От 80 стотинки при производителя килограм домати се оказват на

От 80 стотинки при производителя кг домати се оказват на продажна цена от 5 лева в огромна комерсиална верига в София.

Борислав Дамянов и фамилията му създават плодове и зеленчуци в оранжерия в с. Струмяни, Благоевградско – домати, марули, лук, картофи и доста други. „ Тези домати се гледат съвсем толкоз, колкото едно новородено преди да се роди – 7 месеца “, споделя Борислав.

Стоката му се продава в София. Амбалажните касетки от последната годишна продукция розови домати „ Ръгби “ се връщат при него, откакто стоката е продадена в столицата. На една от щайгите е залепен етикет от магазина, част от огромна верига – не непозната, а българска. С цената на домата, която заплащат софиянци – 4,99 лева

„ От тук доматите потеглят на 0,80 лева без Данък добавена стойност. Значи от 1 лев отиват на 5 лв.. И това е розови домати „ Ръгби “, споделя производителят.

Доматът на Борислав нараства пет пъти, до момента в който измине 140 км сред Струмяни и крайния клиент в София. И сменя собствеността си пет пъти.

„ И на всяка стъпка, на всеки човек, има надценка. И по тази причина се получава по този начин.  Реално ние храним още 4-5 души по веригата. Много сътрудници пробват да са производители и търговци – не става “, споделя Борислав.

Не става, тъй като без огромни размери не си конкурентен. За дребни количества разходът ти за превоз и търговия прави стоката прекомерно скъпа.

А в този момент по противоположния ред на веригата за доставки ще проследим пътя на домата и всички смени на неговата благосъстоятелност, с цел да разберем за какво коства 5 лв. в огромната верига.

Големите вериги магазини, без значение дали са български, или непознати, се договарят единствено и само с огромни търговци, които могат да предложат количества.

„ Веригата, каквато и да е като благосъстоятелност, на нея ѝ трябват размери, на нея ѝ трябват големи количества. Когато става въпроса за количества, става въпрос и за други цени. Така работи светът. Други цени, които са по-ниски, тъй като на една верига на ден ѝ трябват сред 40 и 80 тона домати. От нас няма кой да обезпечи това количество “, изяснява Борислав.

В България фермерите нямат съгласуваност между тях, няма коопериране и по тази причина се основава нишата за прекупвачите и за по-високите цени.

Големият състезател, който се договаря непосредствено с веригите, е търговец, който построява верига от сътрудници и по-дребни прекупвачи, които изкупуват на районно равнище стоката.

Петият и финален притежател на домата за 5 лв. или марулята, която Борислав продава за 50 стотинки, а ние купуваме за 2 лв.. На всяка стъпка от веригата всеки желае да печели и не би ви обезпечил домата или марулята на Боби на рафта, в случай че не печели.

Защо веригата на доставка в България е толкоз дълга, с толкоз прекупвачи и за какво в по-богатите страни от Европа няма толкоз медиатори, а храната е по-евтина?

Кой носи отговорност за скъпите артикули – магазините или политиката на страната? Отговаря някогашният министър на земеделието Явор Гечев.

„ Веригите не са напълно почтени в този развой. Но не са и единствено те отговорни. Просто конюнктурата на това, което сме постигнали в България, е такова. Малките производители не могат да влязат огромните магазини, тъй като те имат избрани условия за размер. Ние нямаме коопериране, нямаме съответна политика “, разяснява Гечев.

Кооперативите, които сплотяват производителите и договарят непосредствено за цени с веригите от позиция на силата, са причина за мощната пазарна позиция на питателните артикули на страни като Полша, Гърция, Испания, в това число Северна Македония и Турция.

Липсата на коопериране в България удължава веригата на доставка, надлежно цената, убива локалните производители и усилва каузи на вноса.

Производителите са на процедура дялови участници в кооперативите в страните, в които ги има. Държавите също могат да се намесват в обединяванията на земеделците и надлежно да има лостове върху цените. Но с цел да има кооперативи, са нужни законови условия и поддръжка от страната.

У нас условия за това няма. Затова има прекупвачи. Магазините също нямат по какъв начин да се договорят непосредствено с българските земеделци, тъй като самите земеделци нямат обща комерсиална конструкция.

„ Една моя позната опита да направи обединяване и не можа, тъй като се оказа, че с цел да направиш такова обединяване, би трябвало да има най-малко 50 души. 50 души земеделци не мога да ви намеря от тук до Сандански. Няма. Как да се обединим “, пита Борислав Дамянов.

Така вносът на храна става все по-голям дял от потреблението у нас и намесата на страната в ценовата политика все по-трудна.

Производителите на плодове и зеленчуци като Борислав и фамилията му у нас безусловно изчезват.

„ Ако стане война като в Украйна, ние за две седмици ще се избием, ние си българите, за храна. Защото действително не произвеждаме нищо “, споделя българският производител.

Борислав споделя, че държавната политика у нас не е изключително стимулираща да произвеждаме храна. Дава образец по какъв начин се взима дотация за домат и какъв е размерът ѝ.

„ 1153 лв. на декар. За да си защитя аз 1153-те лв., би трябвало да им потвърдя, че съм продал 17 200 кг от този декар – това е един камион “, споделя той.

Обществена загадка е, че земеделците издават фактури за плодове и зеленчуци, които не съществуват. Това слага въпроса каква част от така и така дребното създадена земеделска продукция в България, съгласно формалната статистика, е виртуална и какъв брой още по-малко са действителните създадени храни у нас.

Борислав Дамянов споделя, че развъждането на храна е негово предопределение. Мечтае да прави земеделие и да създава в среда, където има правила, които се съблюдават и където не се постанова да лъжеш, с цел да оцелееш.

Но даже помощите, които земеделците получиха по по този начин наречената украинска мярка, са обвързани с виртуални условия, които мъчно се реализират в действителността. Държавата не обезпечава напояване, а бюрокрацията вместо да оказва помощ, пречи на самите производители.

„ Дали ще паднат цените – не, няма да паднат. И те няма да паднат, тъй като в нашата страна е безспорен безпорядък. Абсолютен “, безапелационен е родният производител.

Източник: бТВ