Музей на Бай Ганьо отваря врати в казанлъшкото село Енина
От 9 май всички искащи ще могат да прегледат музейната експозиция
В казанлъшкото село Енина през днешния ден ще бъде тържествено открит първият в страната музей, отдаден на Бай Ганьо. Това заяви в изявление за Българска телеграфна агенция основателят му Румен Сомов, който е потомък на Ганьо Сомов, въодушевил Алеко Константинов за основаването на най-известния български комичен персонаж. От на следващия ден, 9 май, всички искащи ще могат да прегледат музейната експозиция.
За основаването на къщата музей Румен Сомов работи към този момент единадесета година, а експонати за него събира от към 20 години. " Цял живот съм мечтал за това, тъй като знам, че съм роднина на прототипа на Бай Ганьо. Живял съм и в Испания, където Дон Кихот е една значима част от символиката на страната, в Чехия пък всяка втора бирария е " Швейк " и в действителност никой по подобен метод не се е " скрил " от хумористичния си воин, както ние, българите ", уточни Сомов. И означи, че ние " се раждаме " с Бай Ганьо, даже преди да знаем кой е Алеко Константинов, а по-късно цялостен живот споделяме, че нямаме нищо общо с него. " Той е като че ли отрицателен воин, а в действителност не е, просто всеки комичен воин е тип насмешка към недъзите на обществото ", означи Румен Сомов.
" Ганьо Сомов за пръв път се загатва в " До Чикаго и обратно ", когато Алеко Константинов отива при Айвазина на панаира - там е разказано по какъв начин " стоеше по турски със сини потури бай Ганьо Сомов ". А срещата на Алеко с него е къса, само че задоволителна, с цел да го въодушеви за основаването на хумористичния воин ", описа той. Това се случва през 1893 година, през 1894 година в списание " Мисъл " излизат първите два описа за Бай Ганьо, а през 1895 година излиза и книгата за него. Оттам нататък той е сборен облик на доста и разнообразни персонажи, само че първият, който е публично упоменат, е точно Бай Ганьо Сомов от Енина, уточни неговият потомък. И добави, че в музея има и негова фотография, направена по искане на хумориста Чудомир. По думите на Румен Сомов Ганьо Сомов не е бил съвкупността от всичко, което се изяснява за героя. " Не се мъча да го оправдавам или да изяснявам какъв брой стойностен е бил, само че самият факт, че е пътувал до Чикаго по това време, демонстрира, че не бил Бай Ганьо, какъвто си го представяме ", сподели още Сомов.
В музея артефактите са доста, а разказът върви в разнообразни направления, уточни той. Има над 300 книги, свързани с Бай Ганьо и с Алеко Константинов, в това число и първите издания на " До Чикаго и обратно " и " Бай Ганьо " както на български, по този начин и преведени на други езици. В музея е и печатът на българския павилион в Чикаго - това е " черешката на тортата ", тъй като е огромна необичайност, уточни Румен Сомов. Има и картина на Теню Пиндарев на българския павилион в Чикаго, както и дребна сбирка на Чудомир с писма, подписи и карикатури на Бай Ганьо. " Със сигурност мога да настоявам, че имам най-голямата сбирка в България на медали и значки, свързани с Алеко Константинов- от туристически сдружения, през учебни заведения и читалища на негово име. Имам и доста хубава сбирка, отдадена на (Георги) Калоянчев с подпис - въпреки всичко той в България е обликът на Бай Ганьо ", описа още Сомов.
Той уточни, че е желал в музея да се усети духът на времето, в което е живял Алеко Константинов. " Има много неща от това време. Например откакто гърците ни афишират за разкол и стартират да палят наши книги, вършим една делегация, която отива при султана и го моли да ни отбрани. От Казанлък в делегацията е доктор Христо Стамболски - имам негови книги с подпис ", уточни Сомов. И добави, че в експозицията е и султанският ферман от 1871 година, в който се споделя " Аз и моите жители имаме право на лична вяра, всеки, който се помъчи да посегне на нея, ще се смята, че е нападнал Османската империя ".
Освен единствен музей на Бай Ганьо, това ще е и единственият музей в страната, в който ще има студио за татуировки, само че там ще се вършат единствено рисунки на разнообразни модели на подкова. Музеят няма да бъде единствено статична екзпозиция, в него ще се изявяват създатели и колекционери, ще се случват и разнообразни културни прояви.
Според Румен Сомов частен музей в България " се прави за 11 години, през които не караш скъпи коли и не вървиш на екскурзии в Дубай ", а музеят на Бай Ганьо е основан с помощта на дарителство и доста труд. " България имаше потребност да се направи нещо за Бай Ганьо и той да заеме своето място както Дон Кихот и Санчо Панса в Испания ", уточни още той. И дефинира като огромен шанс това, че точно Казанлъшко ще е центърът на най-известния български книжовен воин.
В казанлъшкото село Енина през днешния ден ще бъде тържествено открит първият в страната музей, отдаден на Бай Ганьо. Това заяви в изявление за Българска телеграфна агенция основателят му Румен Сомов, който е потомък на Ганьо Сомов, въодушевил Алеко Константинов за основаването на най-известния български комичен персонаж. От на следващия ден, 9 май, всички искащи ще могат да прегледат музейната експозиция.
За основаването на къщата музей Румен Сомов работи към този момент единадесета година, а експонати за него събира от към 20 години. " Цял живот съм мечтал за това, тъй като знам, че съм роднина на прототипа на Бай Ганьо. Живял съм и в Испания, където Дон Кихот е една значима част от символиката на страната, в Чехия пък всяка втора бирария е " Швейк " и в действителност никой по подобен метод не се е " скрил " от хумористичния си воин, както ние, българите ", уточни Сомов. И означи, че ние " се раждаме " с Бай Ганьо, даже преди да знаем кой е Алеко Константинов, а по-късно цялостен живот споделяме, че нямаме нищо общо с него. " Той е като че ли отрицателен воин, а в действителност не е, просто всеки комичен воин е тип насмешка към недъзите на обществото ", означи Румен Сомов.
" Ганьо Сомов за пръв път се загатва в " До Чикаго и обратно ", когато Алеко Константинов отива при Айвазина на панаира - там е разказано по какъв начин " стоеше по турски със сини потури бай Ганьо Сомов ". А срещата на Алеко с него е къса, само че задоволителна, с цел да го въодушеви за основаването на хумористичния воин ", описа той. Това се случва през 1893 година, през 1894 година в списание " Мисъл " излизат първите два описа за Бай Ганьо, а през 1895 година излиза и книгата за него. Оттам нататък той е сборен облик на доста и разнообразни персонажи, само че първият, който е публично упоменат, е точно Бай Ганьо Сомов от Енина, уточни неговият потомък. И добави, че в музея има и негова фотография, направена по искане на хумориста Чудомир. По думите на Румен Сомов Ганьо Сомов не е бил съвкупността от всичко, което се изяснява за героя. " Не се мъча да го оправдавам или да изяснявам какъв брой стойностен е бил, само че самият факт, че е пътувал до Чикаго по това време, демонстрира, че не бил Бай Ганьо, какъвто си го представяме ", сподели още Сомов.
В музея артефактите са доста, а разказът върви в разнообразни направления, уточни той. Има над 300 книги, свързани с Бай Ганьо и с Алеко Константинов, в това число и първите издания на " До Чикаго и обратно " и " Бай Ганьо " както на български, по този начин и преведени на други езици. В музея е и печатът на българския павилион в Чикаго - това е " черешката на тортата ", тъй като е огромна необичайност, уточни Румен Сомов. Има и картина на Теню Пиндарев на българския павилион в Чикаго, както и дребна сбирка на Чудомир с писма, подписи и карикатури на Бай Ганьо. " Със сигурност мога да настоявам, че имам най-голямата сбирка в България на медали и значки, свързани с Алеко Константинов- от туристически сдружения, през учебни заведения и читалища на негово име. Имам и доста хубава сбирка, отдадена на (Георги) Калоянчев с подпис - въпреки всичко той в България е обликът на Бай Ганьо ", описа още Сомов.
Той уточни, че е желал в музея да се усети духът на времето, в което е живял Алеко Константинов. " Има много неща от това време. Например откакто гърците ни афишират за разкол и стартират да палят наши книги, вършим една делегация, която отива при султана и го моли да ни отбрани. От Казанлък в делегацията е доктор Христо Стамболски - имам негови книги с подпис ", уточни Сомов. И добави, че в експозицията е и султанският ферман от 1871 година, в който се споделя " Аз и моите жители имаме право на лична вяра, всеки, който се помъчи да посегне на нея, ще се смята, че е нападнал Османската империя ".
Освен единствен музей на Бай Ганьо, това ще е и единственият музей в страната, в който ще има студио за татуировки, само че там ще се вършат единствено рисунки на разнообразни модели на подкова. Музеят няма да бъде единствено статична екзпозиция, в него ще се изявяват създатели и колекционери, ще се случват и разнообразни културни прояви.
Според Румен Сомов частен музей в България " се прави за 11 години, през които не караш скъпи коли и не вървиш на екскурзии в Дубай ", а музеят на Бай Ганьо е основан с помощта на дарителство и доста труд. " България имаше потребност да се направи нещо за Бай Ганьо и той да заеме своето място както Дон Кихот и Санчо Панса в Испания ", уточни още той. И дефинира като огромен шанс това, че точно Казанлъшко ще е центърът на най-известния български книжовен воин.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ