Кино: "Розовият облак"
+ + + + от 5 Още от същото: " Локдаун "
Странно, The Pink Cloud (оригинално A Nuvem Rosa) не се гордее с пандемичната си новост. Дебютът на бразилската режисьорка Юли Жербазе стартира с " Всяка аналогия с действителни събития е чиста случайност " и прецизира, че е писан през 2017 и сниман през 2019 година Той е за мъж и жена на към 30, затворени в рисков локдаун, на който не му се вижда краят.
Запознали се на ваучър предната вечер на сутринта чуват сирените. Всички би трябвало да се приберат по къщите и да затворят прозорците. Облакът на хоризонта убива за 10 секунди. Само индивидите, без животните. Не единствено в Бразилия, по целия свят. Джована (Рената де Лелиш) и Яго (Едуардо Мендонса) ще се виждат с други хора към този момент единствено в екраните и през прозорците.
Жербазе работи на притчово равнище, интересува се не от планетарния, а от персоналния апокалипсис. Трилърът е екзистенциален, в микрокосмоса на двойката. Можем ли да живеем без жив човешки контакт и по какъв начин ни трансформира това. Сблъскани са примирението и протестът против " новото обикновено ".
Защото обществата се приспособяват, за обособения човек е компликацията. Във кино лентата държавното управление бързо провежда доставяне с дронове и вакуумни тръби до прозорците на всеки, потичат още веднъж познатите богатства на цивилизацията. Управниците са удовлетворени, че няма кражби и отвличания, малките екрани стартират да вършат " розови " шоута. Но какво става с вътрешните дефицити, къде са щастието и свободата? Двамата пробват да играят функции, минават приз виртуални изневери и бягства, пробват се да излъжат обстановката. За малко.
Филмът сблъсква рационалния метод на мъжа и чувствения на дамата. Ненатрапчиво и с елегантно водене на акцентите в камерната драма избира нейната страна. Показателна е реакцията на Яго и Джована на есето, което десетгодишният им наследник написа в онлайн образованието си - " 100 аргументи да обичам облака ". Ще сме подготвени ли за по този начин спусната тематика и за пандемията?
Странно, The Pink Cloud (оригинално A Nuvem Rosa) не се гордее с пандемичната си новост. Дебютът на бразилската режисьорка Юли Жербазе стартира с " Всяка аналогия с действителни събития е чиста случайност " и прецизира, че е писан през 2017 и сниман през 2019 година Той е за мъж и жена на към 30, затворени в рисков локдаун, на който не му се вижда краят.
Запознали се на ваучър предната вечер на сутринта чуват сирените. Всички би трябвало да се приберат по къщите и да затворят прозорците. Облакът на хоризонта убива за 10 секунди. Само индивидите, без животните. Не единствено в Бразилия, по целия свят. Джована (Рената де Лелиш) и Яго (Едуардо Мендонса) ще се виждат с други хора към този момент единствено в екраните и през прозорците.
Жербазе работи на притчово равнище, интересува се не от планетарния, а от персоналния апокалипсис. Трилърът е екзистенциален, в микрокосмоса на двойката. Можем ли да живеем без жив човешки контакт и по какъв начин ни трансформира това. Сблъскани са примирението и протестът против " новото обикновено ".
Защото обществата се приспособяват, за обособения човек е компликацията. Във кино лентата държавното управление бързо провежда доставяне с дронове и вакуумни тръби до прозорците на всеки, потичат още веднъж познатите богатства на цивилизацията. Управниците са удовлетворени, че няма кражби и отвличания, малките екрани стартират да вършат " розови " шоута. Но какво става с вътрешните дефицити, къде са щастието и свободата? Двамата пробват да играят функции, минават приз виртуални изневери и бягства, пробват се да излъжат обстановката. За малко.
Филмът сблъсква рационалния метод на мъжа и чувствения на дамата. Ненатрапчиво и с елегантно водене на акцентите в камерната драма избира нейната страна. Показателна е реакцията на Яго и Джована на есето, което десетгодишният им наследник написа в онлайн образованието си - " 100 аргументи да обичам облака ". Ще сме подготвени ли за по този начин спусната тематика и за пандемията?
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ