Киноревю | "Майка" на Зорница София
+ + + + от 5 Копродукция на България/Германия/Хърватия Сценарий: Зорница София и Миглена Димова Режисьор: Зорница София С: Дария Симеонова, Леон Лучев, Перис Уамбуи, Стив Матиас Времетраене: 117 мин. Още от същото: " Медена земя "
Зорница София прави филми ( " Мила от Марс ", " Прогноза ", " Воевода " ) за мощни дами в моменти на тестване и инциденти. " Майка " качва тази линия на световно равнище - и географски, и като екзистенциален проблем. Българското кино има международен филм, фактът бе маркиран с основната премия на националния фестивал във Варна. " Майка " бе и истинският избор за оскарите, само че няколко минути британски разговор допълнително го извадиха от надпреварата. Случаят не е казус, по този начин отпаднаха и първите оферти на Канада, Австрия и Нигерия. Това са и част от рисковете на глобализацията.
Рискуването е в природата на Зорница София като актьор - тя сама изигра воеводката си в предходния филм, при всички физически провокации. Сега смесва документ и нереалност до финално преливане на драматизираната си Елена (в ролята Дария Симеонова) в прототипа й от живота - театралната режисьорка Елена Панайотова отпътува за Африка с програмата си, в която оказва помощ на деца. Тя е себе си на финала, с действителните си сълзи. Смесени с тези в салона, те заплащат режисьорския риск.
Реклама
Елена е на 32, когато от хладния речитатив на лекаря схваща, че в никакъв случай няма да има своите деца, за които мечтае и за които се " трудят " с все по-дистанцирания си сътрудник, диригент с интернационална кариера (хърватският артист Леон Лучев). Тогава намира смисъл в сбъдването на най-простите фантазии на най-драстично лишените от тях - децата от ромско сиропиталище в Широка лъка и такова в най-бедното африканско гето Кибера в Кения.
Документалното е вградено в драмата. Артистизмът във всички съставни елементи извисява истината. Образите са разтърсващи и не се не помнят. Крум Родригес зад камерата е съавтор. Намерените неактьорски лица, участващи със личните си истории, са находка. С прочувствена директност, до вик в упор, филмът подсказва, че майчинството не е в притежанието, а в раздаването без изгода. Ако не друго, то на вяра. Че сме част от нещо по-голямо и всяка човешка гибел или страдалчество ни " понижават " (по Джон Дън).
Филми като " Майка " вършат " намаляването " търпимо.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Янко Терзиев
Зорница София прави филми ( " Мила от Марс ", " Прогноза ", " Воевода " ) за мощни дами в моменти на тестване и инциденти. " Майка " качва тази линия на световно равнище - и географски, и като екзистенциален проблем. Българското кино има международен филм, фактът бе маркиран с основната премия на националния фестивал във Варна. " Майка " бе и истинският избор за оскарите, само че няколко минути британски разговор допълнително го извадиха от надпреварата. Случаят не е казус, по този начин отпаднаха и първите оферти на Канада, Австрия и Нигерия. Това са и част от рисковете на глобализацията.
Рискуването е в природата на Зорница София като актьор - тя сама изигра воеводката си в предходния филм, при всички физически провокации. Сега смесва документ и нереалност до финално преливане на драматизираната си Елена (в ролята Дария Симеонова) в прототипа й от живота - театралната режисьорка Елена Панайотова отпътува за Африка с програмата си, в която оказва помощ на деца. Тя е себе си на финала, с действителните си сълзи. Смесени с тези в салона, те заплащат режисьорския риск.
Реклама
Елена е на 32, когато от хладния речитатив на лекаря схваща, че в никакъв случай няма да има своите деца, за които мечтае и за които се " трудят " с все по-дистанцирания си сътрудник, диригент с интернационална кариера (хърватският артист Леон Лучев). Тогава намира смисъл в сбъдването на най-простите фантазии на най-драстично лишените от тях - децата от ромско сиропиталище в Широка лъка и такова в най-бедното африканско гето Кибера в Кения.
Документалното е вградено в драмата. Артистизмът във всички съставни елементи извисява истината. Образите са разтърсващи и не се не помнят. Крум Родригес зад камерата е съавтор. Намерените неактьорски лица, участващи със личните си истории, са находка. С прочувствена директност, до вик в упор, филмът подсказва, че майчинството не е в притежанието, а в раздаването без изгода. Ако не друго, то на вяра. Че сме част от нещо по-голямо и всяка човешка гибел или страдалчество ни " понижават " (по Джон Дън).
Филми като " Майка " вършат " намаляването " търпимо.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Янко Терзиев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ