От 4 май до 13 август в Британския музей в

От 4 май до 13 август в Британския музей в Лондон гостува Панагюрското златно богатство. То е част от тематичната галерия под надпис " Лукс и власт: От Персия до Гърция ". Кураторът на изложбата лекар Джейми Фрейзър съобщи за по-рано за БНР, че Пангюрското богатство безспорно е звездата на тази експозиция.

Панагюрското богатство към този момент е било посетител на Британския музей през далечната 1976 година.

Изложбата се състои от предмети на лукса от Афганистан до Италия. Потапя посетителите надълбоко в един интервал, когато Персийската империя на античен Иран се сблъсква с градовете на Гърция, преди Гърция, а по-късно и Персия да паднат под властта на Филип Втори и неговия наследник Александър Велики.

“След толкоз века от основаване си Панагюрското богатство още веднъж играе своята дипломатическа роля “.

Това сподели в изявление за БНР вицепрезидентът Илияна Йотова. Тя и министърът на културата Найден Тодоров бяха първите публични посетители, които разгледаха изложбата. Придружаваше ги българският дипломат Марин Райков. Вицепрезидентът Йотова откри самата галерия.

“Понякога включването в галерия в Британския музей в действителност изисква години. Този път нещата се развиха доста бързо. Дължим това на двама индивида. На нашия дипломат в Лондон и най-много на сътрудниците ни от Националния исторически музей. Съкровището стана част от друга огромна галерия, която се споделя “Лукс и власт “. От персийския интервал, от античния гръцки интервал и от античния интервал по нашите земи, са събрани допустимо най-луксозните предмети. Те са били част от покъщнината на заможни хора, на хора с власт, само че неведнъж са служили за блага, когато дипломацията или войните не са били задоволителни, златните блага са били това, което е било като залог или проява на уговорката за несъмнено решение “, споделя тя.

Според нея в изложбата могат да се видят сходствата в другите интервали по метода на обрисуване, по металите, които са употребявани, само че несъмнено “перлата “, най-голямото богатство, е това от Панагюрище.

По нейните думи ние сме в голям дълг към личната си нематериалност, просвета и дългата и богата българска история. България е единствената страна в границите на Европейски Съюз, която няма собствен български културен институт. “Много от дълго време считам, че би трябвало да създадем подобен. В доста случаи “нежната дипломация “ е доста по-ефикасна от регулярната - през посолства, външни министри и позиции на страни в разнообразни формати и така нататък “, показва Йотова в изявлението.

Според нея това няма да бъде следващата административна институция, “това е онази България, която демонстрира своето лице през културата и през духовността “. Вицепрезидентът напомня, че България е единствената страна, която има празник на буквите, “празник на своята нематериалност, просвета и книжовност “.

В предаването тя показва още, че и в този момент имаме български културни сдружения на открито, само че смята, че това не е задоволително, “защото са на парче и напълно на непринуден принцип “. И акцентира, че втората значима функционалност на един подобен културен институт ще бъде и “работа с нашите общности зад граница “.

“Тези български институти, които са на открито, ще се занимават и с това да изследват това българско изкуство, което се основава отвън територията на страната “, споделя тя.

Относно ролята на лекторатите по български език в непознатите университети и тази на интернационалния конгрес за кирилицата „ … И ний сме дали нещо на света “ вицепрезидентът разяснява:

“През последните 30 години ние несъмнено бележим декаданс, оттегляне от позициите, които сме имали. И като център за проучване на античния свят, и като център по Старобългаристика и Славистика, и като център, който събираше едни голям теоретичен капацитет от учени от целия свят, чиито научни занимания са свързани с проучване на остарялата българска и славянска литература и изкуство. Това са най-големите, най-искрените и най-сериозните посланици на българската просвета и на България. От това беше подбудено и желанието ми да ги съберем и успяхме. С помощта на Центъра " Проф. Иван Дуйчев ", благодарение на сътрудниците от Българска академия на науките и благодарение на доста университети в България. Имаме упоритостта този конгрес да работи на всеки две години “, споделя тя в ефира на “Нашият ден “.

Илияна Йотова показва, че от 240 лектората по български език сме слезли на под 40, като някои от тях напълно условно са такива, тъй като се преподава единствено български език и главно се приготвят преводачи. “Не това е замисълът на лекторатите по български език, литература и просвета, а тъкмо да приказват за тази антична цивилизация и за международния принос в духовността на човечеството, който има нашата страна “, декларира тя.

В изявлението Йотова открои и една “опасна наклонност “. Там, където “България се отдръпва от своите лекторати във водещи европейски и международни университети, се наместват македонски професори, с цел да преподават македонски език “.

В края на диалога тя съобщи също, че “изхвърляме прекомерно доста човешка сила в спорове и войни, в направления, които не носят нищо положително за тези, които идват след нас. Във всяка една ера човечеството основава своя артикул, не ми се желае обаче този артикул да бъде изкуственият разсъдък, който да размени индивида напълно “.

Според нея ще останат написаните страници, колкото и “днес да сме в света на обществените мрежи, на интернет, на виртуалното, не преставам да считам, че хартията, камъка, желязото и бронзът са тези неща, които след епохи ще приказват за духа на нашата ера “.