Иранските демонстранти: „Оставете Сирия, помислете за нас!“
От 28 декември насам, в над 80 града - или две-трети от територията на Иран – избухват всекидневно всеобщи митинги във вълна на неодобрение, невиждана до момента.
Днешните събития са доста разнообразни от тези през 2009 година, когато бяха последните сходни брожения, и имат капацитета да се трансфорат в най-тежката вътрешна рецесия от идването на власт на аятоласите през 1979 година.
Кой възпламени искрата на недоволството в Иран
Преди 9 години демонстрациите бяха израз на противоречие с изборните резултати след конфликта сред Махмуд Ахмадинеджад и Мир-Хосейн Мусави. Привържениците на Мусави, които считаха резултатите за недействителни и подправени, пожелаха от управляващите да бъдат преразгледани.
Тогавашната политическа рецесия прерасна в протестна вълна, съсредоточена най-вече в столицата Техеран. Около 2-3 милиона души излизаха да изразят несъгласието си, само че за външния свят тяхната идея остана неразбрана, тъй като относително малко информация излизаше от Иран.
По това време хората със смарт телефони бяха сред 1 и 2 милиона души в огромните градове и трябваше да се борят с осведомителното затъмнение.
Днес не е като през 2009 година
Днес, нещата освен наподобяват по-различни, само че са в действителност такива. Иран разполага с все по-нарастваща междинна класа, образовани младежи, останали без работа. Над 40% е безработицата измежду младото население на страната и към този момент няма изгледи това да се промени.
Кървави протести в Иран, Тръмп взе думата
Иран ври и кипи: полицията стреля по протестиращи
За разлика от 2009, през днешния ден близо 48 милиона души от общо 80 милиона население разполагат с съвременни телефони, оборудвани с всички нужни приложения и обществени мрежи, което прави контролът върху информация по-труден за управляващите в Техеран.
Analysis: Why the other Iran is taking to the streets https://t.co/M4ElFpeza2 @PoliticoMag pic.twitter.com/EerYzqa4kA
— POLITICO (@politico) January 3, 2018
Друга съществена разлика е, че през днешния ден митингите са с голям мащаб и демонстрации избухнаха даже в по-малки провинциални градове. От 28 декември, когато град Машхад се трансформира в епицентър на недоволството, до 2 януари над 80 градове, в това число всички огромни градски центрове и столицата, станаха очевидци на протести.
Демонстрации има даже в най-свещения ирански град, Кум. В някои от градовете се стигна до съществени конфликти с полицията, а към този момент има и убити. Мащабът е толкоз огромен, че наподобява даже управляващите са сюрпризирани.
За разлика от 2009 година, обаче, Революционната армия, която съставлява най-твърдият прийом на аятоласите да отстраняват всяка опозиция, не беше извикана да оказва помощ. Гвардията остана безмълвна – с дребни изключения, даже, когато бяха атакувани нейни офиси и подпалени от протестиращите. Главна причина за убийствата на протестиращи носят паравоенните обединения басидж.
През миналите дни, протестиращи нападнаха държавни институции и скандираха по едно и също време против аятоласите и президента. Нарастването на цените с над 40%, обществената реалност, неправилните политики и фаворизирането, се трансфораха във взривоопасна примес.
Някои от стачкуващите скандират „ Смърт за диктатора! “, имащи поради висшия водач аятолах Али Хаменей, а други непосредствено призоваваха силите за сигурност да се причислят към тях.
За страна, където за дисидентство можеш да получиш смъртна присъда, този пробив и очевидно несъобразяване с разпоредбите, е голяма разлика от предишните години. В Иран, където духовенството държи по-голямата част от властта, протестиращите са гневни на обстановката в страната, неналичието на независимост на изложение и политически свободи.
В началото бяха хардлайнерите
През първия ден демонстрациите бяха проведени от хардлайнери и симпатизанти на аятолах Хаменей, които желаеха да изразят недоволството си към президента Хасан Рохани, след изтекла информация за готвения държавен бюджет, предусещащ повишаване на цените на горивата. Така, задочният и клокочещ конфликт сред духовенството и президентската институция, който е предмет на полемики от години, още веднъж излезе на напред във времето.
За хардлайнерите Рохани е слаб и предразположен на непознато въздействие и те застават твърдо срещу нуклеарната договорка със Съединени американски щати. Те винят президента за икономическата обстановка в Иран и желаят отстрняването му. Рохани, също по този начин, е основният конкурент на Хаменей за въздействие в страната.
Iran's anti-government protests are a result of deep-rooted structural issues that have existed for decades, analysts say https://t.co/ECc9i7x0j4 pic.twitter.com/t3Np8A21zo
— Al Jazeera English (@AJEnglish) January 3, 2018
Надеждите на последователите на Рохани, че аятолахът е болен и поради възрастта си ще се отдръпна, се изпариха, откакто той персонално стартира неотдавна обиколка на страната. На 28 декември, обаче, настояванията на хардлайнерите бяха чути от представители на всички класи, в това число на левичарските групи и светската съпротива. Скоро след стартирането на митингите, те излязоха отвън надзор с включването на хиляди хора в тях.
Гневът може да се види от всеки клип, оповестен в интернет – стачкуващите са най-вече младежи сред 20 и 30, студенти и от всички класи. Недоволството на междинната класа, която изисква повече права, по-добро възнаграждение и решения за безработицата, се натрупа с години, до момента в който стопанската система затъва от ден на ден къде поради неприятните политики, къде поради глобите и интернационалната обстановка.
Въпреки бонусите от нуклеарната договорка, за болшинството иранци нямаше смяна в статуквото и тези пари останаха в ръцете на политическия хайлайф, обвързван с Гвардията, вместо да бъдат налети в стопанската система.
„ Защо Иран раздава милиони на открито, а не за нас? “
С развиването на митингите, иранските управляващи блокираха достъпа до съществени обществени мрежи и чат приложения, като остана свободен само WhatsApp. Техеран даже изиска от притежателите на известната обществена мрежа Telegram да блокират опозиционна група с десетки хиляди консуматори, които се проведоха онлайн.
Една от основните тематики в полемиките сред иранци около митингите, е тематиката за поддръжката на Иран за разнообразни милиции в Близкия изток. Точно тази тематика се трансформира и в девиз на протестиращите в редица градове. „ Оставете Сирия, помислете за нас! “ стана един от най-запомнящите се рефрени, скандирани по улиците на Рещ, Машхад, Исфахан, Керманшах и други градове. В множеството разбори на митингите липсва този детайл на коментар за какво стачкуващите обръщат внимание на външната политика на Иран и за какво са недоволни.
От 2012 година Техеран ускори очевидно наличието си в Сирия, където на цената на милиарди долари съумя да закрепи съюзния режим на Башар Асад. Именно с помощта на Иран, държавните сили съумяха да върнат част от изгубените територии откакто бунтовническите елементи напредваха в няколко провинции.
Намесата на Русия през 2015 спомогна за оцеляването, само че Иран е страната, дала най-вече на Асад. Днес, Техеран поддържа над 100 000 бойци в основаната с благословията на иранската Революционна армия държавна групировка Национални сили за защита.
В Ирак, още от американската инвазия през 2003 година, Иран подкрепя финансово, логистично и политически разнообразни шиитски милиции, които през днешния ден са обединени във групировката Хашд ал Шааби или Народно опълчение. За да поддържа успеваемостта на бойците, иранското държавно управление налива милиони в тях, които идват непосредствено от бюджета на страната.
В Ливан Техеран също има съществени разходи. Основните приходи в организацията Хизбулла идват точно от Иран и поддръжката на аятоласите. Дотолкова, че водачът на Хизбулла, Хасан Насрала, съобщи в изказване предходната година, че „ до момента в който Иран има пари, и Хизбулла ще има “. Това подразни политическия хайлайф в Техеран, а също и данъкоплатците, които усещаха от ден на ден стагнацията върху себе си. Не е инцидентно, че по време на демонстрациите през днешния ден, протестиращите скандират против Хизбулла.
Русия и Съединени американски щати не би трябвало да се намесват
Малко след първите вести за митинги в Иран, американският президент Доналд Тръмп разгласява туитове в поддръжка и по този начин направи „ мечешка услуга “ на стачкуващите, давайки по този метод мотив на поддръжниците на режима в Иран да обвинят стачкуващите в изменничество.
Може би американските дипломати считат, че могат да завоюват от обстановката, само че истината е, че иранците – без значение от кое съсловие и с какви политически аспирации – нямат топли усеща към Вашингтон. В реалност, Съединени американски щати нямат същински съдружници в Техеран и даже да се стигне един ден до смяна на режима на аятоласите, малко евентуално е да има сериозна смяна в отношението към Съединени американски щати.
Русия е също нежелана за мнозина от иранците. Още от времето на Руската империя и Съюз на съветските социалистически републики, сред двете страни възприятията са в най-хубавия случай хладни. Окупацията по време на Втората международна война се употребява и до през днешния ден в пропагандата на хардлайнерите.
И през днешния ден обстановката не е по-различна, макар съюза на Москва и Техеран по отношение на Сирия и поддръжката за Башар Асад. Още при започване на 2017 година про-ирански милиции предизвикаха гибелта на 7 съветски бойци в Алепо след зародили разногласия. Напрежението се изостри и след изтеклата информация, че руснаците споделят информация на Израел за местонахождението на позиции на Хизбулла в Сирия. Двете страни постоянно ще гледат с съмнение една към друга и не е изненада, че протестиращите скандират „ Вън Русия! “.
Засилване на сепаратизма
Може би една от най-опасните последствия - и в това време минимум дискутирана – от протестната вълна през днешния ден, е надигането на сепаратизма в Западен Иран.
Картата на Иран предлага редица мотиви за терзания. В Северозападен Иран интензивност от години има локалният клон на Кюрдската работническа партия (ПКК). През 2016-2017 се стигна до няколко военни интервенции, с цел да могат да бъдат спрени отрядите на кюрдите. Иран е изключително наказателен към придвижването за самостоятелност и тези елементи на Иран, в които има най-вече кюрдско население, постоянно са очевидци на изтезания и арести. Днешните демонстрации бяха яхнати съвсем мигновено от ПКК, които виждат опция за приемане на повече поддръжка измежду елементарните иранци.
В Западен Иран работи също и левичарското Движение за национално събуждане на Южен Азербайджан. Азерското население в Иран е към 15-17 милиона души и Техеран постоянно е гледал с съмнение към Азербайджан поради поддръжката на Баку за сепаратистите.
През миналите десетилетия тези настроения против управляващите в Иран се ускориха и през днешния ден митингите съставляват добър мотив азерите да получат поддръжка. Градовете с най-вече азерско население към този момент са включиха изцяло в митингите, а сепаратистите популяризират постери в взаимност против управляващите.
Не на последно място, в провинция Хузестан работи от години арабското сепаратистко Движение за избавление на Ахваз. Не е инцидентно, че точно в град Ахваз управляващите проведоха огромен протест, с цел да се опълчват на демонстрациите, които могат да прераснат в протест.
Прехвърляне на топката и репресии
Докато митингите не престават, аятоласи и президент си разменят взаимно закани и обвинявания кой седи зад демонстрациите, макар че по улиците се скандира против целия политически хайлайф. Главните издания в страната разгласяват ту едната страна, ту другата. Може би единственото, за което са съгласни аятоласите и Рохани е, че протестиращите са „ непознати сътрудници “. Те упрекнаха Съединени американски щати, Израел и Саудитска Арабия, въпреки Рияд да се намеси само със основаване на хаштагове в Туитър в поддръжка на митингите.
Междувременно, към този момент има стотици задържани. Макар Техеран да не изважда към момента „ тежката конница “ против стачкуващите, натискът се ускорява. Стана ясно, че евентуално стачкуващите ще бъдат съдени за протест и „ война против Бог “, което се санкционира със гибел.
От началото на 20 век в Иран има три огромни политически рецесии – конституционната през 1906, придвижването за национализация на петрола през 1950-те и ислямистката гражданска война през 1978-1979. И трите стартират с готовност за смяна, само че със свалянето на автократа по този начин и не се стига до прекъсване на автокрацията.
Днешните събития са доста разнообразни от тези през 2009 година, когато бяха последните сходни брожения, и имат капацитета да се трансфорат в най-тежката вътрешна рецесия от идването на власт на аятоласите през 1979 година.
Кой възпламени искрата на недоволството в Иран
Преди 9 години демонстрациите бяха израз на противоречие с изборните резултати след конфликта сред Махмуд Ахмадинеджад и Мир-Хосейн Мусави. Привържениците на Мусави, които считаха резултатите за недействителни и подправени, пожелаха от управляващите да бъдат преразгледани.
Тогавашната политическа рецесия прерасна в протестна вълна, съсредоточена най-вече в столицата Техеран. Около 2-3 милиона души излизаха да изразят несъгласието си, само че за външния свят тяхната идея остана неразбрана, тъй като относително малко информация излизаше от Иран.
По това време хората със смарт телефони бяха сред 1 и 2 милиона души в огромните градове и трябваше да се борят с осведомителното затъмнение.
Днес не е като през 2009 година
Днес, нещата освен наподобяват по-различни, само че са в действителност такива. Иран разполага с все по-нарастваща междинна класа, образовани младежи, останали без работа. Над 40% е безработицата измежду младото население на страната и към този момент няма изгледи това да се промени.
Кървави протести в Иран, Тръмп взе думата
Иран ври и кипи: полицията стреля по протестиращи
За разлика от 2009, през днешния ден близо 48 милиона души от общо 80 милиона население разполагат с съвременни телефони, оборудвани с всички нужни приложения и обществени мрежи, което прави контролът върху информация по-труден за управляващите в Техеран.
Analysis: Why the other Iran is taking to the streets https://t.co/M4ElFpeza2 @PoliticoMag pic.twitter.com/EerYzqa4kA
— POLITICO (@politico) January 3, 2018
Друга съществена разлика е, че през днешния ден митингите са с голям мащаб и демонстрации избухнаха даже в по-малки провинциални градове. От 28 декември, когато град Машхад се трансформира в епицентър на недоволството, до 2 януари над 80 градове, в това число всички огромни градски центрове и столицата, станаха очевидци на протести.
Демонстрации има даже в най-свещения ирански град, Кум. В някои от градовете се стигна до съществени конфликти с полицията, а към този момент има и убити. Мащабът е толкоз огромен, че наподобява даже управляващите са сюрпризирани.
За разлика от 2009 година, обаче, Революционната армия, която съставлява най-твърдият прийом на аятоласите да отстраняват всяка опозиция, не беше извикана да оказва помощ. Гвардията остана безмълвна – с дребни изключения, даже, когато бяха атакувани нейни офиси и подпалени от протестиращите. Главна причина за убийствата на протестиращи носят паравоенните обединения басидж.
През миналите дни, протестиращи нападнаха държавни институции и скандираха по едно и също време против аятоласите и президента. Нарастването на цените с над 40%, обществената реалност, неправилните политики и фаворизирането, се трансфораха във взривоопасна примес.
Някои от стачкуващите скандират „ Смърт за диктатора! “, имащи поради висшия водач аятолах Али Хаменей, а други непосредствено призоваваха силите за сигурност да се причислят към тях.
За страна, където за дисидентство можеш да получиш смъртна присъда, този пробив и очевидно несъобразяване с разпоредбите, е голяма разлика от предишните години. В Иран, където духовенството държи по-голямата част от властта, протестиращите са гневни на обстановката в страната, неналичието на независимост на изложение и политически свободи.
В началото бяха хардлайнерите
През първия ден демонстрациите бяха проведени от хардлайнери и симпатизанти на аятолах Хаменей, които желаеха да изразят недоволството си към президента Хасан Рохани, след изтекла информация за готвения държавен бюджет, предусещащ повишаване на цените на горивата. Така, задочният и клокочещ конфликт сред духовенството и президентската институция, който е предмет на полемики от години, още веднъж излезе на напред във времето.
За хардлайнерите Рохани е слаб и предразположен на непознато въздействие и те застават твърдо срещу нуклеарната договорка със Съединени американски щати. Те винят президента за икономическата обстановка в Иран и желаят отстрняването му. Рохани, също по този начин, е основният конкурент на Хаменей за въздействие в страната.
Iran's anti-government protests are a result of deep-rooted structural issues that have existed for decades, analysts say https://t.co/ECc9i7x0j4 pic.twitter.com/t3Np8A21zo
— Al Jazeera English (@AJEnglish) January 3, 2018
Надеждите на последователите на Рохани, че аятолахът е болен и поради възрастта си ще се отдръпна, се изпариха, откакто той персонално стартира неотдавна обиколка на страната. На 28 декември, обаче, настояванията на хардлайнерите бяха чути от представители на всички класи, в това число на левичарските групи и светската съпротива. Скоро след стартирането на митингите, те излязоха отвън надзор с включването на хиляди хора в тях.
Гневът може да се види от всеки клип, оповестен в интернет – стачкуващите са най-вече младежи сред 20 и 30, студенти и от всички класи. Недоволството на междинната класа, която изисква повече права, по-добро възнаграждение и решения за безработицата, се натрупа с години, до момента в който стопанската система затъва от ден на ден къде поради неприятните политики, къде поради глобите и интернационалната обстановка.
Въпреки бонусите от нуклеарната договорка, за болшинството иранци нямаше смяна в статуквото и тези пари останаха в ръцете на политическия хайлайф, обвързван с Гвардията, вместо да бъдат налети в стопанската система.
„ Защо Иран раздава милиони на открито, а не за нас? “
С развиването на митингите, иранските управляващи блокираха достъпа до съществени обществени мрежи и чат приложения, като остана свободен само WhatsApp. Техеран даже изиска от притежателите на известната обществена мрежа Telegram да блокират опозиционна група с десетки хиляди консуматори, които се проведоха онлайн.
Една от основните тематики в полемиките сред иранци около митингите, е тематиката за поддръжката на Иран за разнообразни милиции в Близкия изток. Точно тази тематика се трансформира и в девиз на протестиращите в редица градове. „ Оставете Сирия, помислете за нас! “ стана един от най-запомнящите се рефрени, скандирани по улиците на Рещ, Машхад, Исфахан, Керманшах и други градове. В множеството разбори на митингите липсва този детайл на коментар за какво стачкуващите обръщат внимание на външната политика на Иран и за какво са недоволни.
От 2012 година Техеран ускори очевидно наличието си в Сирия, където на цената на милиарди долари съумя да закрепи съюзния режим на Башар Асад. Именно с помощта на Иран, държавните сили съумяха да върнат част от изгубените територии откакто бунтовническите елементи напредваха в няколко провинции.
Намесата на Русия през 2015 спомогна за оцеляването, само че Иран е страната, дала най-вече на Асад. Днес, Техеран поддържа над 100 000 бойци в основаната с благословията на иранската Революционна армия държавна групировка Национални сили за защита.
В Ирак, още от американската инвазия през 2003 година, Иран подкрепя финансово, логистично и политически разнообразни шиитски милиции, които през днешния ден са обединени във групировката Хашд ал Шааби или Народно опълчение. За да поддържа успеваемостта на бойците, иранското държавно управление налива милиони в тях, които идват непосредствено от бюджета на страната.
В Ливан Техеран също има съществени разходи. Основните приходи в организацията Хизбулла идват точно от Иран и поддръжката на аятоласите. Дотолкова, че водачът на Хизбулла, Хасан Насрала, съобщи в изказване предходната година, че „ до момента в който Иран има пари, и Хизбулла ще има “. Това подразни политическия хайлайф в Техеран, а също и данъкоплатците, които усещаха от ден на ден стагнацията върху себе си. Не е инцидентно, че по време на демонстрациите през днешния ден, протестиращите скандират против Хизбулла.
Русия и Съединени американски щати не би трябвало да се намесват
Малко след първите вести за митинги в Иран, американският президент Доналд Тръмп разгласява туитове в поддръжка и по този начин направи „ мечешка услуга “ на стачкуващите, давайки по този метод мотив на поддръжниците на режима в Иран да обвинят стачкуващите в изменничество.
Може би американските дипломати считат, че могат да завоюват от обстановката, само че истината е, че иранците – без значение от кое съсловие и с какви политически аспирации – нямат топли усеща към Вашингтон. В реалност, Съединени американски щати нямат същински съдружници в Техеран и даже да се стигне един ден до смяна на режима на аятоласите, малко евентуално е да има сериозна смяна в отношението към Съединени американски щати.
Русия е също нежелана за мнозина от иранците. Още от времето на Руската империя и Съюз на съветските социалистически републики, сред двете страни възприятията са в най-хубавия случай хладни. Окупацията по време на Втората международна война се употребява и до през днешния ден в пропагандата на хардлайнерите.
И през днешния ден обстановката не е по-различна, макар съюза на Москва и Техеран по отношение на Сирия и поддръжката за Башар Асад. Още при започване на 2017 година про-ирански милиции предизвикаха гибелта на 7 съветски бойци в Алепо след зародили разногласия. Напрежението се изостри и след изтеклата информация, че руснаците споделят информация на Израел за местонахождението на позиции на Хизбулла в Сирия. Двете страни постоянно ще гледат с съмнение една към друга и не е изненада, че протестиращите скандират „ Вън Русия! “.
Засилване на сепаратизма
Може би една от най-опасните последствия - и в това време минимум дискутирана – от протестната вълна през днешния ден, е надигането на сепаратизма в Западен Иран.
Картата на Иран предлага редица мотиви за терзания. В Северозападен Иран интензивност от години има локалният клон на Кюрдската работническа партия (ПКК). През 2016-2017 се стигна до няколко военни интервенции, с цел да могат да бъдат спрени отрядите на кюрдите. Иран е изключително наказателен към придвижването за самостоятелност и тези елементи на Иран, в които има най-вече кюрдско население, постоянно са очевидци на изтезания и арести. Днешните демонстрации бяха яхнати съвсем мигновено от ПКК, които виждат опция за приемане на повече поддръжка измежду елементарните иранци.
В Западен Иран работи също и левичарското Движение за национално събуждане на Южен Азербайджан. Азерското население в Иран е към 15-17 милиона души и Техеран постоянно е гледал с съмнение към Азербайджан поради поддръжката на Баку за сепаратистите.
През миналите десетилетия тези настроения против управляващите в Иран се ускориха и през днешния ден митингите съставляват добър мотив азерите да получат поддръжка. Градовете с най-вече азерско население към този момент са включиха изцяло в митингите, а сепаратистите популяризират постери в взаимност против управляващите.
Не на последно място, в провинция Хузестан работи от години арабското сепаратистко Движение за избавление на Ахваз. Не е инцидентно, че точно в град Ахваз управляващите проведоха огромен протест, с цел да се опълчват на демонстрациите, които могат да прераснат в протест.
Прехвърляне на топката и репресии
Докато митингите не престават, аятоласи и президент си разменят взаимно закани и обвинявания кой седи зад демонстрациите, макар че по улиците се скандира против целия политически хайлайф. Главните издания в страната разгласяват ту едната страна, ту другата. Може би единственото, за което са съгласни аятоласите и Рохани е, че протестиращите са „ непознати сътрудници “. Те упрекнаха Съединени американски щати, Израел и Саудитска Арабия, въпреки Рияд да се намеси само със основаване на хаштагове в Туитър в поддръжка на митингите.
Междувременно, към този момент има стотици задържани. Макар Техеран да не изважда към момента „ тежката конница “ против стачкуващите, натискът се ускорява. Стана ясно, че евентуално стачкуващите ще бъдат съдени за протест и „ война против Бог “, което се санкционира със гибел.
От началото на 20 век в Иран има три огромни политически рецесии – конституционната през 1906, придвижването за национализация на петрола през 1950-те и ислямистката гражданска война през 1978-1979. И трите стартират с готовност за смяна, само че със свалянето на автократа по този начин и не се стига до прекъсване на автокрацията.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ