Инфлацията намалява. Защо не го усещаме?
От 2021 година насам ценовото ниво в България се е повишило повече, в сравнение с общо за десетте години преди този момент Дали по-високите цени вършат продуктите по-недостъпни зависи и от това по какъв начин се развиват приходите Средната работна заплата в страната е повишена с малко над 34% от началото на 2021 година, а потребителските цени - с близо 30%
Инфлацията без подозрение е най-горещата икономическа тематика през последните две години. През 2022 година тя доближи най-високите си равнища след хиперинфлацията от 90-те, само че в последно време индикаторът постепенно върви надолу. Потребителите обаче не усещат облекчение, а доста от тях означават, че продуктите в магазините остават все по този начин скъпи. И имат право: цената на живота в България е скочила с близо 30% от началото на 2021 година, а огромна част от най-често употребяваните артикули са поскъпнали доста повече. Макар инфлацията към този момент да се намалява, по-ниските цени отпреди 2021 година към този момент са в предишното.
От 2021 година насам ценовото ниво в България се е повишило повече, в сравнение с общо за десетте години преди този момент Дали по-високите цени вършат продуктите по-недостъпни зависи и от това по какъв начин се развиват приходите Средната работна заплата в страната е повишена с малко над 34% от началото на 2021 година, а потребителските цени - с близо 30%
Инфлацията без подозрение е най-горещата икономическа тематика през последните две години. През 2022 година тя доближи най-високите си равнища след хиперинфлацията от 90-те, само че в последно време индикаторът постепенно върви надолу. Потребителите обаче не усещат облекчение, а доста от тях означават, че продуктите в магазините остават все по този начин скъпи. И имат право: цената на живота в България е скочила с близо 30% от началото на 2021 година, а огромна част от най-често употребяваните артикули са поскъпнали доста повече. Макар инфлацията към този момент да се намалява, по-ниските цени отпреди 2021 година към този момент са в предишното.
, откакто в края на предходната година доближи близо 19%. Какво стои зад тези цифри? Процентът, който нормално се следи от икономисти, вложители и медии, демонстрира с какъв брой са се трансформирали цените на стоките и услугите в типичната за междинния консуматор " кошница " в съпоставяне със същия миг на миналата година. Така индикаторът обгръща само интервал от 12 месеца, без да регистрира обстоятелството, че повишаването се натрупва с течение на времето. При естествени темпове на инфлация това се случва гладко и съвсем незабележимо, само че когато тя е по-висока, единствено за 2-3 години сумарният резултат внезапно става надалеч по-осезаем.
Реклама С струпване инфлацията е по-висока
Обикновените семейства са склонни да съпоставят цените не с месец или година по-рано, а с " естествените " за тях равнища - тези, с които са привикнали. А от 2021 година насам ценовото ниво в България се е повишило повече, в сравнение с общо за десетте години преди този момент. Този внезапен скок след дълъг интервал на относително спокойни цени може да изясни конфликта сред това, което записва формалната статистика, и широкоразпространеното чувство, че данните не отразяват действителността.
Ако вземем интервал, по-дълъг от година, данните на Национален статистически институт демонстрират, че от началото на 2021 година, в навечерието на избухналата инфлационна вълна, общоприетата потребителска кошница е поскъпнала с 29%. На процедура през този интервал с толкоз е намаляла покупателната дарба на българския лев. Със същия % са се стопили действително и спестяванията на семействата, в случай че не са вложени в активи, които да носят някаква рентабилност.
Инфлацията с струпване при най-често употребяваните артикули и услуги е даже по-висока. Такава е обстановката при огромна част от храните като млечни артикули и яйца, които поначало бяха голословно скъпи за българския стандарт на живот (). Освен тях, също по този начин сладките произведения, месото, плодовете и зеленчуците за последните две години и половина са поскъпнали с по към 40% или повече.
Още уловки
Усещането за разминаване сред данни и действителност се укрепва от още няколко фактора. Първо, въпреки в общия показател обособените артикули да са претеглени по този начин, че оптимално добре да отразяват потреблението на междинното домакинство, едно число не може да обхване цялата картина. Огромни промени в цените на обособени артикули могат да изкривят общия индикатор. Така да вземем за пример горивата и директно обвързваните с силата браншове към този момент паднаха от върховете през 2022 година, което дърпа надолу общия % на годишната инфлация. Но даже при тях цените остават над равнищата отпреди 2021 година А огромна част от останалите артикули и услуги не престават да нарастват и на годишна база.
Реклама
Освен това статистиката не разгласява данни за самите цени, а единствено с какъв брой те се трансформират. А измерването в проценти крие някои уловки. Например, в случай че цената на един самун се усили от 1 лева на 1.50, това е растеж от 50%. Но в случай че от тази към този момент по-висока база се усили още веднъж с 50 ст., това към този момент са към 33%. Съответно статистиката регистрира по-ниска инфлация, въпреки номинално растежът да е същият. Това съставлява така наречен " базов резултат ".
Надпревара със заплатите
В последна сметка обаче колкото и неприятна да е инфлацията сама по себе си, тя би трябвало да се гледа в подтекста на останалите стопански процеси. Дали по-високите цени вършат продуктите по-недостъпни зависи и от това по какъв начин се развиват приходите. Към март тази година, след като са последните налични данни, междинната работна заплата в страната е повишена с малко над 34% от началото на 2021 година, което значи, че през този интервал изпреварва инфлацията. Сравнението от обща изходна позиция демонстрира образно по кое време и до каква степен приходите нарастват релативно повече от цените. Не през всички месеци приходите изпреварват, само че общата наклонност е те да резервират своята покупателна дарба. Това обаче не важи за всички браншове - изключения са добивната индустрия, водоснабдяване, обучение, опазване на здравето, държавно ръководство и други, където растежът на заплатите не съумява напълно да компенсира насъбраната от началото на 2021 година инфлация. A и данните за заплатите са много систематизирани - в някои браншове нарастването може да се дължи на повишение на минималната заплата, да вземем за пример.
Освен това, сравнението с общото равнище на цените пренебрегва обстоятелството, че доста артикули, като да вземем за пример храните, са поскъпнали с повече от цялостния индикатор. Това значи, че на процедура семействата би трябвало или да харчат по-голяма част от прихода си за тях за сметка на други артикули и услуги, или да използват по-малко, в сравнение с преди.
Свързани публикации Алчните компании или високите приходи – на какво се дължи високата инфлация 21 юли 2023, 06:41 Инфлацията към този момент е едноцифрена - 8.7% през юни 17 юли 2023, 13:51 Инфлацията: Внасяме ли я, или си я вършим 14 юли 2023, 06:28 Инвестициите, които победиха инфлацията 7 юли 2023, 12:56 По-скъпи ли са храните в България от другаде в Европа 20 февруари 2023, 10:17
Инфлацията без подозрение е най-горещата икономическа тематика през последните две години. През 2022 година тя доближи най-високите си равнища след хиперинфлацията от 90-те, само че в последно време индикаторът постепенно върви надолу. Потребителите обаче не усещат облекчение, а доста от тях означават, че продуктите в магазините остават все по този начин скъпи. И имат право: цената на живота в България е скочила с близо 30% от началото на 2021 година, а огромна част от най-често употребяваните артикули са поскъпнали доста повече. Макар инфлацията към този момент да се намалява, по-ниските цени отпреди 2021 година към този момент са в предишното.
От 2021 година насам ценовото ниво в България се е повишило повече, в сравнение с общо за десетте години преди този момент Дали по-високите цени вършат продуктите по-недостъпни зависи и от това по какъв начин се развиват приходите Средната работна заплата в страната е повишена с малко над 34% от началото на 2021 година, а потребителските цени - с близо 30%
Инфлацията без подозрение е най-горещата икономическа тематика през последните две години. През 2022 година тя доближи най-високите си равнища след хиперинфлацията от 90-те, само че в последно време индикаторът постепенно върви надолу. Потребителите обаче не усещат облекчение, а доста от тях означават, че продуктите в магазините остават все по този начин скъпи. И имат право: цената на живота в България е скочила с близо 30% от началото на 2021 година, а огромна част от най-често употребяваните артикули са поскъпнали доста повече. Макар инфлацията към този момент да се намалява, по-ниските цени отпреди 2021 година към този момент са в предишното.
, откакто в края на предходната година доближи близо 19%. Какво стои зад тези цифри? Процентът, който нормално се следи от икономисти, вложители и медии, демонстрира с какъв брой са се трансформирали цените на стоките и услугите в типичната за междинния консуматор " кошница " в съпоставяне със същия миг на миналата година. Така индикаторът обгръща само интервал от 12 месеца, без да регистрира обстоятелството, че повишаването се натрупва с течение на времето. При естествени темпове на инфлация това се случва гладко и съвсем незабележимо, само че когато тя е по-висока, единствено за 2-3 години сумарният резултат внезапно става надалеч по-осезаем.
Реклама С струпване инфлацията е по-висока
Обикновените семейства са склонни да съпоставят цените не с месец или година по-рано, а с " естествените " за тях равнища - тези, с които са привикнали. А от 2021 година насам ценовото ниво в България се е повишило повече, в сравнение с общо за десетте години преди този момент. Този внезапен скок след дълъг интервал на относително спокойни цени може да изясни конфликта сред това, което записва формалната статистика, и широкоразпространеното чувство, че данните не отразяват действителността.
Ако вземем интервал, по-дълъг от година, данните на Национален статистически институт демонстрират, че от началото на 2021 година, в навечерието на избухналата инфлационна вълна, общоприетата потребителска кошница е поскъпнала с 29%. На процедура през този интервал с толкоз е намаляла покупателната дарба на българския лев. Със същия % са се стопили действително и спестяванията на семействата, в случай че не са вложени в активи, които да носят някаква рентабилност.
Инфлацията с струпване при най-често употребяваните артикули и услуги е даже по-висока. Такава е обстановката при огромна част от храните като млечни артикули и яйца, които поначало бяха голословно скъпи за българския стандарт на живот (). Освен тях, също по този начин сладките произведения, месото, плодовете и зеленчуците за последните две години и половина са поскъпнали с по към 40% или повече.
Още уловки
Усещането за разминаване сред данни и действителност се укрепва от още няколко фактора. Първо, въпреки в общия показател обособените артикули да са претеглени по този начин, че оптимално добре да отразяват потреблението на междинното домакинство, едно число не може да обхване цялата картина. Огромни промени в цените на обособени артикули могат да изкривят общия индикатор. Така да вземем за пример горивата и директно обвързваните с силата браншове към този момент паднаха от върховете през 2022 година, което дърпа надолу общия % на годишната инфлация. Но даже при тях цените остават над равнищата отпреди 2021 година А огромна част от останалите артикули и услуги не престават да нарастват и на годишна база.
Реклама
Освен това статистиката не разгласява данни за самите цени, а единствено с какъв брой те се трансформират. А измерването в проценти крие някои уловки. Например, в случай че цената на един самун се усили от 1 лева на 1.50, това е растеж от 50%. Но в случай че от тази към този момент по-висока база се усили още веднъж с 50 ст., това към този момент са към 33%. Съответно статистиката регистрира по-ниска инфлация, въпреки номинално растежът да е същият. Това съставлява така наречен " базов резултат ".
Надпревара със заплатите
В последна сметка обаче колкото и неприятна да е инфлацията сама по себе си, тя би трябвало да се гледа в подтекста на останалите стопански процеси. Дали по-високите цени вършат продуктите по-недостъпни зависи и от това по какъв начин се развиват приходите. Към март тази година, след като са последните налични данни, междинната работна заплата в страната е повишена с малко над 34% от началото на 2021 година, което значи, че през този интервал изпреварва инфлацията. Сравнението от обща изходна позиция демонстрира образно по кое време и до каква степен приходите нарастват релативно повече от цените. Не през всички месеци приходите изпреварват, само че общата наклонност е те да резервират своята покупателна дарба. Това обаче не важи за всички браншове - изключения са добивната индустрия, водоснабдяване, обучение, опазване на здравето, държавно ръководство и други, където растежът на заплатите не съумява напълно да компенсира насъбраната от началото на 2021 година инфлация. A и данните за заплатите са много систематизирани - в някои браншове нарастването може да се дължи на повишение на минималната заплата, да вземем за пример.
Освен това, сравнението с общото равнище на цените пренебрегва обстоятелството, че доста артикули, като да вземем за пример храните, са поскъпнали с повече от цялостния индикатор. Това значи, че на процедура семействата би трябвало или да харчат по-голяма част от прихода си за тях за сметка на други артикули и услуги, или да използват по-малко, в сравнение с преди.
Свързани публикации Алчните компании или високите приходи – на какво се дължи високата инфлация 21 юли 2023, 06:41 Инфлацията към този момент е едноцифрена - 8.7% през юни 17 юли 2023, 13:51 Инфлацията: Внасяме ли я, или си я вършим 14 юли 2023, 06:28 Инвестициите, които победиха инфлацията 7 юли 2023, 12:56 По-скъпи ли са храните в България от другаде в Европа 20 февруари 2023, 10:17
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ