Започва Великият пост, време за покаяние и смирение
От 27 февруари – седем седмици преди Възкресение Христово – Великден, след Сирни заговезни, стартира Великият или Великденският пост.
Той е най-строг и най-продължителен от постните интервали в Православната черква.
Започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, само че към нея се съединява и седмицата на Христовите премеждия, в която се напомнят последните събития от земния живот на Господа, изключително Неговите премеждия, гибел и заравяне. Затова тя се назовава Страстната седмица или Седмицата на страданията.
Великият пост е открит в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), с цел да могат през това време християните да се разкаят и очистят душите и телата си, и по подобен метод да се подготвят почтено за посрещане на най-великия християнски празник – Възкресение Христово. Тази година Възкресение Христово, Великден, е на 16 април.
Постът не е просто диета – въздържанието от избрани храни, най-много на тези от скотски генезис, не е самоцелно. Идеята на поста е посредством отнемане на тялото, да се смири душата.
Смята се, че когато пости и се моли, човек се приближава до Бога.
Великият пост е време за молебствия и смирение, като подготовката за него стартира три седмици по-рано. Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, изключително през Страстната седмица и на Разпети петък.
Първият ден, през който се позволява риба, е на Благовещение – 25 март.
Строгият пост не се предлага на заболели, дребни деца, възрастни хора, бременни дами и кърмачки.
През Великденския пост всяка седмица е отдадена на някакво събитие или на персона, чиито каузи приканват към примирение и смирение.
През първата седмица от поста рестриктивните мерки са по-строги, а богослуженията – по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се подготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се чества Тодоровден.
През втората седмица от Великия пост се празнува св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата.
Третата седмица е отдадена на Светия Кръст, с цел да припомня на вярващите за страданията и гибелта на Спасителя. Неделята от четвъртата седмица се посвещава на св. Йоан Лествичник, написал съчинение за положителните каузи, които довеждат до Божия трон.
В съботата от петата седмица се празнува Пресвета Богородица, а в неделята – преподобната Мария Египетска – ослепителен образец за смирение.
Съботата от шестата седмица на Великия пост – Лазаровден, е отдадена на възкресението на Лазар. Христос го извел от гроба и го върнал към живота.
Шестата неделя – Цветница или Връбница, е отдадена на тържественото влизане на Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.
Християнската черква назовава началото на Великденския пост “предверие на божественото смирение ” или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отхвърлят от своите грехове, “очистват се ” и се приближават до Иисус Христос.
Той е най-строг и най-продължителен от постните интервали в Православната черква.
Започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, само че към нея се съединява и седмицата на Христовите премеждия, в която се напомнят последните събития от земния живот на Господа, изключително Неговите премеждия, гибел и заравяне. Затова тя се назовава Страстната седмица или Седмицата на страданията.
Великият пост е открит в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), с цел да могат през това време християните да се разкаят и очистят душите и телата си, и по подобен метод да се подготвят почтено за посрещане на най-великия християнски празник – Възкресение Христово. Тази година Възкресение Христово, Великден, е на 16 април.
Постът не е просто диета – въздържанието от избрани храни, най-много на тези от скотски генезис, не е самоцелно. Идеята на поста е посредством отнемане на тялото, да се смири душата.
Смята се, че когато пости и се моли, човек се приближава до Бога.
Великият пост е време за молебствия и смирение, като подготовката за него стартира три седмици по-рано. Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, изключително през Страстната седмица и на Разпети петък.
Първият ден, през който се позволява риба, е на Благовещение – 25 март.
Строгият пост не се предлага на заболели, дребни деца, възрастни хора, бременни дами и кърмачки.
През Великденския пост всяка седмица е отдадена на някакво събитие или на персона, чиито каузи приканват към примирение и смирение.
През първата седмица от поста рестриктивните мерки са по-строги, а богослуженията – по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се подготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се чества Тодоровден.
През втората седмица от Великия пост се празнува св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата.
Третата седмица е отдадена на Светия Кръст, с цел да припомня на вярващите за страданията и гибелта на Спасителя. Неделята от четвъртата седмица се посвещава на св. Йоан Лествичник, написал съчинение за положителните каузи, които довеждат до Божия трон.
В съботата от петата седмица се празнува Пресвета Богородица, а в неделята – преподобната Мария Египетска – ослепителен образец за смирение.
Съботата от шестата седмица на Великия пост – Лазаровден, е отдадена на възкресението на Лазар. Христос го извел от гроба и го върнал към живота.
Шестата неделя – Цветница или Връбница, е отдадена на тържественото влизане на Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.
Християнската черква назовава началото на Великденския пост “предверие на божественото смирение ” или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отхвърлят от своите грехове, “очистват се ” и се приближават до Иисус Христос.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ