Изложба живопис на Елена Стоева „Мечтата - ходенето по водата“ във Варна
От 30-ти юли до 20-ти август 2025 година Le Papillon Art Gallery с огромно наслаждение посреща разнообразни „ фантазии “ на Елена Стоева, разказани с маслени бои в лирични живописни картини. Поетични пейзажи със сфумато приливи, обилни, само че нежни натюрморти с пейзажни детайли, елегантни композиции с ежедневни предмети, трансформирали се в скъпоценни мемоари и няколко фигурални сюжета – имагинерни облици, натоварени с съответен смисъл, засияват в двете изложбени пространства на галерията. Водена от сантименталната си, само че мощна и устойчива природа, Елена Стоева показва богатата си психика с тази откровена сбирка от ювелирни произведения, обединени от мотото „ Мечтата - ходенето по водата “. Двадесет и три картини със скрити послания - и всяка е притежател на друга метафора на неприкрит блян и мощно предпочитание. Копнеж, трансформирал се в фантазия, за която най-важното е не дали е постижима, а да основава сила, кураж, храброст, непримиримост и прочувствен заряд за постигането й. Точно такова зареждане ни дават майсторски изпълнените с типичен техники произведения на Елена Стоева. Всяка картина в нейното творчество е подбудена от импулса на страстта от персонално претърпяното - от насладата на инцидентно следена панорама или търсения символен подтекст на общ брой от предмети.
Откриване на изложбата на 30.07.2025 /сряда/ от 18.00 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon.
Цветята са обичани от Елена герои и още веднъж те влизат в съответни функции и ни описват историята за чудото на раждането, за крехкостта на човешката природа, за основаването на стремежи и тяхната промяна в фантазии, когато постигането им не е по този начин елементарно. Такъв е сюжетът на “Небето на другите “. Така „ Сън за благополучие “ води до „ Хиляда стремежи и една фантазия “. Така розовото от „ Невинността “ на божурите ни подсказва за посланията на „ Децата на ангелите “. Така жълтите цветя на „ Маргарита “ от „ Майсторът и маргарита “ ни водят към „ Първата обич “, „ Любовта е.. “ и „ Обича “, а цветята от „ Вкусната разходка “ политат „ по вятъра “, с цел да съберат в силата на едно цяло в „ Роклята ми от цветя “, тъкмо както в стиховете на Джон Ленън. Изпълнени майсторски със средствата на класическата техника живопис, с ювелирен финес, грациозност и усет, гарнирани с феерично количество въодушевление и усмивки, творбите на Елена Стоева сграбчват вниманието на фена с дълбочината на изображението и с съвсем обемната физическа осезаемост на предметите. Картините й, без значение дали са семпли или екстравагантно обилни по викториански метод, постоянно блестят с благородството на класиката и разкриват величествен дух, чувствителност, разчитаща на хармонията и хубостта в природата като главен източник на сила.
„ Ходенето по водата “ символизира нещо невероятно, знамение или висша демонстрация на религия и духовна мощ. Истинската фантазия е тази, която като че ли не може да се сбъдне, тази, която преодолява логиката, гравитацията, рестриктивните мерки на действителността. В този смисъл „ Мечтата “ е това духовно положение, в което човек излиза отвън телесното, преодолява страха, подозрението, материята, с цел да опознае силата и дълбочината на вярата в личните си благоприятни условия. Има нещо надълбоко човешко в устрема да стъпиш там, където не можеш, да вървиш по повърхнина, която не може да те понесе. Мечтата – ходенето по водата – е знак на тази безконечна битка сред тежестта на действителността и силата на желанията. Да вървиш по вода значи да си постигнал това, което всички към теб считат за невероятно. Това е положение на вътрешна лекост, която ти разрешава да се носиш над бурите на живота, тъкмо както летят цветята на Елена. Мечтата не е просто идеал – тя е блян да се надмогне земното, да се пробие невидимата стена на рестриктивните мерки. Но пътят към нея не е спокоен. Често фантазиите ни карат да се борим със подозрения, с гравитацията на непознатите отзиви, с болката от неуспехите. Ходенето по водата изисква да приемеш риска да потънеш. Изисква смелостта да стъпиш напред, даже когато под краката ти няма нищо несъмнено. Така фантазията става не бягство от действителността, а път през нея – път, който се основава от всяка крачка. Мечтите водят човешкия напредък и еволюция и в случай че никой не беше мечтал да върви по водата, щяхме ли през днешния ден да летим в небето? Щяхме ли да откриваме нови светове, да сътворяваме изкуства, да лекуваме, да преодоляваме? Мечтата не е доверчивост – тя е извор на придвижване, на ентусиазъм. Тя не постоянно се сбъдва по този начин, както сме си я представяли, само че в устрема към нея се променяме и се извисяваме. Дори когато паднем, към този момент сме създали крачка оттатък границата на вероятното. Най-хубавото нещо при сбъдването на фантазиите е да имаме с кого да ги споделим.
Според Елена Стоева: „ Всеки човек е обособена галактика – цялост от показа, желания, стремежи и фантазии. Светът, в който живеем съдържа всичките тези вселени, които го вършат подобен, какъвто е. Представи си!... “
Експозицията е разполагаем на ценителите от 30-ти юли до 20-ти август 2025 година в двете изложбени зали на галерията във Варна, ул. Драгоман 12, а също и онлайн на уеб страницата artpapillon.com или на fb: Le Papillon Art Gallery.
Откриване на изложбата на 30.07.2025 /сряда/ от 18.00 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon.
Цветята са обичани от Елена герои и още веднъж те влизат в съответни функции и ни описват историята за чудото на раждането, за крехкостта на човешката природа, за основаването на стремежи и тяхната промяна в фантазии, когато постигането им не е по този начин елементарно. Такъв е сюжетът на “Небето на другите “. Така „ Сън за благополучие “ води до „ Хиляда стремежи и една фантазия “. Така розовото от „ Невинността “ на божурите ни подсказва за посланията на „ Децата на ангелите “. Така жълтите цветя на „ Маргарита “ от „ Майсторът и маргарита “ ни водят към „ Първата обич “, „ Любовта е.. “ и „ Обича “, а цветята от „ Вкусната разходка “ политат „ по вятъра “, с цел да съберат в силата на едно цяло в „ Роклята ми от цветя “, тъкмо както в стиховете на Джон Ленън. Изпълнени майсторски със средствата на класическата техника живопис, с ювелирен финес, грациозност и усет, гарнирани с феерично количество въодушевление и усмивки, творбите на Елена Стоева сграбчват вниманието на фена с дълбочината на изображението и с съвсем обемната физическа осезаемост на предметите. Картините й, без значение дали са семпли или екстравагантно обилни по викториански метод, постоянно блестят с благородството на класиката и разкриват величествен дух, чувствителност, разчитаща на хармонията и хубостта в природата като главен източник на сила.
„ Ходенето по водата “ символизира нещо невероятно, знамение или висша демонстрация на религия и духовна мощ. Истинската фантазия е тази, която като че ли не може да се сбъдне, тази, която преодолява логиката, гравитацията, рестриктивните мерки на действителността. В този смисъл „ Мечтата “ е това духовно положение, в което човек излиза отвън телесното, преодолява страха, подозрението, материята, с цел да опознае силата и дълбочината на вярата в личните си благоприятни условия. Има нещо надълбоко човешко в устрема да стъпиш там, където не можеш, да вървиш по повърхнина, която не може да те понесе. Мечтата – ходенето по водата – е знак на тази безконечна битка сред тежестта на действителността и силата на желанията. Да вървиш по вода значи да си постигнал това, което всички към теб считат за невероятно. Това е положение на вътрешна лекост, която ти разрешава да се носиш над бурите на живота, тъкмо както летят цветята на Елена. Мечтата не е просто идеал – тя е блян да се надмогне земното, да се пробие невидимата стена на рестриктивните мерки. Но пътят към нея не е спокоен. Често фантазиите ни карат да се борим със подозрения, с гравитацията на непознатите отзиви, с болката от неуспехите. Ходенето по водата изисква да приемеш риска да потънеш. Изисква смелостта да стъпиш напред, даже когато под краката ти няма нищо несъмнено. Така фантазията става не бягство от действителността, а път през нея – път, който се основава от всяка крачка. Мечтите водят човешкия напредък и еволюция и в случай че никой не беше мечтал да върви по водата, щяхме ли през днешния ден да летим в небето? Щяхме ли да откриваме нови светове, да сътворяваме изкуства, да лекуваме, да преодоляваме? Мечтата не е доверчивост – тя е извор на придвижване, на ентусиазъм. Тя не постоянно се сбъдва по този начин, както сме си я представяли, само че в устрема към нея се променяме и се извисяваме. Дори когато паднем, към този момент сме създали крачка оттатък границата на вероятното. Най-хубавото нещо при сбъдването на фантазиите е да имаме с кого да ги споделим.
Според Елена Стоева: „ Всеки човек е обособена галактика – цялост от показа, желания, стремежи и фантазии. Светът, в който живеем съдържа всичките тези вселени, които го вършат подобен, какъвто е. Представи си!... “
Експозицията е разполагаем на ценителите от 30-ти юли до 20-ти август 2025 година в двете изложбени зали на галерията във Варна, ул. Драгоман 12, а също и онлайн на уеб страницата artpapillon.com или на fb: Le Papillon Art Gallery.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ