За 100 години: Завъртя ли се Република Турция на 180 градуса от Ататюрк до Ердоган?
От арабския към латиницата. От арменското изтребване до войната в Украйна. От забрадките до късите поли. И назад.
От Турция на Ататюрк до Турция на Ердоган .
Утре (29 октомври) южната ни съседка чества 100 години от основаването си като република. Начело на страната тогава е Мустафа Кемал, пред който до ден сегашен множеството турци се прекланят. Включително и днешният ѝ водач Реджеп Тайип Ердоган.
Смятан за един от най-влиятелните политически водачи на ХХ век , Ататюрк ще остане в историята като създателят на Република Турция и първи неин ръководител (1920-1921). През своя 15-годишен президентски мандат, който продължава до гибелта му през 1938 година, той коренно реформира политическата, икономическата, обществената и културната сфера на живот – по този начин, че на международната карта се появява световна национална страна.
Ататюрк отстранява халифата (1924 г.) и султана (1922 г.). Приема нов Граждански кодекс и други закони, вследствие на които става вероятен преходът към световна система на ръководство. Дава на дамите равни права, реформира законите за облеклото, контролира висшето обучение, предизвиква частната самодейност в селското стопанство и вкарва интернационалната система за времето , календара, както и ограниченията за премерване. За него напредъкът на една нация зависи от образованието на младежта, а същинска самостоятелност се реализира единствено при изискване че е налична и икономическа такава.
До 1934 година той се споделя просто Мустафа Кемал. Но посредством Закона за семействата приема от турския парламент семейството Ататюрк – в превод „ Баща на турците “.
Една от задачите му е озаптяването на исляма като политически инструмент. Заявява я при разкриване на съвещание на Великото национално заседание през 1924 година Тогава той насочва точно това обвиняване и приканва религията да възвърне същинската си цел.
Изглежда, че в тези години, наред с всяка сполучливо реализирана промяна, желанието за секуларизация и европеизация на Република Турция е растяло .
Моите отговорности във връзка с турската нация, турското общество и бъдещето му не са завършили. Вие ще ги извършите. Повторете думите ми на тези, които ви следват
, декларира Ататюрк преди повече от 70 години
Настоящият президент на Турция е към този момент второ десетилетие на власт – първо като министър-председател, а през последните девет години и като президент. Реджеп Ердоган съумя да преодолее най-критичните за ръководството му избори през май тази година, когато се изправи против претендента на обединената съпротива Кемал Кълъчдароглу.
Турция на Ердоган е друга от тази на Ататюрк, тъй като сложи още веднъж ислямските полезности на централно място . Турската дирекция по религиозните въпроси – Дианетът - в началото замислена да обезпечава по-голям надзор върху разпространяващия се ислям и неговата политическа приложимост, през днешния ден е един от най-силните козове в ръцете на Ердоган. Собствената му брачна половинка е непроменяемо със кърпа на обществени събития.
Нарастващият брой джамии, появилите се от ден на ден религиозни секции и необичайно зародилият ефирен канал на дирекцията са измежду дребното последствия от работата й .
Снимка: AP
Обвиняван в подтисничество на човешките права, във война против ЛГБТ общността и в съвсем цялостно преодоляване на медийната среда в страната, турският президент си навлича от ден на ден рецензии от Запада. В същото време обаче известността му в личната страна наподобява не спада задоволително,за да се раздели с властта.
За това си има аргументи. Турция означи същински стопански взрив през първите години от президентството на Ердоган . И макар прогнозите за очертаваща се рецесия и обезценяването на турската лира, през първото тримесечие на 2022 година стопанската система на Турция надмина прогнозите за напредък, като нарастването от 7,3 % беше придружено със мощно търсене, произвеждане и експорт.
През септември 2023 година пък Ердоган изненада с бизнес нюха си, когато предложения американският милиардер Илон Мъск да влага в Турция и съобщи интерес страната му да си сътрудничи и със Starlink, да се развива в региона на изкуствения разсъдък и да се подреди на първите места измежду производителите на високи технологии.
Предстои да забележим по какъв начин ще наподобява бъдещото партньорство сред турската страна и милиардерът, притежател на обществената мрежа Х (до скоро Twitter), изключително след поръчката на последния, че Турция е измежду най-важните претенденти за идващия цех на компанията му Tesla .
Наред с икономическия взрив, и популацията на страната се усилва стремглаво. Официалната статистическа работа на Турция разгласи, че популацията на страната е достигнало общо 84 680 273 души през 2021 година след години на напрекъснат напредък .
С близо 85 млн. души население Турция е 18-ата страна по население в света, а разположението й сред Европа и Азия я прави от значително геостратегическо значение.
Ако Европейският съюз желае да бъде място, където цивилизациите се срещат, той би трябвало да одобри Турция
Реджеп Таийп Ердоган, президент на Турция
Особено сериозен миг за ръководството на Ердоган беше опустошителното земетресение през февруари тази година, когато Южна и Централна Турция, както и северна и западна Сирия, бяха разлюлени от трус с магнитуд от 7.8 по скалата на Рихтер. Жертвите на бедствието надвишиха 40 000, а като съществена причина за това бе посочено ниското качество на строителството . Властта бе упрекната в добиване на стопански дивиденти от небрежно вдигнатите неустойчиви здания, които се трансфораха в гробове за хиляди.
Снимка: AP
Въпреки това няколко месеца по-късно Ердоган още веднъж пое юздите на Република Турция като неин президент. А незабавно, откакто постави клетва, отиде да се поклони в мавзолея на Мустафа Кемал Ататюрк. И по този начин алегорично свърза бъдещето на Република Турция с нейното минало .
Друга алегорична връзка Анкара направи през лятото на предходната година, когато публично се преименува на Тюркие (Türkiye) и в публично писмо до Организация на обединените нации настоя това име да влезе в интернационално обращение. Именно Тюркие е първото име на страната след оповестяването на нейната самостоятелност през 1923 година За завръщането към него предходната година бяха изтъкнати два аргумента. По-прозаичният бе недотам влиятелното езиково съвпадане на думата в най-утвърдения интернационален език - на британски Turkey значи „ пуйка “. А по-политическият мотив бе пояснен точно като завръщане към заветите на Мустафа Кемал Ататюрк .
Дали обаче днешна Турция продължава курса на Ататюрк? Или тъкмо противоположното – годините под ръководството на Ердоган доведоха до завой на 180 градуса от концепциите на създателя? За предишното, сегашното и бъдещето на Турция Euronews Bulgaria беседва с интернационалния анализатор Мартин Табаков, който има изявен интерес към вътрешната и външната политика на нашата към този момент стогодишна съседка.
Euronews Bulgaria : Г-н Табаков, какъв брой значима е религията в политиката на Турция?
Мартин Табаков: Това е едно от главните наследства на президента Ердоган. Той не просто оправдава исляма като съществена препоръка в обществения живот на страната, само че го трансформира и в насочна точка при образуването на политиката си - и във вътрешната - като източник на електорална поддръжка, и във външната - като източник на легитимност измежду мюсюлманското население в района.
Една от най-дискусионните политики на президента – тази на ниските лихвени проценти, заради което страната не може да се оправи с инфлацията си, да вземем за пример – се изяснява в това число чрез исляма. В Корана написа: „ О, вярващи, не изяждайте лихвата, неведнъж умножена, и бойте се от Аллах, с цел да сполучите! ” .
Турско-ислямският синтез, другояче прочут ни още от Тургут Йозал, бива експлоатиран и във външно-политическите вектори на страната. Позоваването на религията като съществена част от политиката на идентичността е една от аргументите, заради които Ердоган съумя да завоюва последните парламентарни и президентски избори , макар че против сходно развиване на нещата имаше съществени причини. Най-вече от икономическо естество.
Снимка: Мартин Табаков
Euronews Bulgaria : Каква е ролята на Турската дирекция по религиозните въпроси - преди и след Ердоган?
Мартин Табаков : Чисто исторически Дианетът е основан от Кемалистката република, не с цел да развива и популяризира исляма в страната, а с цел да го управлява . Това става посредством страната, която дефинира и образователния конспект на „ Имам Хатип “ учебните заведения, по този начин и наличието на проповедите в джамиите. Целта тогава е религията да бъде държана в стерилна и пасивна форма, тъй че да не попречва модернистичния план на Ататюрк . В развой на времето обаче, изключително когато Турция бива ръководи от политически партии с по-скоро десен и закостенял профил (тоест през избран интервал от 50-те години насам), ролята на Дианета бива променяна последователно: от това да действа като „ спирачка ” на исляма в посока на поощряване и обостряне на религиозните сантименти. Пикът в този развой се следи точно в ръководството на Ердоган. Към днешна дата Дианетът разполага с бюджет, който е по-голям от редица министерства на турската страна. И даже има личен ефирен канал .
Дирекцията по религиозни каузи – чрез кадровия и идеологически надзор, който има върху ислямските храмове – се е трансформирала в директен механизъм за въздействие на турската страна в непознати страни . Пример за това е напрежението сред Ердоган и френския президент Еманюел Макрон, който точно по отношение на въздействието на непознати страни върху активността на джамии във Франция съобщи, че Париж обмисля да предприеме ограничения - да образова и назначава служещите в храмовете, тъй че те да не бъдат под контрола на други страни.
Euronews Bulgaria : В една от вашите публикации казвате, че Турция е заобиколена от всички страни с враговете, които целят нейното раздробяване? Кои са те? И по какъв начин Турция въпреки всичко съумява да „ удържи фронта “?
Мартин Табаков : Във въпросния текст съм имал поради един присъщ синдром на Турция - така наречен Севърски синдром. Според логиката на психиката и светогледа, диктувани от този синдром, Турция е заобиколена от врагове, които целят нейното скъсване . Но това в действителност е претекст, който Ердоган обича да употребява, с цел да катализира поддръжка. Врагът може да е външен – американците, или вътрешен – гюленистите, кюрдите . Ако се чудите от кое място българските политици заговориха за „ дълбоката страна ”, то имайте поради, че взеха това фразеология точно от реториката на турския президент .
Иначе непосредствена опасност за своята сигурност – къде обективно, къде пропагандно – Турция вижда най-много в ПКК (Кюрдската работническа партия) и нейните клонове в Сирия и Ирак.
Euronews Bulgaria : Коя е най-голямата неточност, която Ататюрк направи? И най-голямата на Ердоган?
Мартин Табаков: И двамата вършат идентична неточност, обвързвана с редукционисткото им схващане за това, което е порядъчно в политиката, и това, което не е. Ататюрк се опита да сътвори една Турция, която да се крепи единствено на така наречен „ бели турци ” – секуларни, образовани, със относително положителни финансови благоприятни условия . Това е крайбрежната, панорамната и европейска Турция. Ердоган пък заложи на така наречен „ черни турци ” – тези от вътрешната част на страната и централен Анадол, които са по-консервативни и ислямообразни, незадължително с висок учебен или обществен статус.
И в двата случая обаче – и при Ататюрк, и при Ердоган – ставаше дума за обществено инженерство, което е екслузивно (тоест изключващо, те вършат политика със знак минус), което ги прави инструментално идентични. Турският народ обаче има доста по-голям опит, в сравнение с Ататюрк и Ердоган желаят да му признаят и да му разрешат като социално-културни практики.
Euronews Bulgaria : Как виждате бъдещето й? Играе ли Европейски Съюз двойна игра по въпроса с присъединението на Турция в Съюза?
Мартин Табаков: През последното десетилетие политическият пиедестал сред Европейски Съюз и Турция изтъня – заради побоя на демокрацията в югоизточната ни съседка, заради бежанската рецесия, около отхвърли от либерализация на визовия режим и около общоприети проблеми като гръцко-турските. Анкара и Брюксел обаче не престават да имат сходства в икономическите си ползи . През територията на Турция минават планове за енергийната диверсификация на Европейски Съюз, а съюзът продължава да е най-големият търговски сътрудник на Анкара.
Въпросът тук е дали политиката ще афектира и естеството на икономическите връзки. Така да вземем за пример, Европейски Съюз не желае да предоговори митническия съюз с Турция, по този начин както и Анкара няма желание да се преценява с политиката на наказания на Брюксел към трети страни .
Euronews Bulgaria : 100 години Република Турция - направи ли страната кръг на 180 градуса?
Мартин Табаков: Турция се трансформира. Със сигурност. Турция на Ататюрк се опитваше да интернализира европейската еднаквост – импорт на секуларизъм, модернизъм, просвета. Ердоганова Турция прави нещо друго : тя се възприема като притежател на личен и неповторим опит, в това число османски. Това са две разнообразни „ одежди ”. Но тялото остава същото, без значение от градусите, на които то се обръща. Неслучайно и Ататюрк, и Ердоган основават своите планове относително идентично – с големи дози шовинизъм и авторитаризъм.
От Турция на Ататюрк до Турция на Ердоган .
Утре (29 октомври) южната ни съседка чества 100 години от основаването си като република. Начело на страната тогава е Мустафа Кемал, пред който до ден сегашен множеството турци се прекланят. Включително и днешният ѝ водач Реджеп Тайип Ердоган.
Смятан за един от най-влиятелните политически водачи на ХХ век , Ататюрк ще остане в историята като създателят на Република Турция и първи неин ръководител (1920-1921). През своя 15-годишен президентски мандат, който продължава до гибелта му през 1938 година, той коренно реформира политическата, икономическата, обществената и културната сфера на живот – по този начин, че на международната карта се появява световна национална страна.
Ататюрк отстранява халифата (1924 г.) и султана (1922 г.). Приема нов Граждански кодекс и други закони, вследствие на които става вероятен преходът към световна система на ръководство. Дава на дамите равни права, реформира законите за облеклото, контролира висшето обучение, предизвиква частната самодейност в селското стопанство и вкарва интернационалната система за времето , календара, както и ограниченията за премерване. За него напредъкът на една нация зависи от образованието на младежта, а същинска самостоятелност се реализира единствено при изискване че е налична и икономическа такава.
До 1934 година той се споделя просто Мустафа Кемал. Но посредством Закона за семействата приема от турския парламент семейството Ататюрк – в превод „ Баща на турците “.
Една от задачите му е озаптяването на исляма като политически инструмент. Заявява я при разкриване на съвещание на Великото национално заседание през 1924 година Тогава той насочва точно това обвиняване и приканва религията да възвърне същинската си цел.
Изглежда, че в тези години, наред с всяка сполучливо реализирана промяна, желанието за секуларизация и европеизация на Република Турция е растяло .
Моите отговорности във връзка с турската нация, турското общество и бъдещето му не са завършили. Вие ще ги извършите. Повторете думите ми на тези, които ви следват
, декларира Ататюрк преди повече от 70 години
Настоящият президент на Турция е към този момент второ десетилетие на власт – първо като министър-председател, а през последните девет години и като президент. Реджеп Ердоган съумя да преодолее най-критичните за ръководството му избори през май тази година, когато се изправи против претендента на обединената съпротива Кемал Кълъчдароглу.
Турция на Ердоган е друга от тази на Ататюрк, тъй като сложи още веднъж ислямските полезности на централно място . Турската дирекция по религиозните въпроси – Дианетът - в началото замислена да обезпечава по-голям надзор върху разпространяващия се ислям и неговата политическа приложимост, през днешния ден е един от най-силните козове в ръцете на Ердоган. Собствената му брачна половинка е непроменяемо със кърпа на обществени събития.
Нарастващият брой джамии, появилите се от ден на ден религиозни секции и необичайно зародилият ефирен канал на дирекцията са измежду дребното последствия от работата й .
Снимка: AP Обвиняван в подтисничество на човешките права, във война против ЛГБТ общността и в съвсем цялостно преодоляване на медийната среда в страната, турският президент си навлича от ден на ден рецензии от Запада. В същото време обаче известността му в личната страна наподобява не спада задоволително,за да се раздели с властта.
За това си има аргументи. Турция означи същински стопански взрив през първите години от президентството на Ердоган . И макар прогнозите за очертаваща се рецесия и обезценяването на турската лира, през първото тримесечие на 2022 година стопанската система на Турция надмина прогнозите за напредък, като нарастването от 7,3 % беше придружено със мощно търсене, произвеждане и експорт.
През септември 2023 година пък Ердоган изненада с бизнес нюха си, когато предложения американският милиардер Илон Мъск да влага в Турция и съобщи интерес страната му да си сътрудничи и със Starlink, да се развива в региона на изкуствения разсъдък и да се подреди на първите места измежду производителите на високи технологии.
Предстои да забележим по какъв начин ще наподобява бъдещото партньорство сред турската страна и милиардерът, притежател на обществената мрежа Х (до скоро Twitter), изключително след поръчката на последния, че Турция е измежду най-важните претенденти за идващия цех на компанията му Tesla .
Наред с икономическия взрив, и популацията на страната се усилва стремглаво. Официалната статистическа работа на Турция разгласи, че популацията на страната е достигнало общо 84 680 273 души през 2021 година след години на напрекъснат напредък .
С близо 85 млн. души население Турция е 18-ата страна по население в света, а разположението й сред Европа и Азия я прави от значително геостратегическо значение.
Ако Европейският съюз желае да бъде място, където цивилизациите се срещат, той би трябвало да одобри Турция
Реджеп Таийп Ердоган, президент на Турция
Особено сериозен миг за ръководството на Ердоган беше опустошителното земетресение през февруари тази година, когато Южна и Централна Турция, както и северна и западна Сирия, бяха разлюлени от трус с магнитуд от 7.8 по скалата на Рихтер. Жертвите на бедствието надвишиха 40 000, а като съществена причина за това бе посочено ниското качество на строителството . Властта бе упрекната в добиване на стопански дивиденти от небрежно вдигнатите неустойчиви здания, които се трансфораха в гробове за хиляди.
Снимка: AP Въпреки това няколко месеца по-късно Ердоган още веднъж пое юздите на Република Турция като неин президент. А незабавно, откакто постави клетва, отиде да се поклони в мавзолея на Мустафа Кемал Ататюрк. И по този начин алегорично свърза бъдещето на Република Турция с нейното минало .
Друга алегорична връзка Анкара направи през лятото на предходната година, когато публично се преименува на Тюркие (Türkiye) и в публично писмо до Организация на обединените нации настоя това име да влезе в интернационално обращение. Именно Тюркие е първото име на страната след оповестяването на нейната самостоятелност през 1923 година За завръщането към него предходната година бяха изтъкнати два аргумента. По-прозаичният бе недотам влиятелното езиково съвпадане на думата в най-утвърдения интернационален език - на британски Turkey значи „ пуйка “. А по-политическият мотив бе пояснен точно като завръщане към заветите на Мустафа Кемал Ататюрк .
Дали обаче днешна Турция продължава курса на Ататюрк? Или тъкмо противоположното – годините под ръководството на Ердоган доведоха до завой на 180 градуса от концепциите на създателя? За предишното, сегашното и бъдещето на Турция Euronews Bulgaria беседва с интернационалния анализатор Мартин Табаков, който има изявен интерес към вътрешната и външната политика на нашата към този момент стогодишна съседка.
Euronews Bulgaria : Г-н Табаков, какъв брой значима е религията в политиката на Турция?
Мартин Табаков: Това е едно от главните наследства на президента Ердоган. Той не просто оправдава исляма като съществена препоръка в обществения живот на страната, само че го трансформира и в насочна точка при образуването на политиката си - и във вътрешната - като източник на електорална поддръжка, и във външната - като източник на легитимност измежду мюсюлманското население в района.
Една от най-дискусионните политики на президента – тази на ниските лихвени проценти, заради което страната не може да се оправи с инфлацията си, да вземем за пример – се изяснява в това число чрез исляма. В Корана написа: „ О, вярващи, не изяждайте лихвата, неведнъж умножена, и бойте се от Аллах, с цел да сполучите! ” .
Турско-ислямският синтез, другояче прочут ни още от Тургут Йозал, бива експлоатиран и във външно-политическите вектори на страната. Позоваването на религията като съществена част от политиката на идентичността е една от аргументите, заради които Ердоган съумя да завоюва последните парламентарни и президентски избори , макар че против сходно развиване на нещата имаше съществени причини. Най-вече от икономическо естество.
Снимка: Мартин Табаков Euronews Bulgaria : Каква е ролята на Турската дирекция по религиозните въпроси - преди и след Ердоган?
Мартин Табаков : Чисто исторически Дианетът е основан от Кемалистката република, не с цел да развива и популяризира исляма в страната, а с цел да го управлява . Това става посредством страната, която дефинира и образователния конспект на „ Имам Хатип “ учебните заведения, по този начин и наличието на проповедите в джамиите. Целта тогава е религията да бъде държана в стерилна и пасивна форма, тъй че да не попречва модернистичния план на Ататюрк . В развой на времето обаче, изключително когато Турция бива ръководи от политически партии с по-скоро десен и закостенял профил (тоест през избран интервал от 50-те години насам), ролята на Дианета бива променяна последователно: от това да действа като „ спирачка ” на исляма в посока на поощряване и обостряне на религиозните сантименти. Пикът в този развой се следи точно в ръководството на Ердоган. Към днешна дата Дианетът разполага с бюджет, който е по-голям от редица министерства на турската страна. И даже има личен ефирен канал .
Дирекцията по религиозни каузи – чрез кадровия и идеологически надзор, който има върху ислямските храмове – се е трансформирала в директен механизъм за въздействие на турската страна в непознати страни . Пример за това е напрежението сред Ердоган и френския президент Еманюел Макрон, който точно по отношение на въздействието на непознати страни върху активността на джамии във Франция съобщи, че Париж обмисля да предприеме ограничения - да образова и назначава служещите в храмовете, тъй че те да не бъдат под контрола на други страни.
Euronews Bulgaria : В една от вашите публикации казвате, че Турция е заобиколена от всички страни с враговете, които целят нейното раздробяване? Кои са те? И по какъв начин Турция въпреки всичко съумява да „ удържи фронта “?
Мартин Табаков : Във въпросния текст съм имал поради един присъщ синдром на Турция - така наречен Севърски синдром. Според логиката на психиката и светогледа, диктувани от този синдром, Турция е заобиколена от врагове, които целят нейното скъсване . Но това в действителност е претекст, който Ердоган обича да употребява, с цел да катализира поддръжка. Врагът може да е външен – американците, или вътрешен – гюленистите, кюрдите . Ако се чудите от кое място българските политици заговориха за „ дълбоката страна ”, то имайте поради, че взеха това фразеология точно от реториката на турския президент .
Иначе непосредствена опасност за своята сигурност – къде обективно, къде пропагандно – Турция вижда най-много в ПКК (Кюрдската работническа партия) и нейните клонове в Сирия и Ирак.
Euronews Bulgaria : Коя е най-голямата неточност, която Ататюрк направи? И най-голямата на Ердоган?
Мартин Табаков: И двамата вършат идентична неточност, обвързвана с редукционисткото им схващане за това, което е порядъчно в политиката, и това, което не е. Ататюрк се опита да сътвори една Турция, която да се крепи единствено на така наречен „ бели турци ” – секуларни, образовани, със относително положителни финансови благоприятни условия . Това е крайбрежната, панорамната и европейска Турция. Ердоган пък заложи на така наречен „ черни турци ” – тези от вътрешната част на страната и централен Анадол, които са по-консервативни и ислямообразни, незадължително с висок учебен или обществен статус.
И в двата случая обаче – и при Ататюрк, и при Ердоган – ставаше дума за обществено инженерство, което е екслузивно (тоест изключващо, те вършат политика със знак минус), което ги прави инструментално идентични. Турският народ обаче има доста по-голям опит, в сравнение с Ататюрк и Ердоган желаят да му признаят и да му разрешат като социално-културни практики.
Euronews Bulgaria : Как виждате бъдещето й? Играе ли Европейски Съюз двойна игра по въпроса с присъединението на Турция в Съюза?
Мартин Табаков: През последното десетилетие политическият пиедестал сред Европейски Съюз и Турция изтъня – заради побоя на демокрацията в югоизточната ни съседка, заради бежанската рецесия, около отхвърли от либерализация на визовия режим и около общоприети проблеми като гръцко-турските. Анкара и Брюксел обаче не престават да имат сходства в икономическите си ползи . През територията на Турция минават планове за енергийната диверсификация на Европейски Съюз, а съюзът продължава да е най-големият търговски сътрудник на Анкара.
Въпросът тук е дали политиката ще афектира и естеството на икономическите връзки. Така да вземем за пример, Европейски Съюз не желае да предоговори митническия съюз с Турция, по този начин както и Анкара няма желание да се преценява с политиката на наказания на Брюксел към трети страни .
Euronews Bulgaria : 100 години Република Турция - направи ли страната кръг на 180 градуса?
Мартин Табаков: Турция се трансформира. Със сигурност. Турция на Ататюрк се опитваше да интернализира европейската еднаквост – импорт на секуларизъм, модернизъм, просвета. Ердоганова Турция прави нещо друго : тя се възприема като притежател на личен и неповторим опит, в това число османски. Това са две разнообразни „ одежди ”. Но тялото остава същото, без значение от градусите, на които то се обръща. Неслучайно и Ататюрк, и Ердоган основават своите планове относително идентично – с големи дози шовинизъм и авторитаризъм.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ