АКФ сезира прокуратурата за престъпления при е-гласуване за членове на ВСС през юни 2022
От Антикорупционния фонд /АКФ/ са сезирали Софийската градска прокуратура /СГП/ за осъществени компютърни закононарушения при избора на шестима съдии за членове на съдийската квота във Висшия правосъден съвет /ВСС/, извършен през юни предходната година.
За операциите на електронната система за гласоподаване за пръв път стана обществено известно от публикация на „ Капитал “ от януари. Тя цитира изводите на тройна компютърно-техническа експертиза по делото, формирано откакто трима от претендентите за членове на Висш съдебен съвет подават тъжби, оспорвайки резултатите на изборите. Става дума за съдиите Атанас Атанасов , Владимир Вълков и Татяна Жилова , както и съдията от Луковит Владислава Цариградска , номинирала претендент за член на съвета.
Въпреки изнесените още преди 6 месеца данни за съществени операции, до този миг няма информация прокуратурата да се е самосезирала и да е почнала следствие .
Експертизата по делото, призната в хода на производството без да бъде оспорена, открива „ разнообразни аномалии “ в използването на системата за електронно гласоподаване : неведнъж гласоподаване от еднакъв IP адрес ; IP адреси, от които се е гласувало десетки пъти ; поредно гласоподаване с талони на разнообразни гласоподаватели . Във всички тези случаи гласуването е ставало от IP адреси, принадлежащи на съдилища, макар че системата разрешава на съдиите да гласоподават от мобилните си телефони и домашни компютри.
Най-фрапантен е казусът, в който към 200 гласувания са били осъществени в границите на 3 минути в утринните часове в съботен ден /25.06.2022/, от един и същи IP адрес на Върховния административен съд.
Данните от експертизата се допълват от сигнали на съдии за неспособност да упражнят правото си на глас в деня на изборите, защото от профила им към този момент е било осъществено електронно гласоподаване. Така да вземем за пример арбитър Танка Цонева от Софийски областен съд алармира за неспособност да гласоподава, употребявайки предоставените ѝ линк и ключова дума. Извършената инспекция по сигнала разкрила, че с талона на арбитър Цонева към този момент е било осъществено гласоподаване , явно от друго от нея лице.
„ Компютърната експертиза и събраните писмени данни насочват към извода, че е бил сбъднат непозволен достъп до системата от неоправомощено лице и са били употребявани непознати данни за достъп при практикуване на интензивно изборно право “, разяснява старши правният консултант към АКФ Андрей Янкулов .
Компютърната експертиза още открива, че одитните логове (журнали) въз основата данни и таблиците , в които се съхраняват резултатите от гласуването , не са били включени по време на изборните дни. По тази причина не е било допустимо да се извърши инспекция за това дали са осъществявани дейности по заличаване, модифициране или прибавяне на гласове – едно от условията по закон за засвидетелствуване на резултатите от изборите за съдии.
„ Така посочените условия водят до извод за осъществени дейности по целеустремено невключване на одитните логове (журнали) въз основата данни и таблиците, в които се съхраняват резултатите от гласуването “, добавя Андрей Янкулов. „ Това е направило невероятно запазване на данни от осведомителната система, които е трябвало да бъдат съхранени и при нужда проверявани за сбъднат непозволен достъп до системата. Невъзможността да се извърши инспекция е равнозначна на опорочаване на избора. “
Компютърна експертиза още открива, че по време на изборния ден са правени няколко междинни архива на другите бази данни на осведомителната система, в това число и на таблиците с резултатите от гласуването.
Това е нарушаване на разпоредбите за електронно гласоподаване и на процедура значи, че тайната на вота не е била предпазена , а хората, имали цялостен достъп до системата, са можели да открият кой арбитър за кой претендент гласоподава.
Въпреки изложените данни за основни нарушавания и операции на вота, през февруари 2023 година петчленен разбъркан състав от съдии от Върховния касационен и Върховния административен съд постановява , че „ изборът на шестимата членове на Висшия правосъден съвет (ВСС) от съдийската квота е легален и годен, няма открити нарушавания от такава степен, че той да бъде изопачен. “
„ Считаме, че по този начин изложените в сигнала ни до прокуратурата данни са задоволителни, с цел да бъде формирано наказателно произвеждане “, декларира шефът на Антикорупционния фонд Бойко Станкушев.
„ Данните в сигнала повдигат подозрения за съществени нарушавания и операции, които евентуално са подменили резултатите от избора на съдии за членове на Висшия правосъден съвет. Въпросът е с висока социална значителност, само че досега липсва съответна институционална реакция. Поради това изпращаме умишлен сигнал и ще осведомяваме обществеността навреме за резултатите от него “, прибавя той.
