От 27 до 29 септември 2024 г. тракийци от цялата

От 27 до 29 септември 2024 година тракийци от цялата страна, както всяка година, още веднъж проведоха поход и минаха по стъпките на тракийските мъченици от 1913 година

Фондация " Доктор Димитър Щерев " с началник професор Атанас Щерев от София в съгласуваност с Яни Янев - ръководител на Българския съюз на тракийските организации и на Тракийско сдружение “Димитър Маджаров " от Кърджали проведоха представителни групи от тракийци за похода от София, Варна, Стара и Нова Загора, Кърджали, Хасково, Сливен, Айтос, с. Книжовник, с. Козлец и от тракийските сдруженията от Пловдив, Бургас и Карнобат, водени от ръководителите им- ген. майор Нонка Матова, Тодор Ангелов и Антония Иванова.

Походът стартира от Дедеагач (сега Александропулис в Гърция) и приключи пред Пантеона на жертвите в гр. Маджарово. Венци и цветя бяха поставяни на знаковите места, където са дадени жертвите. А те са доста.

Над 40 000 тракийци от Западна и Източна Тракия умират през паметната 1913 година След започването на Междусъюзническата война от Сърбия и Гърция против България при започване на юли през 1913 година българските села в Тракия са ограбени и опожарени от постоянна турска армия и башибозук, а популацията им прогонено от родните им места.

Част от тази драма е и нещастието на тракийската бежанската колона от над 20 000 души, състояща се от старци, дами и дребни деца от Западна Тракия, бягаща за избавление към рамките на България. Според Любомир Милетич 11 780 души са подкарани с пердах и псувни от Дедеагач (сега Александропулис) на 23 септември 1913 година от турския башибозук по посока Фере и река Марица със закани за унищожаването им.

Узнали за протичащото се войводите Димитър Маджаров и Руси Славов вземат решение да пресрещнат колоната до гр. Фере и посредством стълкновение да освободят бежанците. При Фере, по време на сражението, множеството бежанци са съумели да избягат към планината, само че мнозина остават и биват нападнати и избити. “Мъжете всички бидоха избити " - описват очевидци, а над 300 дами били отвлечени от всякакви села, само че най-вече били от Окуф, които след доста насилия са били откарани в Ортакьой (Ивайловград) и след реокупацията, дружно с други отвлечени били предадени на българските управляващи.

Една част от бягащите в планината, към 800 души се отделя от главната колона и стопира за отмора в Армаганската котловина, където бива открита от турска потеря и над 400 души са посечени, а 80 дами са пленени и отвлечени. Тракийци в този момент я назовават “Долината на смърта ".

Пръснатите в планината бежанци са събирани в продължение на три дни от войводите и колоната към този момент наброяваща над 20 000 души потегля към България като по пътя непрекъснато бива нападана и дава доста жертви. Много от останалите в планините в следствие са избити от прочистващите потери на башибозука.

На 4 октомври бежанската колона идва на р. Арда (границата с България) до с. Ятъджик (сега гр. Маджарово), само че е пресрещната със засада от турска армия и башибозук и дава над 1 800 жертви. По разказите на претърпелите бежанци река Арда е текла “мътна и кървава ". На това място е повдигнат Пантеон на жертвите, където тракийци всяка година вършат възпоменателно поклонение.

През целият път от Дедеагач до река Арда умират над 200 дребни деца и пеленачета. В тяхна памет е построен паметникът на Илиева равнища до с. Глумово, общ. Ивайловград.