нова функционалност на тези държавни управления – те се трансфораха в школа за бъдещи политически водачи. Служебните министри стопираха да бъдат „ специалисти от университета “, а започнаха да стават „ партийни строители “.
Кирил Петков и Асен Василев използваха служебните си постове при Румен Радев, с цел да основат „ Продължаваме промяната “.
Стефан Янев мина от длъжностен министър председател към водач на лична партия. Този феномен промени упованията на хората – през днешния ден всеки нов министър в длъжностен кабинет бива оглеждан освен за това какво ще направи към този миг, само че и за това каква партия би оглавил на следващия ден.
Моделът „ Гюров “ и завършек на президентското всевластие
Днес, през 2026 година, ние живеем в напълно друга конституционна действителност. Служебното държавно управление на Андрей Гюров е плод на радикални промени, които преформатираха политическото ни ДНК:
Президентът към този момент не е суверенният проектант на кабинета. Той е задължен да избере министър председател от стеснен лист с висши държавници.
За разлика от времето на Инджова или Софиянски, днешното служебно държавно управление работи под погледа на Народното събрание. Депутатите не си отиват у дома, а наблюдават всяка крачка на министрите. Клетвата към този момент се поставя пред Народното събрание, което е явен знак за промяна на йерархията.
„ Подводните камъни “ на новата конституционна действителност
Случаят с Андрей Гюров е невиждан и се трансформира в същинска главоблъсканица за юристите. За първи път отпред на изпълнителната власт застава настоящ подуправител на Централната банка, въпреки и в неплатен отпуск. Тук поражда огромният въпрос: Може ли един човек да служи на две самостоятелни по закон институции по едно и също време?
От една страна, Българска народна банка би трябвало да бъде изцяло самостоятелна от държавното управление, с цел да подсигурява стабилността на лв.. От друга – министър председателят Гюров би трябвало да взема политически решения, които постоянно засягат банковия бранш. Този подробност основава риск от институционален спор – дали решенията на „ Банкера “ са подбудени от ползите на Министерския съвет или от тези на Българска народна банка? Този юридически лабиринт занапред ще бъде обект на разбори, а за какво не и на бъдещи конституционни тълкувания.
Министри на „ къса каишка “
В предишното служебните министри влизаха в министерствата с чувството за безспорни господари за три месеца, защото Народното събрание не съществуваше и нямаше кой да им изиска сметка. Днес обстановката е радикално друга. Със настоящето работещо Народно заседание, всеки министър е на „ къса каишка “.
Това са така наречен министри на малко разстояние – те знаят, че всяка всеобща чистка в администрацията или всяко подозрително предопределение може да ги изправи пред трибуната на Парламента още на идната заран. Този непрекъснат парламентарен контрол работи като „ спирачка “ за импулсивните кадрови промени. Така служебната власт става по-предпазлива, само че и по-зависима от настроението в пленарната зала, което е нож с две остриета за успеваемостта на кабинета.
Едно е несъмнено – ДНК-то на властта към този момент е променено и пътят обратно към безспорната президентска воля е затворен.
Констанца Илиева
„ Желязната лейди “ и времето на „ метлата “
Първото служебно държавно управление в историята на България (1994 – 1995) поставя основите на модела „ Дондуков “ 2.
Назначената от доктор Жельо Желев Ренета Инджова влезе в Министерския съвет не като админ, а като политически визионер. Тя остава в историята като първата жена министър председател и проектант на „ държавното управление на метлата ".
В един безреден интервал, белязан от зараждането на силовите групировки, Инджова предприе немислими до тогава инспекции в стопански структури като „ Мултигруп “. Нейният мандат сподели, че служебният кабинет може да има голяма, съвсем безспорна изпълнителна власт, когато Народното събрание е разхлабен. Тя сложи и началото на традицията за „ проверка “ на миналата власт – модел, който се следва и до през днешния ден.
Стефан Софиянски: Когато служебната власт избави лв.
Ако Инджова беше „ метлата “, то кабинетът на Стефан Софиянски (1997) беше „ пожарната “. Това е държавното управление, което извади България от хиперинфлацията, когато доларът се разменяше за 3000 лв., а заплатите бяха паднали до равнищата от 5 $.
Точно този длъжностен кабинет извърши най-тежката промяна – подготовката за въвеждането на Валутния ръб. Софиянски съумя да убеди Международния валутен фонд (МВФ) за заем от 167 милиона $, до момента в който страната нямаше настоящ парламент. Този мандат потвърди, че служебната власт може да кове стратегическото бъдеще на страната (подаването на молбата за НАТО също стана тогава), а не просто да провежда механически изборите.
Служебният кабинет като политически трамплин
През последното десетилетие видяхме нова функционалност на тези държавни управления – те се трансфораха в школа за бъдещи политически водачи. Служебните министри стопираха да бъдат „ специалисти от университета “, а започнаха да стават „ партийни строители “.
Кирил Петков и Асен Василев използваха служебните си постове при Румен Радев, с цел да основат „ Продължаваме промяната “.
Стефан Янев мина от длъжностен министър председател към водач на лична партия. Този феномен промени упованията на хората – през днешния ден всеки нов министър в длъжностен кабинет бива оглеждан освен за това какво ще направи към този миг, само че и за това каква партия би оглавил на следващия ден.
Моделът „ Гюров “ и завършек на президентското всевластие
Днес, през 2026 година, ние живеем в напълно друга конституционна действителност. Служебното държавно управление на Андрей Гюров е плод на радикални промени, които преформатираха политическото ни ДНК:
Президентът към този момент не е суверенният проектант на кабинета. Той е задължен да избере министър председател от стеснен лист с висши държавници.
За разлика от времето на Инджова или Софиянски, днешното служебно държавно управление работи под погледа на Народното събрание. Депутатите не си отиват у дома, а наблюдават всяка крачка на министрите. Клетвата към този момент се поставя пред Народното събрание, което е явен знак за промяна на йерархията.
„ Подводните камъни “ на новата конституционна действителност
Случаят с Андрей Гюров е невиждан и се трансформира в същинска главоблъсканица за юристите. За първи път отпред на изпълнителната власт застава настоящ подуправител на Централната банка, въпреки и в неплатен отпуск. Тук поражда огромният въпрос: Може ли един човек да служи на две самостоятелни по закон институции по едно и също време?
От една страна, Българска народна банка би трябвало да бъде изцяло самостоятелна от държавното управление, с цел да подсигурява стабилността на лв.. От друга – министър председателят Гюров би трябвало да взема политически решения, които постоянно засягат банковия бранш. Този подробност основава риск от институционален спор – дали решенията на „ Банкера “ са подбудени от ползите на Министерския съвет или от тези на Българска народна банка? Този юридически лабиринт занапред ще бъде обект на разбори, а за какво не и на бъдещи конституционни тълкувания.
Министри на „ къса каишка “
В предишното служебните министри влизаха в министерствата с чувството за безспорни господари за три месеца, защото Народното събрание не съществуваше и нямаше кой да им изиска сметка. Днес обстановката е радикално друга. Със настоящето работещо Народно заседание, всеки министър е на „ къса каишка “.
Това са така наречен министри на малко разстояние – те знаят, че всяка всеобща чистка в администрацията или всяко подозрително предопределение може да ги изправи пред трибуната на Парламента още на идната заран. Този непрекъснат парламентарен контрол работи като „ спирачка “ за импулсивните кадрови промени. Така служебната власт става по-предпазлива, само че и по-зависима от настроението в пленарната зала, което е нож с две остриета за успеваемостта на кабинета.
Едно е несъмнено – ДНК-то на властта към този момент е променено и пътят обратно към безспорната президентска воля е затворен.
Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ