Земята вече има два естествени спътника, но втората Луна скоро ще отлети завинаги
От 29 септември 2024 година Земята има два естествени спътника: познатата Луна и мини-Луна, която е дребен метеорит, наименуван 2024 PT5. Последният е краткотраен сателит на Земята и ще излети в дълбокия космос в края на ноември.
Според американския астроном Ричард Бинзел краткотрайните спътници на Земята не са нещо извънредно. Но казусът е, че от време на време са доста сложни за разкриване, защото са най-вече дребни и не отразяват задоволително слънчевата светлина, с цел да станат забележими за наземни телескопи, пише Earth.
Още през август тази година астрономите откриха дребен метеорит, който се приближаваше към Земята. Той беше наименуван 2024 PT5 и, както демонстрираха спомагателни наблюдения, на 29 септември 2024 година той стана вторият натурален сателит на нашата планета.
Земята от време на време притегля дребни метеорити, като 2024 PT5, посредством своята гравитация и те се озовават в орбита към нашата планета за известно време.
По принцип такива метеорити се задържат от земната гравитация за няколко седмици или няколко месеца. След това те заобикалят гравитационното въздействие на Земята и летят по-далеч в космоса, продължавайки да обикалят към Слънцето. Според американския астроном Уилям Блекмор по този начин наречената втора Луна ще се върти към Земята още няколко седмици и ще отлети вечно от нашата планета на 20 ноември.
На 29 септември 2024 г. малък метеорит стана вторият натурален сателит на нашата планета. Снимка: HiTech Wiki
Астероидът 2024 PT5 е необятен към 11 метра, а диаметърът на Луната е почти 3474 километра. Това значи, че познатият спътник е повече от 300 000 пъти по-голям от дребния метеорит. Според Бинзел такива метеорити, които се озовават в орбита към Земята, са от огромна стойност за науката, защото разрешават да се учат дребни тела на Слънчевата система отблизо разстояние.
Астероид 2024 PT5 е член на група метеорити, наречени Arjuns, които обикалят към Слънцето в съвсем същата орбита като Земята и с съвсем същата скорост. Според учените вторият сателит на Земята в действителност ще направи единствено едно завъртане към нашата планета през целия си престой в това положение, преди да полети по-нататък.
Учените считат, че данните, получени от проучването на краткотрайни спътници, оказват помощ да се подготвим за евентуална астероидна опасност, а също по този начин отварят благоприятни условия за добиване на запаси от близки до Земята обекти.
Въпреки че 2024 PT5 към момента е втората луна на Земята, тя е съвсем невъзможна за разкриване с любителски телескоп заради дребния си размер и огромното разстояние.
Блекмор има вяра, че в бъдеще би било допустимо да се изпращат галактически сонди до такива краткотрайни спътници, което ще разреши да се създадат нови научни открития и също ще се отвори пътят за рандеман на тези скали. В края на краищата, там може да има материали, които или са доста нищожни на Земята, или въобще ги няма.
Според американския астроном Ричард Бинзел краткотрайните спътници на Земята не са нещо извънредно. Но казусът е, че от време на време са доста сложни за разкриване, защото са най-вече дребни и не отразяват задоволително слънчевата светлина, с цел да станат забележими за наземни телескопи, пише Earth.
Още през август тази година астрономите откриха дребен метеорит, който се приближаваше към Земята. Той беше наименуван 2024 PT5 и, както демонстрираха спомагателни наблюдения, на 29 септември 2024 година той стана вторият натурален сателит на нашата планета.
Земята от време на време притегля дребни метеорити, като 2024 PT5, посредством своята гравитация и те се озовават в орбита към нашата планета за известно време.
По принцип такива метеорити се задържат от земната гравитация за няколко седмици или няколко месеца. След това те заобикалят гравитационното въздействие на Земята и летят по-далеч в космоса, продължавайки да обикалят към Слънцето. Според американския астроном Уилям Блекмор по този начин наречената втора Луна ще се върти към Земята още няколко седмици и ще отлети вечно от нашата планета на 20 ноември.
Астероидът 2024 PT5 е необятен към 11 метра, а диаметърът на Луната е почти 3474 километра. Това значи, че познатият спътник е повече от 300 000 пъти по-голям от дребния метеорит. Според Бинзел такива метеорити, които се озовават в орбита към Земята, са от огромна стойност за науката, защото разрешават да се учат дребни тела на Слънчевата система отблизо разстояние.
Астероид 2024 PT5 е член на група метеорити, наречени Arjuns, които обикалят към Слънцето в съвсем същата орбита като Земята и с съвсем същата скорост. Според учените вторият сателит на Земята в действителност ще направи единствено едно завъртане към нашата планета през целия си престой в това положение, преди да полети по-нататък.
Учените считат, че данните, получени от проучването на краткотрайни спътници, оказват помощ да се подготвим за евентуална астероидна опасност, а също по този начин отварят благоприятни условия за добиване на запаси от близки до Земята обекти.
Въпреки че 2024 PT5 към момента е втората луна на Земята, тя е съвсем невъзможна за разкриване с любителски телескоп заради дребния си размер и огромното разстояние.
Блекмор има вяра, че в бъдеще би било допустимо да се изпращат галактически сонди до такива краткотрайни спътници, което ще разреши да се създадат нови научни открития и също ще се отвори пътят за рандеман на тези скали. В края на краищата, там може да има материали, които или са доста нищожни на Земята, или въобще ги няма.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ




