От Афганистан, раздиран от десетилетия на конфликти, насилие и смърт,

...
От Афганистан, раздиран от десетилетия на конфликти, насилие и смърт,
Коментари Харесай

Българската азбука носи надежда

От Афганистан, раздиран от десетилетия на спорове, принуждение и гибел, всяка година си потеглят хиляди.

„ След Сирия, това е една от страните с най - огромна, най-страшна най-тежка най-продължителна комплицирана филантропична и военна рецесия “, разяснява Диана Радославова, съучредител на Фондация „ Център за правна помощ Глас в България “.

Един от прогонените от насилието е Садат Есматуллах, 21-годишен през днешния ден, роден в Джелалабат. Преди 5 години, когато е на 16, Садат бяга и се трансформира в едно от непридружените деца мигранти: Там не е добре, единствено това мога да ви кажа “. Оставя зад тила си майка, сестра и брат.

„ Бащата е погубен от талибаните, бащата е бил преподавател. Талибаните желаят да притеглят млади мъже на своя страна и тогава дядото на Садат споделя „ Ти тръгваш и бягаш на Запад “, споделя историята на младия мъж Емилия Ковачева – шеф на ЦСНТ към аления кръст в Пазарджик.

В Центъра от фамилен вид на БЧК Садат среща Емилия, която през днешния ден назовава своя втора майка. По думите ѝ той доста бързо е научил български език тъй като не е имало други настанени мигранти. Сега може умерено да чете и написа.

Повече от 30 години доцент Галина Куртева преподава езика ни на чужденци: „ Българският език е доста сложен език, това ви го споделям като дълготраен учител по български език като непознат. Граматиката им е доста сложна. Първоначално се изтезават с нашата писменост – кирилицата. Изобщо, това е една цяла галактика – проучването на нов език, един нов прозорец който се отваря “.

Садат приключва междинното си обучение в Професионалната гимназия по промишлени технологии в Пазарджик. „ Самият Садат като персона още в първия миг сподели интерес към учебното заведение, към нас – и като че ли беше част от нас и доста бързо се приспособи, само че тъй като и ние му дадохме топлината, от която той се нуждаеше “, споделя шефът Лидия Панайотова.

Младият мъж към този момент 2 години работи в строителен хипермаркет. „ Той е постоянно ухилен и ужасно положителен. С оглед на всичко, което е претърпял - той просто е благополучен. Щастлив е да е тук, благополучен е да има дом, благополучен е да има работа и това се вижда когато и да е на лицето му “, споделя неговият шеф Стефан Мезов.

Садат чака да получи статут на емигрант, с цел да остане в България. Мечтае да учи в университет и да стане преводач – на собствен ред да оказва помощ на тези, които също като него търсят избавление и дом.

Къде е първото българско читалище? Зависи кого питате Веселин Методиев: Важно е да се стараем от рано младите да схващат комплицираните думи Джейми, Матю и Оливър също честват 24 май Културата и сцената през погледа на Самуел Финци Абитуриентите приключват след сложна година в образованието Как двама ученици на СМГ стигнаха до Станфорд и Оксфорд? Кирил и Методий: Просветителите НА ЖИВО: За буквите - специфична стратегия за 24 май Здравка Евтимова: Културата е духовната плът на България Йордан Радичков-внук: Хубаво е човек да не се взима прекомерно на съществено
Източник: btvnovinite.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР