Златото се завръща в света на парите и е готово да се бори с щатския долар
От 2022 година насам благородният метал се натрупва бързо в запасите на централните банки.
В предишното е имало времена, когато златото е имало статут на цар в света на парите. Така през 19 век стартира да се оформя така наречен златен стандарт. Емисията на доста известни парични единици е била обвързана със запасите от благородни метали на централните банки. А хартиените пари са можели да се обменят за злато от запасите на централната банка. Първата, която вкарва златния стандарт след Наполеоновите войни, е Англия. Британската лира е оповестена за златна валута.
След Френско-пруската война от 1870-71 година и обединяването на немските земи, канцлерът Бисмарк вкарва златната марка в Германия. Поради това френският и белгийският франк, холандският гулден, италианската лира и други стават „ златни “. През 1897 година в Русия е извършена парична промяна, вследствие на която се появява златната рубла. През 1900 година щатският $ е трансфериран на златна основа. Златният стандарт обгръща целия свят.
Действието на този златен стандарт е прекратено по време на Първата международна война. Няколко години след края му, във Франция, Англия и редица други европейски страни се прави отчасти възобновяване на златния стандарт. Но заради икономическата рецесия, почнала през 30-те години на предишния век, даже понижените, частични златни стандарти трябваше да бъдат изоставени.
Възстановяването на връзката сред света на парите и света на златото се случва през 1944 година На интернационалната валутна и финансова конференция в Бретън Уудс 44 делегации гласоподават за въвеждането на златно-доларовия стандарт.
На американската валута и „ жълтия “ метал е поверена задачата да извършват ролята на международни пари (осигуряване на разплащания за търговия, заеми, вложения и други трансгранични транзакции; работят като средство за образуване на интернационалните резерви).
Златно-доларовият стандарт обаче просъществува по-малко от три десетилетия. А през 1976 година, на интернационалната валутна и финансова конференция в Ямайка, той публично беше сменен от хартиения $. Връзката сред света на парите и златото беше прекратена.
Благородният метал беше намален до равнището на борсова стока. Същото като пшеницата, петрола или памука. Но това беше чист волунтаризъм, опит да се отърве американският $ от всевъзможни съперници, да се откри безспорен монопол на щатския $ в света.
Ако при златно-доларовия стандарт доверието в американската валута се е основавало на уговорката на Вашингтон свободно да обменя „ зелените хартийки “ за „ жълтия метал “ (от който имаше в обилие в запасите на американската хазна), то след 15 август 1971 година сходно доверие изчезва.
След това, преди съвсем 54 години, американският президент Ричард Никсън афишира, че американската хазна ще спре да обменя долари за злато. Вярно е, че прибавя: „ Временно “. Но към този момент няма продан. И вместо това, на конференцията в Ямайка, на света е препоръчан книжен, неконвертируем $.
И какво поддържа търсенето на американски $ в света повече от половин век? Краткият отговор на този въпрос е: силата. Има повече от задоволително образци. Достатъчно е да си напомним убийството на либийския водач Муамар Кадафи през 2011 година Той се осмели да съобщи, че се отхвърля от потреблението на американския $, заменяйки го с еврото и златния динар.
Златото като съперник на $ беше изтласкано в сянка. И беше направено всичко допустимо, с цел да не се трансформира в съперник на $. По-специално, „ господарите на парите “ (основните акционери на Федералния запас на САЩ) се пробваха да смъкват цената на жълтия метал.
Поради тази причина понякога се правиха по този начин наречените „ златни интервенции “ - инжектиране на доблестен метал на международния пазар. За каква сметка се правиха те? Преди всичко, за сметка на златните запаси на тези страни, които се направляваха от „ господарите на парите “ (т.е. множеството страни в света като се изключи Съветския съюз и страните от социалистическия лагер).
По данни на Международния валутен фонд, оптималният размер на златните запаси на страните по света е регистриран през 1965 година - 38 347 тона. А през 2010 година тези запаси към този момент бяха намалели до 30 535 тона (намаление от 7 812 тона, или 20,4%). Беше допустимо в допълнение да се потисне цената на златото (и по този метод да се поддържа доларът) благодарение на инструмент като „ хартиеното злато “ (най-разпространеният тип „ хартиено злато “ са фючърсите върху златото).
Най-добрите времена на американския $ към този момент са зад тила ни. Вече няма задоволителна силова поддръжка. Централните банки и финансовите министерства на други страни се пробват непременно да предотвратят по-нататъшното разхищаване на златните си запаси, с цел да продължат златните интервенции. След поредност от нашумели измами, „ хартиеното злато “ стартира да губи доверието на вложителите. И по този начин нататък.
Разбира се, Вашингтон стартира да подхваща такива рисковани дейности, които в допълнение подкопават доверието в щатския $. Например, администрацията на Джо Байдън инициира заледяване на интернационалните валутни запаси на Руската федерация в размер, равностоен на 300 милиарда $.
А 47-ият президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп също реже клона на $, на който седи Америка. Например, той поддържа частните цифрови валути (криптовалути), които специалистите с право назовават ефикасен съперник на щатския $.
Тарифната война, инициирана от Тръмп, принуждава комерсиалните сътрудници на Америка да преминат към други контрагенти, които са подготвени да употребяват валути, разнообразни от $. И най-после, 47-ият президент намерено декларира, че се нуждае от слаб $, благодарение на който е допустимо да се ускори конкурентоспособността на американските артикули на международния пазар. Американските експортьори може в действителност да се нуждаят от слаб $. Но паричните управляващи на други страни, които натрупват интернационалните валутни запаси, несъмнено нямат потребност от подобен $.
Накратко, щатският $ в действителност отслабва при ръководството на Тръмп. Както оповестяват водещи медии, на 12 юни показателят на $ (изчислен благодарение на кошница от шест водещи валути) падна до 97,6 пункта – най-ниското равнище от март 2022 година
Сега стигам до най-интересната вест, обвързвана с нашата тематика. Това е публикация във Financial Times от 11 юни 2025 година Тя се споделя „ Златото изпреварва еврото като световен авариен актив, споделя ЕЦБ “. Статията възпроизвежда главните моменти от преди малко оповестен отчет на Европейската централна банка (ЕЦБ), разкриващ структурата на интернационалните запаси на страните по света към края на 2024 година
Оказва се, че златото съставлява 20% от формалните международни запаси, което е по-високо от каузи на еврото от 16% и е второ по величина след каузи на щатския $ от 46%. Това е много внезапен скок в каузи на златото. Според оценките на известния златен анализатор Ян Нювенхойс, през 2023 година делът на златото в международните интернационалните запаси е бил 17% (и е бил по-нисък от каузи на еврото).
В безспорни числа, цената на златните запаси в света към края на 2024 година съвсем доближи 36 хиляди тона (точната цифра е 35 938 тона). Минималната стойност на запасите е записана през 2009 година - закръглено 30 хиляди тона. Така в интервала 1965-2009 година се следи понижение на златните запаси.
А от 2009 година до през днешния ден тези запаси нарастват. Увеличението за интервала 2009-2024 година възлиза на съвсем 6 хиляди тона. Очевидно финансовата рецесия от 2008-2009 година стана тласъкът, който промени отношението на паричните управляващи към златото. То още веднъж стартира да се възприема като актив, обезпечен против обезценяване. Както и като високоликвиден актив и актив, против който глобите на други страни са безсилни.
Темпото на струпване на злато в запасите е изключително ускорено от 2022 година насам. написа ЕЦБ, добавяйки, че през 2024 година централните банки са придобили над 1000 тона злато за трета поредна година.
Друга причина за бързия напредък на каузи на златото в интернационалните запаси е покачващата се цена на благородния метал. Миналата година златото нарастна с 30%. От началото на тази година цените на златото са се повишили с още 27%, достигайки историческия най-много от 3500 $ за тройунция.
Разбира се, делът на златото в интернационалните запаси на обособените страни се разграничава доста от междинния за света от 20 %. Ще посоча някои страни притежаващи доста по-висок дял на златото в запасите (към края на 2024 година, %):
Съединени американски щати - 74.97
Германия - 74.39
Италия - 70.79
Франция - 72.27.
Бих желал да отбележа, че предоставените числа са публични данни от съответните страни. Делът на златото в Съединени американски щати е мощно недооценен. Факт е, че физическото злато в запасите на Съединени американски щати се прави оценка на цената, която е била избрана по време на златно-доларовия стандарт - преди повече от половин век (през 1973 г.). По това време е въведена публична закрепена цена от 42,22 $ за тройунция чист метал.
Ако в този момент преизчислим каузи на златото по настоящи пазарни цени, получаваме дял, идващ се до 95 %. Между другото, американските управляващи в никакъв случай не са обяснили повода за подобен чудноват метод към оценката на златния запас.
Очевидно това е било породено от обстоятелството, че Съединени американски щати са призовавали други страни да се отърват от златните си запаси. А извънредно високият дял на златото в златните запаси на самите Съединени американски щати би изглеждал прекомерно непристоен. Затова те го подцениха, доколкото можеха.
Ето някои водещи страни с дял на златото, който е доста по-нисък от междинния за света (%):
Китай - 5.53
Швейцария - 9.59
Индия - 11.35
Япония - 5.77.
Има страни, които въобще нямат златни запаси. И това не са безусловно някои дребни страни в бедния юг. Например Канада, която, апропо, обичайно е една от петте най-големи страни по рандеман на злато, няма златни запаси.
Що се отнася до Русия, делът ѝ на златото в интернационалните запаси е доста по-висок от междинния за света - 34,4%.
Според прогнозите на специалистите, през 2025 година чистите покупки на злато (т.е. покупки минус продажби) още веднъж ще останат на равнище от към 1000 тона. А растежът на цените на благородния метал ще бъде не по-малък от предходната година (а най-вероятно и по-голям).
Следователно, може с убеденост да се твърди, че до края на настоящата година делът на златото в интернационалните запаси ще нарасне още повече. Всичко това е една от деянията на нараства
В предишното е имало времена, когато златото е имало статут на цар в света на парите. Така през 19 век стартира да се оформя така наречен златен стандарт. Емисията на доста известни парични единици е била обвързана със запасите от благородни метали на централните банки. А хартиените пари са можели да се обменят за злато от запасите на централната банка. Първата, която вкарва златния стандарт след Наполеоновите войни, е Англия. Британската лира е оповестена за златна валута.
След Френско-пруската война от 1870-71 година и обединяването на немските земи, канцлерът Бисмарк вкарва златната марка в Германия. Поради това френският и белгийският франк, холандският гулден, италианската лира и други стават „ златни “. През 1897 година в Русия е извършена парична промяна, вследствие на която се появява златната рубла. През 1900 година щатският $ е трансфериран на златна основа. Златният стандарт обгръща целия свят.
Действието на този златен стандарт е прекратено по време на Първата международна война. Няколко години след края му, във Франция, Англия и редица други европейски страни се прави отчасти възобновяване на златния стандарт. Но заради икономическата рецесия, почнала през 30-те години на предишния век, даже понижените, частични златни стандарти трябваше да бъдат изоставени.
Възстановяването на връзката сред света на парите и света на златото се случва през 1944 година На интернационалната валутна и финансова конференция в Бретън Уудс 44 делегации гласоподават за въвеждането на златно-доларовия стандарт.
На американската валута и „ жълтия “ метал е поверена задачата да извършват ролята на международни пари (осигуряване на разплащания за търговия, заеми, вложения и други трансгранични транзакции; работят като средство за образуване на интернационалните резерви).
Златно-доларовият стандарт обаче просъществува по-малко от три десетилетия. А през 1976 година, на интернационалната валутна и финансова конференция в Ямайка, той публично беше сменен от хартиения $. Връзката сред света на парите и златото беше прекратена.
Благородният метал беше намален до равнището на борсова стока. Същото като пшеницата, петрола или памука. Но това беше чист волунтаризъм, опит да се отърве американският $ от всевъзможни съперници, да се откри безспорен монопол на щатския $ в света.
Ако при златно-доларовия стандарт доверието в американската валута се е основавало на уговорката на Вашингтон свободно да обменя „ зелените хартийки “ за „ жълтия метал “ (от който имаше в обилие в запасите на американската хазна), то след 15 август 1971 година сходно доверие изчезва.
След това, преди съвсем 54 години, американският президент Ричард Никсън афишира, че американската хазна ще спре да обменя долари за злато. Вярно е, че прибавя: „ Временно “. Но към този момент няма продан. И вместо това, на конференцията в Ямайка, на света е препоръчан книжен, неконвертируем $.
И какво поддържа търсенето на американски $ в света повече от половин век? Краткият отговор на този въпрос е: силата. Има повече от задоволително образци. Достатъчно е да си напомним убийството на либийския водач Муамар Кадафи през 2011 година Той се осмели да съобщи, че се отхвърля от потреблението на американския $, заменяйки го с еврото и златния динар.
Златото като съперник на $ беше изтласкано в сянка. И беше направено всичко допустимо, с цел да не се трансформира в съперник на $. По-специално, „ господарите на парите “ (основните акционери на Федералния запас на САЩ) се пробваха да смъкват цената на жълтия метал.
Поради тази причина понякога се правиха по този начин наречените „ златни интервенции “ - инжектиране на доблестен метал на международния пазар. За каква сметка се правиха те? Преди всичко, за сметка на златните запаси на тези страни, които се направляваха от „ господарите на парите “ (т.е. множеството страни в света като се изключи Съветския съюз и страните от социалистическия лагер).
По данни на Международния валутен фонд, оптималният размер на златните запаси на страните по света е регистриран през 1965 година - 38 347 тона. А през 2010 година тези запаси към този момент бяха намалели до 30 535 тона (намаление от 7 812 тона, или 20,4%). Беше допустимо в допълнение да се потисне цената на златото (и по този метод да се поддържа доларът) благодарение на инструмент като „ хартиеното злато “ (най-разпространеният тип „ хартиено злато “ са фючърсите върху златото).
Най-добрите времена на американския $ към този момент са зад тила ни. Вече няма задоволителна силова поддръжка. Централните банки и финансовите министерства на други страни се пробват непременно да предотвратят по-нататъшното разхищаване на златните си запаси, с цел да продължат златните интервенции. След поредност от нашумели измами, „ хартиеното злато “ стартира да губи доверието на вложителите. И по този начин нататък.
Разбира се, Вашингтон стартира да подхваща такива рисковани дейности, които в допълнение подкопават доверието в щатския $. Например, администрацията на Джо Байдън инициира заледяване на интернационалните валутни запаси на Руската федерация в размер, равностоен на 300 милиарда $.
А 47-ият президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп също реже клона на $, на който седи Америка. Например, той поддържа частните цифрови валути (криптовалути), които специалистите с право назовават ефикасен съперник на щатския $.
Тарифната война, инициирана от Тръмп, принуждава комерсиалните сътрудници на Америка да преминат към други контрагенти, които са подготвени да употребяват валути, разнообразни от $. И най-после, 47-ият президент намерено декларира, че се нуждае от слаб $, благодарение на който е допустимо да се ускори конкурентоспособността на американските артикули на международния пазар. Американските експортьори може в действителност да се нуждаят от слаб $. Но паричните управляващи на други страни, които натрупват интернационалните валутни запаси, несъмнено нямат потребност от подобен $.
Накратко, щатският $ в действителност отслабва при ръководството на Тръмп. Както оповестяват водещи медии, на 12 юни показателят на $ (изчислен благодарение на кошница от шест водещи валути) падна до 97,6 пункта – най-ниското равнище от март 2022 година
Сега стигам до най-интересната вест, обвързвана с нашата тематика. Това е публикация във Financial Times от 11 юни 2025 година Тя се споделя „ Златото изпреварва еврото като световен авариен актив, споделя ЕЦБ “. Статията възпроизвежда главните моменти от преди малко оповестен отчет на Европейската централна банка (ЕЦБ), разкриващ структурата на интернационалните запаси на страните по света към края на 2024 година
Оказва се, че златото съставлява 20% от формалните международни запаси, което е по-високо от каузи на еврото от 16% и е второ по величина след каузи на щатския $ от 46%. Това е много внезапен скок в каузи на златото. Според оценките на известния златен анализатор Ян Нювенхойс, през 2023 година делът на златото в международните интернационалните запаси е бил 17% (и е бил по-нисък от каузи на еврото).
В безспорни числа, цената на златните запаси в света към края на 2024 година съвсем доближи 36 хиляди тона (точната цифра е 35 938 тона). Минималната стойност на запасите е записана през 2009 година - закръглено 30 хиляди тона. Така в интервала 1965-2009 година се следи понижение на златните запаси.
А от 2009 година до през днешния ден тези запаси нарастват. Увеличението за интервала 2009-2024 година възлиза на съвсем 6 хиляди тона. Очевидно финансовата рецесия от 2008-2009 година стана тласъкът, който промени отношението на паричните управляващи към златото. То още веднъж стартира да се възприема като актив, обезпечен против обезценяване. Както и като високоликвиден актив и актив, против който глобите на други страни са безсилни.
Темпото на струпване на злато в запасите е изключително ускорено от 2022 година насам. написа ЕЦБ, добавяйки, че през 2024 година централните банки са придобили над 1000 тона злато за трета поредна година.
Друга причина за бързия напредък на каузи на златото в интернационалните запаси е покачващата се цена на благородния метал. Миналата година златото нарастна с 30%. От началото на тази година цените на златото са се повишили с още 27%, достигайки историческия най-много от 3500 $ за тройунция.
Разбира се, делът на златото в интернационалните запаси на обособените страни се разграничава доста от междинния за света от 20 %. Ще посоча някои страни притежаващи доста по-висок дял на златото в запасите (към края на 2024 година, %):
Съединени американски щати - 74.97
Германия - 74.39
Италия - 70.79
Франция - 72.27.
Бих желал да отбележа, че предоставените числа са публични данни от съответните страни. Делът на златото в Съединени американски щати е мощно недооценен. Факт е, че физическото злато в запасите на Съединени американски щати се прави оценка на цената, която е била избрана по време на златно-доларовия стандарт - преди повече от половин век (през 1973 г.). По това време е въведена публична закрепена цена от 42,22 $ за тройунция чист метал.
Ако в този момент преизчислим каузи на златото по настоящи пазарни цени, получаваме дял, идващ се до 95 %. Между другото, американските управляващи в никакъв случай не са обяснили повода за подобен чудноват метод към оценката на златния запас.
Очевидно това е било породено от обстоятелството, че Съединени американски щати са призовавали други страни да се отърват от златните си запаси. А извънредно високият дял на златото в златните запаси на самите Съединени американски щати би изглеждал прекомерно непристоен. Затова те го подцениха, доколкото можеха.
Ето някои водещи страни с дял на златото, който е доста по-нисък от междинния за света (%):
Китай - 5.53
Швейцария - 9.59
Индия - 11.35
Япония - 5.77.
Има страни, които въобще нямат златни запаси. И това не са безусловно някои дребни страни в бедния юг. Например Канада, която, апропо, обичайно е една от петте най-големи страни по рандеман на злато, няма златни запаси.
Що се отнася до Русия, делът ѝ на златото в интернационалните запаси е доста по-висок от междинния за света - 34,4%.
Според прогнозите на специалистите, през 2025 година чистите покупки на злато (т.е. покупки минус продажби) още веднъж ще останат на равнище от към 1000 тона. А растежът на цените на благородния метал ще бъде не по-малък от предходната година (а най-вероятно и по-голям).
Следователно, може с убеденост да се твърди, че до края на настоящата година делът на златото в интернационалните запаси ще нарасне още повече. Всичко това е една от деянията на нараства
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ