От април миналата година вносът на слънчоглед извън ЕС, на

„ От април предходната година вносът на слънчоглед отвън Европейски Съюз, на процедура от Украйна, която е най-големият източник на слънчоглед за целия район, е спрян. “

Това сподели в студиото на Euronews PrimeTime Юлиан Стефанов от Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България. По неговите думи прекъсването на вноса се е осъществявало за избрани интервали с директна възбрана, а в този момент посредством административни ограничения.

„ Забраната беше наложена в началото едностранно от България, а след това бе припозната от Европейски Съюз. Тя беше официално анулирана на 15 септември, след което земеделците излязоха на митинг поради неприятната годишна продукция и финансовите резултати. Тогава се подписа един меморандум от държавното управление, с който по доста неразбираем, само че много ефикасен метод, още веднъж беше спрян вносът “, изясни Стефанов.
Лицензионният режим трябваше да влезе в действие от 1 декември. Той е двустранен – украинската страна предлага избрани количества за експорт, по самодейност на техни експортьори, а българската страна просто би трябвало да удостовери, че съответните количества ще бъдат признати. До момента няма нито един утвърден лиценз за импорт на слънчоглед в България.
Юлиан Стефанов, Сдружение на производителите на растителни масла и маслопродукти

„ След жътвата на слънчогледа, по принцип до Нова година се изкупува 70% от реколтата. На процедура с тази възбрана ние нямахме достъп до украинския пазар в най-активните месеци на реколтата, когато имахме потребност да запълним недостигащите количества слънчоглед “, уточни Стефанов.
Капацитетът на българския преработвателен отрасъл е над двойно по отношение на това, което произвеждаме като слънчоглед. Респективно, ние би трябвало да внесем отнякъде недостигащите количества. Близките източници са Румъния, Молдова и Украйна.
Юлиан Стефанов, Сдружение на производителите на растителни масла и маслопродукти

Румъния и Молдова имат експортни ограничавания, добави Стефанов.

„ Към началото на акцията Украйна можеше да изнесе 1-1.5 млн. тона слънчоглед, само че пазарът към този момент не е толкоз отворен “, добави той.

„ В момента, в който ние купим слънчогледа на българските производители на повишена цена, няма да можем по-късно да пласираме продукта си на пазара отвън България, тъй като би трябвало да го изнесем на конкурентна цена “, разяснява Стефанов.

Той уточни, че настояванията на преработвателният отрасъл са най-сетне да се вкара работеща система, с цел да не се лимитират чисто пазарните механизми за интернационалната търговия на суровината, която им е нужна.

„ Да престане да се пречи на нас да си вършим работата. Изградили сме една доста ефикасна преработвателна промишленост, която генерира Брутният вътрешен продукт и добавена стойност от суровина “, означи специалистът.

По неговите думи преработвателната промишленост се е развила избухливо през последните 10 години – до момента в който преди десетилетие е обработвала 1 млн. тона годишно, в този момент потенциалът доближава до 4 млн. тона на година.

„ Ние сме 500 000 тона обратно по отношение на това, което трябваше да преработим “, акцентира Стефанов и предизвести, че в случай че настоящето състояние продължи, последствията за сектора ще са извънредно тежки.

„ Исканията на земеделските производители в Европа имат съображение. Те стачкуват, тъй като им беше взето, а тук нашите земеделци желаят да стачкуват, тъй като не им е обещано нещо в допълнение “, счита той.

Целия диалог вижте във видеото.