В Атина завърши международната богословска конференция „Православното богословие през 21 век“
От 24 до 28 ноември в централната постройка на Атинския университет „ Каподистрия " се организира интернационална богословска конференция „ Православното богословие през 21 век. Предизвикателства и вероятности ", определяна - поради мащаба, участниците и актуалността на тематиките - като историческа за развиването на актуалното богословие.
Конференцията е проведена от Атинския Богословски факултет под егидата на Св. Синод на Гръцката черква и в нея участваха Вселенският патриарх Вартоломей, архиепископът на Атина и цяла Гърция Йероним, архиепископът на Албания Анастасий, архиереи на Гръцката черква и известни богослови от Гърция и света. Тя е продължение на двете интернационалните богословски конференции от подобен мащаб в Атина, извършени през 1936 и 1976 година Президентът на Гърция Катерина Сакеларопулу участва на церемонията по откриването, както и доста представители на държавни и университетски институции.
Форумът имаше за цел да изследва и способства за решаването на основни въпроси и проблеми, които засягат православното богословие на всеправославно ниво през 21 в., и по-конкретно мястото и задачата на Православната черква и богословието в новите исторически, геополитически, обществени и културни условия, методите да изрази още веднъж своето богато завещание, практическо служение, пророческо удостоверение в актуалния свят. По време на конференцията имаше доста паралелни семинари и съпътстващи събития.
Проф. Герасим Сиасос, ректор на Атинския университет, акцентира в своето одобрение, че „ двете институции - Църквата и Атинският университет - са измежду главните стълбове при конституирането на гръцката страна, като способстват уверено за образуването на нейната гръко-християнска еднаквост, завършена през 19 в., както и за развиването на богословската мисъл в православния свят ".
В приветствието си архиеп. Йероним съобщи: „ С наслада участвам на откриването на интернационалната конференция, проведена от Богословския факултет на Атинския университет. А още по-голяма е насладата ми, че съм измежду толкоз доста изтъкнати йерарси и учени от целия свят... За богословските учебни заведения е значимо да предизвикват богословския разговор, както е в тази ситуация с тази забавна конференция. Да предизвикват богословското слово освен във връзка с неговото наличие par excellence, т. е. това, което са споделили евангелистите, апостолите, отците на нашата Църква, само че и да го сложи по отношение на днешния ден. Защото по този метод се схваща, че богословското слово е постоянно настоящо и може да дава отговор и на актуалните проблеми. Богословието може да отговори на въпросите, които вълнуват днешния човек. То не би трябвало да остава безразлично към измененията, които засягат нашето всекидневие на самостоятелно и групово ниво. А тези промени настъпват с невероятни темпове - обществените катаклизми, рецесията в околната среда, въвеждането на концепции и практики, които разклащат това, което до момента сме считали за устойчиво и признато... И на всички тях би трябвало да се обърне внимание. Ако православното богословие не заеме позиция, същността и задачата му ще бъдат изопачени. В същото време обаче има и други проблеми, които от епохи изтезават човечеството - бежанци, войни, беднотия и неравноправие. Тези неща в никакъв случай не са спирали. Богословският диалог би трябвало да обхване и тях. Той е предназначен да подчертае, че макар така наречен напредък и развиването ни, по-голямата част от популацията на света към момента живее в съвсем средновековни условия. И че индивидът от 21 в. към момента е изправен пред доста от проблемите, с които се е сблъсквал индивидът от 16 в.... Св. Синод на Гръцката черква и наше примирение, които с наслада подкрепихме и поставихме под наш патронаж актуалната конференция, поздравяваме уредниците и им пожелаваме триумф в работата ".
В първия ден на конференцията патр. Вартоломей прочете отчет на тематика „ Мисията и активността на Православната черква и богословието през 21 в. ". В него той акцентира, че „ църковното богословие не може да пренебрегва опита на членовете на Църквата. Съвременните християни не живеят във времето на Христос, нито в интервала на Византийската империя, нито в „ епохата на Антихриста ", а в съответен исторически миг, в разнообразни културни пространства, с съответни проблеми, с несъгласията и вероятностите на нашето време. Именно към тях са ориентирани Църквата и нейното богословие, за преобразяването на този свят те би трябвало да работят ". Той напомни думите на блаженопочиналия Халкидонски митрополит Мелитон, че „ истината не се предава, когато се въплъщава във всяка историческа ера. Тя се предава, когато се съхранява, както в музей, от боязън да не бъде нечиста от историята ".
На 25 ноември Навпактски митрополит Йеротей (Влахос) показа отчета „ Богословие и съборност. Предпоставки и поле за съдействие на богословските школи и поместни събори в Православната черква през днешния ден ". Перистерийски митрополит Григоий (Папатомас) приказва на тематика „ Едно предложение за нуклеарно богословие: незабавна нужда от смяна на образователната стратегия в богословските школи ", а архиеп. Анастасий (Янулатос) приказва за „ Възкресното осмисляне на старите и новите проблеми на всяко време ". Един от централните отчети на 27 ноември беше на Власиос Фидас - почетен професор на Атинския държавен университет „ Институцията на църковната автокефалия сред каноничната акривия и църковната процедура ".
Повече от 100 участници от целия свят се включиха в работата на конференцията и другите съпътстващи семинари. Повечето от отчетите и най-интересните полемики бяха предавани онлайн. В богословския конгрес се включиха участници и от България - доцент Светослав Риболов и гл. ас. доктор Йоанис Каминис от Богословския факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ".
Конференцията е проведена от Атинския Богословски факултет под егидата на Св. Синод на Гръцката черква и в нея участваха Вселенският патриарх Вартоломей, архиепископът на Атина и цяла Гърция Йероним, архиепископът на Албания Анастасий, архиереи на Гръцката черква и известни богослови от Гърция и света. Тя е продължение на двете интернационалните богословски конференции от подобен мащаб в Атина, извършени през 1936 и 1976 година Президентът на Гърция Катерина Сакеларопулу участва на церемонията по откриването, както и доста представители на държавни и университетски институции.
Форумът имаше за цел да изследва и способства за решаването на основни въпроси и проблеми, които засягат православното богословие на всеправославно ниво през 21 в., и по-конкретно мястото и задачата на Православната черква и богословието в новите исторически, геополитически, обществени и културни условия, методите да изрази още веднъж своето богато завещание, практическо служение, пророческо удостоверение в актуалния свят. По време на конференцията имаше доста паралелни семинари и съпътстващи събития.
Проф. Герасим Сиасос, ректор на Атинския университет, акцентира в своето одобрение, че „ двете институции - Църквата и Атинският университет - са измежду главните стълбове при конституирането на гръцката страна, като способстват уверено за образуването на нейната гръко-християнска еднаквост, завършена през 19 в., както и за развиването на богословската мисъл в православния свят ".
В приветствието си архиеп. Йероним съобщи: „ С наслада участвам на откриването на интернационалната конференция, проведена от Богословския факултет на Атинския университет. А още по-голяма е насладата ми, че съм измежду толкоз доста изтъкнати йерарси и учени от целия свят... За богословските учебни заведения е значимо да предизвикват богословския разговор, както е в тази ситуация с тази забавна конференция. Да предизвикват богословското слово освен във връзка с неговото наличие par excellence, т. е. това, което са споделили евангелистите, апостолите, отците на нашата Църква, само че и да го сложи по отношение на днешния ден. Защото по този метод се схваща, че богословското слово е постоянно настоящо и може да дава отговор и на актуалните проблеми. Богословието може да отговори на въпросите, които вълнуват днешния човек. То не би трябвало да остава безразлично към измененията, които засягат нашето всекидневие на самостоятелно и групово ниво. А тези промени настъпват с невероятни темпове - обществените катаклизми, рецесията в околната среда, въвеждането на концепции и практики, които разклащат това, което до момента сме считали за устойчиво и признато... И на всички тях би трябвало да се обърне внимание. Ако православното богословие не заеме позиция, същността и задачата му ще бъдат изопачени. В същото време обаче има и други проблеми, които от епохи изтезават човечеството - бежанци, войни, беднотия и неравноправие. Тези неща в никакъв случай не са спирали. Богословският диалог би трябвало да обхване и тях. Той е предназначен да подчертае, че макар така наречен напредък и развиването ни, по-голямата част от популацията на света към момента живее в съвсем средновековни условия. И че индивидът от 21 в. към момента е изправен пред доста от проблемите, с които се е сблъсквал индивидът от 16 в.... Св. Синод на Гръцката черква и наше примирение, които с наслада подкрепихме и поставихме под наш патронаж актуалната конференция, поздравяваме уредниците и им пожелаваме триумф в работата ".
В първия ден на конференцията патр. Вартоломей прочете отчет на тематика „ Мисията и активността на Православната черква и богословието през 21 в. ". В него той акцентира, че „ църковното богословие не може да пренебрегва опита на членовете на Църквата. Съвременните християни не живеят във времето на Христос, нито в интервала на Византийската империя, нито в „ епохата на Антихриста ", а в съответен исторически миг, в разнообразни културни пространства, с съответни проблеми, с несъгласията и вероятностите на нашето време. Именно към тях са ориентирани Църквата и нейното богословие, за преобразяването на този свят те би трябвало да работят ". Той напомни думите на блаженопочиналия Халкидонски митрополит Мелитон, че „ истината не се предава, когато се въплъщава във всяка историческа ера. Тя се предава, когато се съхранява, както в музей, от боязън да не бъде нечиста от историята ".
На 25 ноември Навпактски митрополит Йеротей (Влахос) показа отчета „ Богословие и съборност. Предпоставки и поле за съдействие на богословските школи и поместни събори в Православната черква през днешния ден ". Перистерийски митрополит Григоий (Папатомас) приказва на тематика „ Едно предложение за нуклеарно богословие: незабавна нужда от смяна на образователната стратегия в богословските школи ", а архиеп. Анастасий (Янулатос) приказва за „ Възкресното осмисляне на старите и новите проблеми на всяко време ". Един от централните отчети на 27 ноември беше на Власиос Фидас - почетен професор на Атинския държавен университет „ Институцията на църковната автокефалия сред каноничната акривия и църковната процедура ".
Повече от 100 участници от целия свят се включиха в работата на конференцията и другите съпътстващи семинари. Повечето от отчетите и най-интересните полемики бяха предавани онлайн. В богословския конгрес се включиха участници и от България - доцент Светослав Риболов и гл. ас. доктор Йоанис Каминис от Богословския факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ