Ердоган - власт без алтернатива
От Анкара до Берлин, Ню Джързи и Торонто - една и съща панорама притегля вниманието на фоторепортерите в края на деня на 28 май.
Множество хора развяват турското знаме и държат портрети на Реджеп Тайип Ердоган. Президентът на Турция си завоюва нов петгодишен мандат от 20-годишното си безалтернативно ръководство.
Победата му пристигна на фона на опозиционното обединяване против властта, икономическата рецесия в Турция и обвиняванията за позволените неточности при унищожителното земетресение на 6 февруари.
Последните 10 години от властта му са белязани от конституционната смяна, с която ускори пълномощията си, от ерозия на демократичните институции, включително правосъдната власт и медиите, гоненията против съперници и критици.
Турция беше оповестена за " несвободна " страна от Freedom House през 2018 година
За 52% от гласоподавателите обаче автокрацията на Ердоган е пожеланият път пред смяната.
Както написа Spiegel, предизборните му клипове са цялостни с " бетон " - издигнати пътища, мостове, небостъргачи - само че и с технологии и оръжия. " Посланието е " Да създадем Турция още веднъж велика ", обвързано с едно име - Ердоган ", разяснява изданието.
За да убеди жителите на страната да гласоподават за него, президентът направи и още няколко предизборни хода - усили минималната работна заплата, пенсиите и възнагражденията на държавните чиновници. Въведе нова скица, по която над 2 млн. служащи могат да се пенсионират предварително. В края на април той разгласи още, че ще има безвъзмездни доставки на природен газ до всички семейства. Нежеланието за промяна на върха на властта не е напълно необяснимо.
Кампанията му разчита на комбинация от религиозни знаци и шовинизъм. Изборите бяха превърнати в екзистенциален въпрос, а Ердоган бе изобразяван като опора на непоклатимост за Турция в бурни времена, като " татко и бранител " на турския народ.
В същото време той нападна обединената съпротива - така наречен " маса на шестимата " - като разгласи, че " седмият се крие изпод ", имайки поради поддръжката за Кемал Кълъчдароглу от прокюрдската лява Народна демократична партия. Бившият ѝ водач Селяхатин Демирташ беше вкаран в пандиза през 2016 година с политически развой, макар рецензиите от Европа.
Медиите също помогнаха за запазването на властта в ръцете на Ердоган.
Spiegel цитира данни, съгласно които единствено за един месец (1 април - 1 май) държавната телевизия TRT e излъчвала над 32 часа онлайн от манифестации и предизборни прояви на президента. На Кълъчдароглу са дадени единствено към 32 минути.
Нечестна камапния, боязън от гнет, очерняне на опозицията - това са главните съставки в акцията на Ердоган.
Дори в районите, които пострадаха най-тежко от земетресението на 6 февруари, болшинството от хората са предпочели него пред Кълъчдароглу.
Кампанията на опозиционния претендент беше подкопана през цялото време. През март водачът на една от партиите, които трябваше да го поддържат - Мерал Акшенер от " Доброто " - заплаши да се отдръпна, в случай че той получи номинацията.
Акшенер твърдеше, че Кълъчдароглу не е подобаващ за претендент, защото не е задоволително известен, и настояваше да бъде сменен с един от кметовете на Истанбул или Анкара.
Той съумя да я убеди да се върне в алианса, само че не опроверга подозренията ѝ.
Първоначално той водеше акцията си на база на положителни послания, вяра вместо боязън, единодушие вместо ненавист. След разочароващия резултат на първия тур обаче той обърна посланията си на 180 градуса, като се опита да притегли националистически избор с крайни изявления против сирийските бежанци в страната. Дори тази маневра се оказа неефективна.
Загубата на опозицията след продължителното състезание на Кълъчдароглу в социологическите изследвания не се дължи единствено на силата на Ердоган, само че и на личната ѝ уязвимост.
Тя не построи безапелационна визия за бъдещето на Турция - общият знаменател на шестте партии беше на първо място опълчването им против Ердоган.
Обединението им най-вероятно ще се разпадне след изборите. Планът на Кълъчдароглу да събере другите лагери и да ги сдобри евентуално ще остане химера, най-малко в близко бъдеще.
Последствията от успеха на Ердоган имат световно значение - в това число за НАТО, Русия и войната в Украйна. От него зависи дали Швеция ще стане член на отбранителния съюз и какво ще се случи с над 3 млн. сирийски бежанци на прага на Европа. На първо време - непосредственият проблем пред Ердоган е стопанската система, инфлацията и обезценяването на турската лира, които ще влошат още повече обстановката в страната след изборите.
Множество хора развяват турското знаме и държат портрети на Реджеп Тайип Ердоган. Президентът на Турция си завоюва нов петгодишен мандат от 20-годишното си безалтернативно ръководство.
Победата му пристигна на фона на опозиционното обединяване против властта, икономическата рецесия в Турция и обвиняванията за позволените неточности при унищожителното земетресение на 6 февруари.
Последните 10 години от властта му са белязани от конституционната смяна, с която ускори пълномощията си, от ерозия на демократичните институции, включително правосъдната власт и медиите, гоненията против съперници и критици.
Турция беше оповестена за " несвободна " страна от Freedom House през 2018 година
За 52% от гласоподавателите обаче автокрацията на Ердоган е пожеланият път пред смяната.
Както написа Spiegel, предизборните му клипове са цялостни с " бетон " - издигнати пътища, мостове, небостъргачи - само че и с технологии и оръжия. " Посланието е " Да създадем Турция още веднъж велика ", обвързано с едно име - Ердоган ", разяснява изданието.
За да убеди жителите на страната да гласоподават за него, президентът направи и още няколко предизборни хода - усили минималната работна заплата, пенсиите и възнагражденията на държавните чиновници. Въведе нова скица, по която над 2 млн. служащи могат да се пенсионират предварително. В края на април той разгласи още, че ще има безвъзмездни доставки на природен газ до всички семейства. Нежеланието за промяна на върха на властта не е напълно необяснимо.
Кампанията му разчита на комбинация от религиозни знаци и шовинизъм. Изборите бяха превърнати в екзистенциален въпрос, а Ердоган бе изобразяван като опора на непоклатимост за Турция в бурни времена, като " татко и бранител " на турския народ.
В същото време той нападна обединената съпротива - така наречен " маса на шестимата " - като разгласи, че " седмият се крие изпод ", имайки поради поддръжката за Кемал Кълъчдароглу от прокюрдската лява Народна демократична партия. Бившият ѝ водач Селяхатин Демирташ беше вкаран в пандиза през 2016 година с политически развой, макар рецензиите от Европа.
Медиите също помогнаха за запазването на властта в ръцете на Ердоган.
Spiegel цитира данни, съгласно които единствено за един месец (1 април - 1 май) държавната телевизия TRT e излъчвала над 32 часа онлайн от манифестации и предизборни прояви на президента. На Кълъчдароглу са дадени единствено към 32 минути.
Нечестна камапния, боязън от гнет, очерняне на опозицията - това са главните съставки в акцията на Ердоган.
Дори в районите, които пострадаха най-тежко от земетресението на 6 февруари, болшинството от хората са предпочели него пред Кълъчдароглу.
Кампанията на опозиционния претендент беше подкопана през цялото време. През март водачът на една от партиите, които трябваше да го поддържат - Мерал Акшенер от " Доброто " - заплаши да се отдръпна, в случай че той получи номинацията.
Акшенер твърдеше, че Кълъчдароглу не е подобаващ за претендент, защото не е задоволително известен, и настояваше да бъде сменен с един от кметовете на Истанбул или Анкара.
Той съумя да я убеди да се върне в алианса, само че не опроверга подозренията ѝ.
Първоначално той водеше акцията си на база на положителни послания, вяра вместо боязън, единодушие вместо ненавист. След разочароващия резултат на първия тур обаче той обърна посланията си на 180 градуса, като се опита да притегли националистически избор с крайни изявления против сирийските бежанци в страната. Дори тази маневра се оказа неефективна.
Загубата на опозицията след продължителното състезание на Кълъчдароглу в социологическите изследвания не се дължи единствено на силата на Ердоган, само че и на личната ѝ уязвимост.
Тя не построи безапелационна визия за бъдещето на Турция - общият знаменател на шестте партии беше на първо място опълчването им против Ердоган.
Обединението им най-вероятно ще се разпадне след изборите. Планът на Кълъчдароглу да събере другите лагери и да ги сдобри евентуално ще остане химера, най-малко в близко бъдеще.
Последствията от успеха на Ердоган имат световно значение - в това число за НАТО, Русия и войната в Украйна. От него зависи дали Швеция ще стане член на отбранителния съюз и какво ще се случи с над 3 млн. сирийски бежанци на прага на Европа. На първо време - непосредственият проблем пред Ердоган е стопанската система, инфлацията и обезценяването на турската лира, които ще влошат още повече обстановката в страната след изборите.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ