Шекспир – един човек или много хора зад един псевдоним
От 400 години насам хората спорят дали Шекспир в действителност е написал творбите си или не. Добре де – хората в действителност спорят от най-малко 1785 година, когато Джеймс Уилмот може би изрича първата известна „ антистратфордска доктрина “: концепцията, че Уилям Шекспир, синът на търговец на ръкавици от Стратфорд на Ейвън, в действителност не написа пиесите и поезията си.
Джеймс Уилмот
Уилмот е преподобен и книжовен академик, а историята е, че през 1781 година, когато Шекспир е бил мъртъв към този момент близо 200 години, той се заема да напише обширна негова биография.
Уилмот направи всичко, което литературните биографи през 18 век вършат, с цел да изследва дадена тематика. Посещава родния град на Шекспир и всяка къща, която той може да е посетил в радиус от 80 километра. Обикаля и всички библиотеки из Стратфорд, ако някоя пази някаква преписка.
Уилмот не можеше да одобри концепцията, че извънредно грамотните пиеси на Уилям Шекспир са написани от човек, който не е оставил никаква диря. Така той самичък за себе си заключава, че Шекспир от Стратфорд не би могъл да напише пиесите на поета Шекспир. Най-достоверното му съмнение е, че те са дело на към този момент високо образования Франсис Бейкън. Уилмот в никакъв случай не е споделял концепцията си обществено, само че неговият другар Джеймс Кортън Коуел го прави в поредност от лекции през 1805г.
Но също по този начин е доста допустимо и нищо от историята на Уилмот да не е правилно.
Лекциите не са открити до 1931 година, а експертът по Шекспир, Джеймс Шапиро, безапелационно твърди, че най-вероятно те са били основани през 20 век като обезверен опит да се ускори теорията за Франсис Бейкън, когато е имало заплаха тя да бъде засенчена от друга доктрина – че същинският Шекспир е граф Едуард де Вер от Оксфорд. Те употребяват език, който не се е употребил при започване на 19 век, и се базират на обстоятелства, които стават известни доста след 1805 година.
Граф Едуард де Вер
Независимо дали Уилмот в действителност е измислил антистратфордската доктрина, тя за пръв път става доста известна през 1857 година, когато Делия Бейкън (няма връзка с Франсис) и Уилям Х. Смит, всеки настрана, разгласяват книги, в които попада изказванието, че творбите на Шекспир най-вероятни са написани от Франсис Бейкън.
С течение на времето от ден на ден звезди се застъпват за антистратфордската доктрина: Фройд, Уитман, Малкълм X, Хелън Келер, Орсън Уелс, сър Дерек Джакоби. И не е мъчно да се види за какво: Теорията е сантиментална, лъскава, вълнуваща и изпълнена с секрети конспирации. Според нея Уилям Шекспир е несъвършен артист, на който се заплаща от някой по-умен и по-богат, и по-добре просветен, с цел да употребява името му – някой като гениалния мъдрец Франсис Бейкън. Или пък сантименталния и драматичен Едуард де Вер, рубрика от Оксфорд. Или пък кралица Елизабет. Или пък конкуренцията на Шекспир – драматургът Кристофър Марлоу. (Според някои теории на интрига Кристофър Марлоу даже е инсценирал гибелта си.)
Дори Върховният съд се включва в разногласието. През 1987 година съдиите Джон Пол Стивънс, Уилям Бренан и Хари Блекмун разиграват неестествен правосъден спор по този въпрос. Бренан е в интерес на това, че Шекспие е от Стратфорд, а Стивънс и Блекмун са срещу.
„ Къде са книгите му? Не можеш да бъдеш академик с такава изчерпателност и да нямаш книги в дома си “, сподели Стивънс. „ Той също така в никакъв случай не е имал никаква преписка със съвременниците си, в никакъв случай не са открити доказателства, че участва на някое огромно събитие. Мисля, че доказателствата, че той не е създателят, са изцяло задоволителни да се съмняваме. “
Професионалните шекспироведи обаче считат, че антистратфордската доктрина е смешна – съвсем никой от тях не я приема съществено. „ Идеята има почти същата стойност, каквато тази за фалшифицираното кацане на Луната има измежду астронавтите “, написа някогашният професор Стивън Марке.
И фактически има доста аргументи да не я взимаме съществено. Първо, макар хипотетичния шок на Уилмот от неналичието на следи от Уилям, „ за Шекспир има повече материали, в сравнение с за множеството други от британския ренесансов спектакъл “, написа ученият Ирвин Матус.
Имаме доста писмени препратки към Уилям Шекспир, артист, драматург и почитан член на трупата, която първо се споделя „ Мъжете на Лорд шамбелана “, а по-късно и „ Мъжете на краля “.
Театърът The Globe, където трупата на Шекспир слага
Освен това, в случай че Шекспир е написан от някой от претендентите на антистратфордистите, датите на пиесите му би трябвало да се трансформират. Например, Едуард де Вер умира през 1604 година – същата година, в която Шекспир най-вероятно е написал „ Крал Лир “ и доста преди най-вероятно да е написал „ Зимна приказка “ и „ Бурята “.
Антистратфордистите манипулират изобретателно датите, с цел да заобиколят този проблем, само че както Стивън Марк показва, множеството от тях са тогавашният еквивалент на доктрина на конспирацията. „ Не можеш да напишеш „ Сън от лятната нощ “ преди да се е появила британска комедия. “
В основата на антистратфордската доктрина стоят обществените съсловия. Антистратфордистите показват въпроса за образованието – по какъв начин младо селянче би могло да напише пиеси от равнището на Шекспир. Къде научава френски, латински и гръцки? Не би ли трябвало пиесите да са написани от аристократ с достъп до положително обучение?
За антистратфордистите наподобява изцяло необикновено, че „ синът на занаятчия на ръкавици “, както споделя Дерек Якоби при започване на „ Anonymous “, с глас, капещ от състрадание, би могъл да напише най-голямата литература в британския език. Това момче е толкова… нормално. Израснало в беднотия, от дребен град и единствено с главно обучение. Как можеше да реализира толкоз доста? Не е ли по-логично, в случай че пиесите са написани от аристократ?
Това е вярата, която кара антистратфордистите да отхвърлят планините от доказателства и проучвания, които демонстрират, че Шекспир от Стратфорд е същинския Шекспир.
