Чиновническо безхаберие: Пътят е перфектен, просто децата умират случайно
От АПИ си измиха ръцете със гибелта на 12-годишната Сияна
В следващия " съвършен " български път, съгласно Агенция " Пътна инфраструктура ", почина 12-годишната Сияна. Детето е станало жертва на пътен сектор, за който от години валят сигнали за заплаха. Родителите ще изпратят единственото си дете в затворен ковчег - последната панорама към обичаното им момиченце им е отнета заради степента на пострадванията.
Бюрократично коравосърдечие
Мастилото от некролога още не беше сухо, когато от АПИ побързаха да измият ръцете си от отговорност. С впечатляваща скорост, почтена за по-добри дела, служителите изстреляха заключението си - всичко с пътя било наред. Явно гибелта на едно дете не е задоволителен мотив да се замислят дали в действителност е по този начин.
Статистиката крещи, институциите са глухи
" Там нещата излизат отвън надзор изключително когато завали дъжд ", споделят локални поданици. Десетки сигнали потъват в административното тресавище, до момента в който злополуките не престават да се натрупат една след друга. Часове след нещастието със Сияна - нова злополука на същото място. Сякаш ориста се подиграва с " експертните " изводи на АПИ.
Репортерски риск
В неуместен поврат на събитията, кореспондент, опитващ се да покаже какъв брой е безвреден секторът съгласно АПИ, за малко не се трансформира в следващата статистика. Документираният миг е следващото доказателство за " отличното положение " на пътя, което служителите по този начин разпалено пазят от климатизираните си офиси.
Административен цинизъм
Докато фамилията на Сияна претърпява най-черните си дни, административната машина продължава да мели празни приказки. Години наред разнообразни организации сигнализират за смъртоносните условия на този сектор. Отговорът? Класическо бюрократично повдигане на плещи и папки със " мнения ".
Гневът на безсилието
Търпението на хората има граници. Когато загубиш най-скъпото, когато системата те смачка с равнодушието си, когато институциите се крият зад параграфи вместо да поемат отговорност - тогава остава единствено гневът. И както историята постоянно ни демонстрира, той рядко остава единствено на хартия.
Трагедията със Сияна е следващият зов в пустинята на българската администрация. Докога още деца би трябвало да умират, с цел да се раздвижат институциите от комфортните си столове?
В следващия " съвършен " български път, съгласно Агенция " Пътна инфраструктура ", почина 12-годишната Сияна. Детето е станало жертва на пътен сектор, за който от години валят сигнали за заплаха. Родителите ще изпратят единственото си дете в затворен ковчег - последната панорама към обичаното им момиченце им е отнета заради степента на пострадванията.
Бюрократично коравосърдечие
Мастилото от некролога още не беше сухо, когато от АПИ побързаха да измият ръцете си от отговорност. С впечатляваща скорост, почтена за по-добри дела, служителите изстреляха заключението си - всичко с пътя било наред. Явно гибелта на едно дете не е задоволителен мотив да се замислят дали в действителност е по този начин.
Статистиката крещи, институциите са глухи
" Там нещата излизат отвън надзор изключително когато завали дъжд ", споделят локални поданици. Десетки сигнали потъват в административното тресавище, до момента в който злополуките не престават да се натрупат една след друга. Часове след нещастието със Сияна - нова злополука на същото място. Сякаш ориста се подиграва с " експертните " изводи на АПИ.
Репортерски риск
В неуместен поврат на събитията, кореспондент, опитващ се да покаже какъв брой е безвреден секторът съгласно АПИ, за малко не се трансформира в следващата статистика. Документираният миг е следващото доказателство за " отличното положение " на пътя, което служителите по този начин разпалено пазят от климатизираните си офиси.
Административен цинизъм
Докато фамилията на Сияна претърпява най-черните си дни, административната машина продължава да мели празни приказки. Години наред разнообразни организации сигнализират за смъртоносните условия на този сектор. Отговорът? Класическо бюрократично повдигане на плещи и папки със " мнения ".
Гневът на безсилието
Търпението на хората има граници. Когато загубиш най-скъпото, когато системата те смачка с равнодушието си, когато институциите се крият зад параграфи вместо да поемат отговорност - тогава остава единствено гневът. И както историята постоянно ни демонстрира, той рядко остава единствено на хартия.
Трагедията със Сияна е следващият зов в пустинята на българската администрация. Докога още деца би трябвало да умират, с цел да се раздвижат институциите от комфортните си столове?
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ