В Двореца откриват изложба в памет на театралния режисьор Младен Киселов
От 6 до 19 юни в Каменна зала на ДКИ КЦ " Двореца " – Балчик ще бъде подредена галерия отдадена на театралния режисьор Младен Киселов, който през тази година щеше да навърши 80 години. Автор на изложбата е естонския художник Владимир Арвидович Аншон, притежател на премията на ЮНЕСКО и лауреат на държавната премия на Естония.
Основната част от изложбата е отдадена на последния театър на българския режисьор „ Петдесетница " - пиеса на британския драматург Дейвид Едгар.
С Младен Киселов се срещат през 2008 година, незабавно след преместването му в Естония. През 2011 година, заради сложността на тематиката на пиесата, засягаща въпросите за генезиса на европейската художествена просвета от ранния Ренесанс във взаимоотношение с културата на православния Изток, подхващат поклонение до всички най-важни и свети места в България. Премиерата на постановката е през май 2012 година в Естонския народен трагичен спектакъл. Спектакълът става най-хубавата режисура на годината, а работата на Аншон по декорацията е удостоена с Държавната премия на Естония в региона на културата. Авторът на пиесата споделя, че това е най-хубавата режисура на пиесата му, която е гледал отвън Англия.
Тази театрална работа е последната в живота на Младен Киселов. Самият театър към този момент се възприема като креативно завещание на майстора. Това наследство е освен за основателите на спектакъла, само че и за всички, които ценят културното завещание на своя народ, в това число и на България.
Изложбата показва доста работни материали: скици, анимации, фотоси и видеоклипове, както и макет на декорацията от постановката.
Владимир Арвидович Аншон е роден през 1963 година в Нижни Новгород (Русия).
театрален художник, дизайнер, живописец, хартиен график, иконописец, реставратор.
До 1982 година се образова в детска художествена школа и Художествено учебно заведение в родния си град, а от 1985 до 1990 година в Ленинградски институт за спектакъл, музика и кино (Театрална академия в Санкт Петербург).
След като приключва образованието си в Санкт Петербург, Владимир Аншон е поканен на длъжността основен художник в три театъра едновременно: Руския спектакъл на Естония (Талин), Театъра за драма и комедия на Liteiny (Санкт Петербург) и Театъра Ленсовиет (Санкт Петербург). Изборът е изработен в интерес на Руския спектакъл на Естония, където работи до 2002 година
Театърът на Владимир Аншон е надълбоко затвърден в християнския светоглед. Да следва този принцип в изкуството и в живота, за един съвременен актьор в съвременен спектакъл, е задача, сравнима с компликациите на Одисеевото търсене на жадуваната Итака. Това е " Царският път " по тясната пътека, сред светския свят, потопен в плътта, и взискателния съд на християнската традиция и личната съвест. Следователно творчеството, родено по този път, се разграничава значително от всичко, което през днешния ден се счита за изкуство от висока класа, което не познава граници и неразрешени тематики. И напълно естествено за създателя се следи преход от пространството на сцената към пространството на храма, като постъпателно придвижване към ново качество в творчеството му.
През 2002 година, с благословението на игумения Варвара (Трофимова) и Негово Светейшество патриарх Алексий II, Владимир Арвидович се реалокира да работи като художник в Пюхтицкия Успенски ставропигиален манастир, като краткотрайно напуща всички други действия. Най-значимата работа, която лиши цели 10 години, беше проектирането на украсата на фасадите, покривите и куполите с кръстове за новата черква в името на Св. Алексий Московски и Света мъченица Варвара и подреждането на цялото вътрешно пространство на църквата. В същото време са пренаписани остарели икони и са основани нови за иконостаса.
През 2007 година художникът е поканен да бъде член на интернационалното жури на известното Пражко квадриенале, когато най- огромния международен конгрес за сценография и театрална архитектура отбелязва своя 40-годишен празник. Това е последният път, когато форумът се организира под остарялото си име и в обичайното си изложбено пространство на павилиона Индустриален Палас. И това е прощаване с ерата на великите сценографи. След това самият живот тласка художника да се върне към творчеството в огромно многообразие от форми. От икони до портрети, от архитектурен дизайн до книжна графика. Само едно остава непроменено – креативната придирчивост. Събитие в креативната му биография е присъединяване в интернационалната галерия World Stage Design 2013 в Кардиф, където след прекосяване на огромен квалификационен конкурс е показана апаратура, основана на постановката на „ Вуйчо Ваня " на Чехов. След 4 години две произведения на художника едновременно доближават до финала на изложбата WSD 2017 в Тайпе, Тайван: „ Чехов. Чайката " на Мелиховски спектакъл „ Ателието на Чехов " и Мадис Киев „ Завръщане към бащата " на Талинския градски спектакъл. На тази галерия художникът съставлява две страни едновременно - Естония и Русия.
--
Основната част от изложбата е отдадена на последния театър на българския режисьор „ Петдесетница " - пиеса на британския драматург Дейвид Едгар.
С Младен Киселов се срещат през 2008 година, незабавно след преместването му в Естония. През 2011 година, заради сложността на тематиката на пиесата, засягаща въпросите за генезиса на европейската художествена просвета от ранния Ренесанс във взаимоотношение с културата на православния Изток, подхващат поклонение до всички най-важни и свети места в България. Премиерата на постановката е през май 2012 година в Естонския народен трагичен спектакъл. Спектакълът става най-хубавата режисура на годината, а работата на Аншон по декорацията е удостоена с Държавната премия на Естония в региона на културата. Авторът на пиесата споделя, че това е най-хубавата режисура на пиесата му, която е гледал отвън Англия.
Тази театрална работа е последната в живота на Младен Киселов. Самият театър към този момент се възприема като креативно завещание на майстора. Това наследство е освен за основателите на спектакъла, само че и за всички, които ценят културното завещание на своя народ, в това число и на България.
Изложбата показва доста работни материали: скици, анимации, фотоси и видеоклипове, както и макет на декорацията от постановката.
Владимир Арвидович Аншон е роден през 1963 година в Нижни Новгород (Русия).
театрален художник, дизайнер, живописец, хартиен график, иконописец, реставратор.
До 1982 година се образова в детска художествена школа и Художествено учебно заведение в родния си град, а от 1985 до 1990 година в Ленинградски институт за спектакъл, музика и кино (Театрална академия в Санкт Петербург).
След като приключва образованието си в Санкт Петербург, Владимир Аншон е поканен на длъжността основен художник в три театъра едновременно: Руския спектакъл на Естония (Талин), Театъра за драма и комедия на Liteiny (Санкт Петербург) и Театъра Ленсовиет (Санкт Петербург). Изборът е изработен в интерес на Руския спектакъл на Естония, където работи до 2002 година
Театърът на Владимир Аншон е надълбоко затвърден в християнския светоглед. Да следва този принцип в изкуството и в живота, за един съвременен актьор в съвременен спектакъл, е задача, сравнима с компликациите на Одисеевото търсене на жадуваната Итака. Това е " Царският път " по тясната пътека, сред светския свят, потопен в плътта, и взискателния съд на християнската традиция и личната съвест. Следователно творчеството, родено по този път, се разграничава значително от всичко, което през днешния ден се счита за изкуство от висока класа, което не познава граници и неразрешени тематики. И напълно естествено за създателя се следи преход от пространството на сцената към пространството на храма, като постъпателно придвижване към ново качество в творчеството му.
През 2002 година, с благословението на игумения Варвара (Трофимова) и Негово Светейшество патриарх Алексий II, Владимир Арвидович се реалокира да работи като художник в Пюхтицкия Успенски ставропигиален манастир, като краткотрайно напуща всички други действия. Най-значимата работа, която лиши цели 10 години, беше проектирането на украсата на фасадите, покривите и куполите с кръстове за новата черква в името на Св. Алексий Московски и Света мъченица Варвара и подреждането на цялото вътрешно пространство на църквата. В същото време са пренаписани остарели икони и са основани нови за иконостаса.
През 2007 година художникът е поканен да бъде член на интернационалното жури на известното Пражко квадриенале, когато най- огромния международен конгрес за сценография и театрална архитектура отбелязва своя 40-годишен празник. Това е последният път, когато форумът се организира под остарялото си име и в обичайното си изложбено пространство на павилиона Индустриален Палас. И това е прощаване с ерата на великите сценографи. След това самият живот тласка художника да се върне към творчеството в огромно многообразие от форми. От икони до портрети, от архитектурен дизайн до книжна графика. Само едно остава непроменено – креативната придирчивост. Събитие в креативната му биография е присъединяване в интернационалната галерия World Stage Design 2013 в Кардиф, където след прекосяване на огромен квалификационен конкурс е показана апаратура, основана на постановката на „ Вуйчо Ваня " на Чехов. След 4 години две произведения на художника едновременно доближават до финала на изложбата WSD 2017 в Тайпе, Тайван: „ Чехов. Чайката " на Мелиховски спектакъл „ Ателието на Чехов " и Мадис Киев „ Завръщане към бащата " на Талинския градски спектакъл. На тази галерия художникът съставлява две страни едновременно - Естония и Русия.
--
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ