Кино: "Февруари"
+ + + + + от 5 Още от същото: " Лачените обувки на незнайния боец "
Няма нищо инцидентно - етикетът " Кан 2020, публична селекция " приляга на. Пример за високопоетично, сетивно кино, с трансформиращо до мистичност влияние. Връщане към пулсиращата откровеност на " Източни пиеси ". Изисква изпитание и потапяне от фена, без рационални задръжки. Наградата са неизтриваеми облици (на 16 мм лента), звуци и вътрешна музика (Петър Дундаков). Събуждане на личните ти въпроси от графата " безконечни ".
Такива филми, по едно и също време извънредно персонални и общовалидни, са редки в националните кинематографии и когато сработят, остават диря във времето. У нас го направи Рангел Вълчанов с " Лачените обувки ", другаде Параджанов със " Сенките на забравените прародители ", Тарковски с " Огледалото ". В тази елитна компания Калев влиза със собствен глас и принос.
Реклама
Историята е на личния му дядо в три възрасти - момче, юноша и дъртак. В три глави - " Минало ", " Служба " (войнишка, в тази ситуация матроска) и " Февруари " (всеки чака своя " февруари ", вторачен е в него). Първо е детството до дядото пастир (Христо Димитров), необщителен мълчаливец, по-близък до овцете, кучетата, тревите и горските сенки, в сравнение с до хората. Бунтът на момчето е през любознание и въображение против ежедневната повторяемост на този заземен живот.
Младостта (силен дебют на Кольо Добрев) е време на регистриране в задълженията на тази повторяемост - фамилен (брак, дете), войнишки. Но висшата самотност остава, Петър е по-близо до птиците на войнишкия остров, в сравнение с до хората. Случва се духовното проглеждане - стихотворението на Борис Христов " Кост от глухарче ".
Третата част е философска поема в облици, Петър (с крехкостта на Иван Налбантов) е стигнал хребета на живота. Сам със земята и зимата, само че и с " непобедимата светлина на лятото " (по Камю) в себе си. Примирен с неизбежното, само че непобеден от него. Калев е със личния си глас зад кадър, както е зад камерата, монтажа, концепцията. Без нота на фалш, смесен с кино лентата си, сходно на потъващия в бялата зимна мъгла Петър.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Янко Терзиев
Няма нищо инцидентно - етикетът " Кан 2020, публична селекция " приляга на. Пример за високопоетично, сетивно кино, с трансформиращо до мистичност влияние. Връщане към пулсиращата откровеност на " Източни пиеси ". Изисква изпитание и потапяне от фена, без рационални задръжки. Наградата са неизтриваеми облици (на 16 мм лента), звуци и вътрешна музика (Петър Дундаков). Събуждане на личните ти въпроси от графата " безконечни ".
Такива филми, по едно и също време извънредно персонални и общовалидни, са редки в националните кинематографии и когато сработят, остават диря във времето. У нас го направи Рангел Вълчанов с " Лачените обувки ", другаде Параджанов със " Сенките на забравените прародители ", Тарковски с " Огледалото ". В тази елитна компания Калев влиза със собствен глас и принос.
Реклама
Историята е на личния му дядо в три възрасти - момче, юноша и дъртак. В три глави - " Минало ", " Служба " (войнишка, в тази ситуация матроска) и " Февруари " (всеки чака своя " февруари ", вторачен е в него). Първо е детството до дядото пастир (Христо Димитров), необщителен мълчаливец, по-близък до овцете, кучетата, тревите и горските сенки, в сравнение с до хората. Бунтът на момчето е през любознание и въображение против ежедневната повторяемост на този заземен живот.
Младостта (силен дебют на Кольо Добрев) е време на регистриране в задълженията на тази повторяемост - фамилен (брак, дете), войнишки. Но висшата самотност остава, Петър е по-близо до птиците на войнишкия остров, в сравнение с до хората. Случва се духовното проглеждане - стихотворението на Борис Христов " Кост от глухарче ".
Третата част е философска поема в облици, Петър (с крехкостта на Иван Налбантов) е стигнал хребета на живота. Сам със земята и зимата, само че и с " непобедимата светлина на лятото " (по Камю) в себе си. Примирен с неизбежното, само че непобеден от него. Калев е със личния си глас зад кадър, както е зад камерата, монтажа, концепцията. Без нота на фалш, смесен с кино лентата си, сходно на потъващия в бялата зимна мъгла Петър.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Янко Терзиев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ