От 6 до 11 декември ще се проведе десетото издание

От 6 до 11 декември ще се организира десетото издание на Софийския интернационален фестивал. Тази година то ще има специфичен посетител - световноизвестната писателка Маргарет Атууд. Тази седмица канадката попадна в контрасанкциите на Москва и е със възбрана да влиза в Русия, дружно с артиста Джим Кери и още техни сънародници.

В особено изявление за " Панорама " Маргарет Атууд приказва за войните, превръщането на книгите в действителност и за какво постоянно писателите играят ролята на ориста.

Госпожо Атууд, споделят, че войната трансформира всичко за всички. Промени ли тази война нещо за Вас?

- О да, промени! Но не забравяйте: аз съм родена през ноември 1939. Два месеца, откакто моята татковина Канада беше влезнала във Втората международна. Така че тази смяна съм я предходна в най-ранно детство, когато страхът владеел всички. И през днешния ден тревогата в света е доста висока. Не единствено поради войната. Сполетяха ни и други бедствия. Ковид промени живота, изключително на младите. Те претърпяха нещо невиждано. Имаме рецесия в климата. Тревожи ни и политиката в разнообразни краища на света. Ето Ви четири аргументи за паника. Най-вече за младите, чиито живот беше като че ли безметежен. През 90-те ни уверяваха, че нищо не може да ни разтревожи. Сега се оказва, че не е по този начин.

Как се чувствате, когато нещо излиза от Ваш разказ и внезапно се трансформира в действителност?

- А от кое място излизат романите ми? Реалността влиза в романите, след което изскача нескрито. И хората ме питат: " Ти от кое място знаеше? " Ами не знаех! Нали сте чували: " Ако искаш да разсмееш Господ, показа му проектите си ". Даже и Оруел, който по общото мнение е господин " Обреченост и безизходност ", приключва с една оптимистична нотка.

Вие също завършвате " Разказът на прислужницата " с оптимистична нотка. Там, във Вашата тирания на име Гилеад, не идва краят на света. Но при " Орикс и Крейк " светът свършва.

- Не, не, не! Свършва човешката раса! Тя не е светът. Изненада!

Да. Но в случай че човешката раса е изложена на някаква заплаха, коя е по-голямата: тоталитарен Гилеад или самоизтребление?

- Може и двете по едно и също време! Не е или – или. Може да има и тирания, и климатична злополука. Може да има и тирания, и вирус отвън надзор. И в действителност, през днешния ден не сме изложени единствено на една заплаха.

Написахте " Разказът на прислужницата " през 1984. Там Съединени американски щати стигат до набожен тоталитаризъм. Вярвахте ли, че не демокрациите ще вървят към крах, а по-скоро комунистическите страни ще се демократизират?

- През 1984 живях в Западен Берлин. Помня Стената и доста се изненадах, когато през 89-та тя падна. Тъкмо тогава беше премиерата на кино лентата по " Разказът на прислужницата " - и бях още веднъж там. Купих си няколко части от Стената: боядисани ги продаваха по-скъпо. Показахме кино лентата в Западен Берлин. Всички говореха за режисурата, за актьорите, за мизансцена. После отидохме отвъд - в Източен Берлин. Публиката беше доста друга. С голямо внимание гледаха. А по-късно споделяха: " Това беше нашият живот ". Нямаха поради теокрацията и костюмите. Говореха по какъв начин " на никого не можеш да се довериш ". Не знаеш с кого приказваш. Кой е разузнавач. После отвориха досиетата – и разбрахме какъв брой правилно е било.

Не смятате ли, че Европа и светът пропуснаха да си извлекат някои поучения от нашия опит на Изток - действителен опит от действителни диктатури?

- Хората не помнят. Поколенията се сменят, очевидците остаряват. Като мине време, споменът от младостта наподобява не толкоз заплашителен. По-младите, които не са го претърпели, са склонни да считат, че в сходни диктатури те биха имали управителна роля. Обикновено не става по този начин. Става като при Сталин: позволява хората да се повдигнат ненапълно, след това ги отстрани, тъй като не желае конкуренция. Така вършат действителните диктатори. А демокрациите би трябвало да действат другояче: вместо да убиваш хората, ги сваляш с избори. Не ги хвърляш през прозореца, просто не гласуваш за тях. Така сменяш гледните точки. Интересна е таро-картата, наречена " Колелото на шанса ". Богиня Фортуна върти колелото на шанса. От едната страна на колелото хора се изкачват нагоре, стигат до върха, с корона на главата. После слизат надолу от другата страна и колелото ги смазва. То, колелото, се върти. Това, което преди революцията е било минус, се трансформира в актив.

Трябва ли писателите да играят ролята на Фортуна? Да въртят колелото, да водят обрата, да оглавят революцията? Или това е славянска заблуда?

- Ами славянска заблуда е! Писателите могат да създадат доста, само че нямат армии. Нямат гърмящи неща, които вършат " взрив ". Те са саможиви същества. Затова толкоз постоянно стават ранна цел на чистки, цензура, изгаряне на книги. Разбира се, имат въздействие. Но въздействие не е същото като власт.

Кое още може да унищожи обществото? Например, новите медии?

- Помня моя съотечественик Маршал Маклуън и имам вяра, че е прав. Медийните технологии ни трансформират. И постоянно дестабилизират обществата. Хората се затварят в дребни самоделни балончета и мислят, че там се крие истината. Но действителността си има собствен метод да спука тези балончета. Изпадаме в транс от новите медии. Пристрастяваме се. Те постоянно пораждат с положителни планове. Вижте Туитър. Основателят Джак Дорси твърдеше: " Ами просто желаеме всички хора да се сприятеляват, да си споделят ". А видяхте какво стана след това! Създадените от индивида технологии имат постоянно добра, неприятна - и глупава страна, за която никой не подозира първоначално.

Романът " Разказът на прислужницата " е неразрешен в учебни заведения в Тексас. А от тази седмица Атууд не може да влиза в Русия, дружно с други канадци, като Джим Кери. По този мотив тя написа в Туитър: " Дум! Джим Кери и аз бяхме възнамерявали малко палаво бягство през уикенда в Москва. Май ще би трябвало да вървим в Киев ".

Вие сте описали по какъв начин Съединени американски щати стават тоталитарна, ултра-религиозна тирания. Има ли интелектуална податливост да се гледа таман на Съединени американски щати като на евентуален изверг, вместо на Русия, която сега води война?

- Виждам, че и Русия има злосторен капацитет, само че не знам задоволително за това. Така че няма да мога да пиша безапелационно. Мисля, че руснаците ще могат. И украинците. Даже може би сърбите. Но аз не съм задоволително близо и не мога. Романът ми, написан през 80-те, беше ориентиран против самодоволната безучастност. В американския случай тя се демонстрираше във фразата " Такова нещо тук не може да се случи ". Никога не съм вярвала, че тази фраза важи за която и да било страна, в това число Канада. Ако има избрани условия, може да се случи на всички места.

А имате ли някаква визия за нашата страна, България?

- Знам за историята ѝ. През какво е предходна в годините. Познавам и българи. В Канада идват най-различни хора. Историите им постоянно са ми били забавни.

Значи за Вас и всеки четец е неповторим човек.

- Всеки човек чете по неповторим метод. Затова диктатурите първо отстраняват писателите.

Вижте цялото изявление във видеото