От 7 март след Сирни Заговезни започват Великденските пости. Те

От 7 март след Сирни Заговезни стартират Великденските пости. Те не престават седем седмици и завършват ден преди Великден, който тази година се пада на 24 април.

Великденските пости стартират отчасти на Месни заговезни. От идващия ден, който е понеделник, от менюто се изключат месото и месните артикули. Една седмица по-късно, на Сирни заговезни се заговява за последно с яйца, мляко и млечни артикули.

И от понеделник стартира същинското постене.

По християнска традиция Великите пости стартират с помилван, изповед и причестяване, което се взима от духовник. Постите нямат същата мощ, в случай че не са чисти мислите ни, положителни делата ни и праведни думите ни.

40-дневните пости символизират времето, което Христос прекарва в пустинята в подготовка за саможертвата си. Затова се счита, че лишавайки се от блажна храна, човек пречиства тялото и душата си.

Не бива постенето да се схваща като механично отнемане от избран тип храна и питиета. За всеки пост е значимо да сме в положително общо физическо здраве.

Не бива да се замества пълноценното хранене с тестени произведения, изключително с бял самун, а да се търсят източници на витамини, растителни белтъчини, минерали и фибри. Макар че напролет няма доста пресни храни, богати на витамини, минерали и микроелементи, въпреки всичко се намират. Именно началото на пролетта е времето на спанака, лапада, копривата, зелената салата, пресният чесън и лук.

Недостигът на желязо е доста особено за пролетта, както и въобще неналичието на минерали. Копривата, киселецът са положителни източници на желязо, както и всички зеленолистни зеленчуци

Великите пости са време за размисъл, за осмисляне на живота, преоценка на свършеното. Време да се покае човек за неприятните си действия, да потърси нов път към възвишеното и към себе си.