Свобода за газа, но на теория
От 2020 година страната към този момент няма да дефинира цените на природния газ за промишлеността.
© Георги Кожухаров Държавния монопол на пазара на газ се разчупва на доктрина с стартирането на платформа за търговия. " Булгаргаз " обаче ще остане главен продавач още години наред и значително ще диктува цените.Има заплаха измененията в бранша да повтарят грешките от либерализацията на електроенергийния пазар и да доведат до по-високи цени.
В началото на декември в България ще проработи борса за търговия с природен газ и най-малко официално това ще унищожи държавния монопол в бранша и ще сътвори конкурентна среда за търговците и потребителите на газ. Но през първите години от съществуването й действителният резултат от нея ще е по-скоро ефимерен, тъй като главен продавач ще си остане " Булгаргаз ", а предлаганите от него количества ще са предпочитано за вътрешния пазар и ще могат да се изнасят в чужбина единствено в краен случай, което пък изключва задграничните търговци от схемата.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Има и опасения, че при по този начин структурирания пазар на природен газ може да се повторят част от грешките при свободната търговия с електрическа сила - страната посредством " Булгаргаз " ще е главният състезател и би могла да оказва въздействие върху търсенето и предлагането, както вършат АЕЦ " Козлодуй ", НЕК и Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 " при тока.
Друг проблем е, че газовият пазар няма да се либерализира изцяло, а ще остане и контролиран сегмент - за топлофикациите. Това може да докара до кръстосано субсидиране на тези сдружения, като КЕВР им дефинира по-ниски цени, а " Булгаргаз " си " избива " загубите посредством по-високи начални цени на търговете за свободния пазар.
Фиктивен старт
Според признатите в сряда (25 септември) промени в Закона за енергетиката операторът на преносната мрежа " Булгартрансгаз " би трябвало да внесе в КЕВР заявление за платформа за търговия, което регулаторът е задължен да утвърди до 1 декември. Пак до 15 октомври доставчикът " Булгаргаз " би трябвало да показа пред КЕВР проект за така наречен освобождение на количества, в който да е разказано какъв брой природен газ ще се предлага на свободния пазар до 2024 година Законът е сложил минимални квоти - за 2020 година почти 7% от общото годишно ползване в страната, за идната година е 13.5%, по-късно за 2022 и 2023 година е надлежно 20% и 27.5%, а най-после стига до 35%. Това също би трябвало да бъде утвърдено от КЕВР преди 1 декември. Подобна скица към този момент беше приложена при БЕХ, който беше длъжен от Европейската комисия да дава увеличаващи се количества електрическа енергия на свободния борсов пазар.
През последния месец на година дъщерното на " Булгартрансгаз " сдружението " Газов хъб Балкан ", което действително ще оперира борсата, има ангажимент да изготви правила за работата на проведения борсов пазар, тъй че от новата година търговията да може да стартира. След това единствено след 5 години над една трета от природния газ в България ще се търгува свободно и цената му ще се дефинира от пазара. Програмата за освобождение на избрани количества природен газ от държавния монополист неизбежна стъпка, без която няма по какъв начин да има борсов пазар. Но даже и да бъде проведено несъмнено предложение и търсене на природен газ, истината е, че това няма да промени значително сегашната обстановка. Просто главният продавач още веднъж ще е " Булгаргаз ", а купувачи ще са актуалните му клиенти. Разликата е, че вместо с директни контракти сред тях ще има борсови покупко-продажби, за които обаче се дължат такси. Българският пазар е прекомерно дребен (равен е на статистическата неточност в износа на " Газпром " за Европа), с цел да притегли задоволително играчи, които да основат ликвидност в предлагането. Реално може да се разчита на дребни количества от районните газови компании, като да вземем за пример гръцката DEPA, която от години желае да стъпи на българския пазар.
Многоръкият " Булгаргаз "
На доктрина с либерализирането на газовия пазар ролята на публичния снабдител " Булгаргаз " би следвало да понижава. В случая обаче тя наподобява се ускорява, защото държавната компания ще има и нови функционалности. Тя остава публичен снабдител, което значи, че ще прави всички доставки на едро, само че също по този начин ще бъде борсов участник, формиращ пазара (по определение това е този, който предлага газ за продажба), както и снабдител на ликвидност (този, който образува търсене, като купува газа). Наред с това " Булгаргаз " ще бъде и търговец на газ, а при всички случаи ще бъде избран и за снабдител от последна инстанция, който да поеме снабдяването при положение на банкрут на различен търговец.
Какъв ще е резултатът от това е мъчно да се предвижда, защото няма осъществен прелиминарен разбор на въздействието от промяната. Не е ясно по какъв начин ще бъдат наранени потребителите, търговците и пазарът като цяло от новите значително конкуриращи се функционалности на " Булгаргаз ". Досега не е осъществен пълномащабен тест на борсова търговия като се изключи голям брой виртуални покупко-продажби за микроскопични количества газ. Не липсват обаче подозрения, че въвеждането на новата система ще повтори развоя при електроенергийната борса, където първоначално сдруженията на БЕХ бяха изцяло преобладаващи и вместо усъвършенстване се стигна до съществени пазарни изкривявания.
Болен здрав носи
Една от огромните изненади на промяната в газовия бранш е, че сред първо и второ четене от свободния пазар са изключени топлофикационните сдружения и заводските когенерации. На процедура те ще продължат да купуват природен газ от " Булгаргаз " по контролирани от КЕВР цени, вместо да купуват от бъдещата борса.
Логиката е, че би трябвало да има прогнозируемост на сметките за парно, защото в противоположен случай топлинната сила може да има друга цена всеки месец или даже всяка седмица според от покупко-продажбите. Но дружно с това се основава опция за така наречен кръстосано субсидиране на топлофикациите, огромна част от които са свързани с Христо Ковачки. Именно това е главното терзание на промишлеността - регулаторът може да задържа изкуствено цените им за природен газ, а " Булгаргаз " да компенсира с по-високи цени на свободния пазар. Нещо сходно се случва при тока, където контролираната от КЕВР цена, по която НЕК доставя на битовите консуматори, е изкуствено намалена, а на борсата цените са по-високи.
Борса за вътрешна приложимост
В новите правила за търговия с природен газ има и едно ограничаване, което провокира съществени полемики в сектора - въведено е условие всички освободени от " Булгаргаз " количества природен газ да се продават предпочитано единствено на територията на страната. Мотивът за това съгласно ръководителя на енергийната комисия в Народното събрание Валентин Николов е да се подсигуряват доставките за страната. Това няма да разреши да бъде реекспортиран доставеният от " Газпром " природен газ, в случай че цените разрешават това.
Едва в случай че останат незакупени количества, ще може да се разгласят нови процедури, наложително на по-високи цени, при които няма да има ограничаване за териториална продажба. Но поради контракта с " Газпром ", който планува равномерни доставки, и релативно константното ползване в страната остатъците надали ще са доста. Препродажбата на различни доставки пък не стои като разумна опция, защото самите различни продавачи биха могли да пласират съответните количества на различен пазари. Да не приказваме, че оповестеното преди няколко месеца желание на холандската KOLMAR да доставя българския пазар с по 500 млн. куб.м на година (чрез LNG) към момента не е обвързано с контракт и може изобщо да не се случи.
Интересен миг е, че задължението на борсата да се подписват всички краткосрочни стандартизирани покупко-продажби и тези със период на доставка до една година, ще важи до края на 2024 година Дотогава и е и условието добивните предприятия на природен газ да оферират на борсата най-малко 15% от продукцията си. Приетите в този момент законови текстове разрешават след 1 януари 2025 да се подписват и отвън борсата, което значително обезсмисля цялата промяна.
Нови бонуси за ВЕИ
При гласуването на последните промени в Закона за енергетиката бяха утвърдени и текстове, които могат да съживят вложенията в нови ВЕИ мощности. Става дума за корекция, която разрешава на крайните клиенти и търговците да не заплащат цена " Задължение към обществото " за закупена по двустранен контракт електрическа сила от ВЕИ централата, която е построена след 1 ноември 2019 година Досега сходно облекчение имаше единствено за мощности, които са свързани с пряк кабел към потребителя и силата се употребява на място.
Директната изгода от смяната е, че токът от новите ВЕИ, при равни други условия ще бъде с 20 лева./мВТч по-евтин. Сега междинна цена на свободния пазар от към 100 лева./мВтч, а крайните клиенти заплащат доста повече поради таксите за транспорт и " Задължение към обществото ". Това ще направи вложенията в нови зелени (предимно соларни) централи стопански преференциални, защото потребителите им действително ще могат да икономисват разноски.
© Георги Кожухаров Държавния монопол на пазара на газ се разчупва на доктрина с стартирането на платформа за търговия. " Булгаргаз " обаче ще остане главен продавач още години наред и значително ще диктува цените.Има заплаха измененията в бранша да повтарят грешките от либерализацията на електроенергийния пазар и да доведат до по-високи цени.
В началото на декември в България ще проработи борса за търговия с природен газ и най-малко официално това ще унищожи държавния монопол в бранша и ще сътвори конкурентна среда за търговците и потребителите на газ. Но през първите години от съществуването й действителният резултат от нея ще е по-скоро ефимерен, тъй като главен продавач ще си остане " Булгаргаз ", а предлаганите от него количества ще са предпочитано за вътрешния пазар и ще могат да се изнасят в чужбина единствено в краен случай, което пък изключва задграничните търговци от схемата.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Има и опасения, че при по този начин структурирания пазар на природен газ може да се повторят част от грешките при свободната търговия с електрическа сила - страната посредством " Булгаргаз " ще е главният състезател и би могла да оказва въздействие върху търсенето и предлагането, както вършат АЕЦ " Козлодуй ", НЕК и Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 " при тока.
Друг проблем е, че газовият пазар няма да се либерализира изцяло, а ще остане и контролиран сегмент - за топлофикациите. Това може да докара до кръстосано субсидиране на тези сдружения, като КЕВР им дефинира по-ниски цени, а " Булгаргаз " си " избива " загубите посредством по-високи начални цени на търговете за свободния пазар.
Фиктивен старт
Според признатите в сряда (25 септември) промени в Закона за енергетиката операторът на преносната мрежа " Булгартрансгаз " би трябвало да внесе в КЕВР заявление за платформа за търговия, което регулаторът е задължен да утвърди до 1 декември. Пак до 15 октомври доставчикът " Булгаргаз " би трябвало да показа пред КЕВР проект за така наречен освобождение на количества, в който да е разказано какъв брой природен газ ще се предлага на свободния пазар до 2024 година Законът е сложил минимални квоти - за 2020 година почти 7% от общото годишно ползване в страната, за идната година е 13.5%, по-късно за 2022 и 2023 година е надлежно 20% и 27.5%, а най-после стига до 35%. Това също би трябвало да бъде утвърдено от КЕВР преди 1 декември. Подобна скица към този момент беше приложена при БЕХ, който беше длъжен от Европейската комисия да дава увеличаващи се количества електрическа енергия на свободния борсов пазар.
През последния месец на година дъщерното на " Булгартрансгаз " сдружението " Газов хъб Балкан ", което действително ще оперира борсата, има ангажимент да изготви правила за работата на проведения борсов пазар, тъй че от новата година търговията да може да стартира. След това единствено след 5 години над една трета от природния газ в България ще се търгува свободно и цената му ще се дефинира от пазара. Програмата за освобождение на избрани количества природен газ от държавния монополист неизбежна стъпка, без която няма по какъв начин да има борсов пазар. Но даже и да бъде проведено несъмнено предложение и търсене на природен газ, истината е, че това няма да промени значително сегашната обстановка. Просто главният продавач още веднъж ще е " Булгаргаз ", а купувачи ще са актуалните му клиенти. Разликата е, че вместо с директни контракти сред тях ще има борсови покупко-продажби, за които обаче се дължат такси. Българският пазар е прекомерно дребен (равен е на статистическата неточност в износа на " Газпром " за Европа), с цел да притегли задоволително играчи, които да основат ликвидност в предлагането. Реално може да се разчита на дребни количества от районните газови компании, като да вземем за пример гръцката DEPA, която от години желае да стъпи на българския пазар.
Многоръкият " Булгаргаз "
На доктрина с либерализирането на газовия пазар ролята на публичния снабдител " Булгаргаз " би следвало да понижава. В случая обаче тя наподобява се ускорява, защото държавната компания ще има и нови функционалности. Тя остава публичен снабдител, което значи, че ще прави всички доставки на едро, само че също по този начин ще бъде борсов участник, формиращ пазара (по определение това е този, който предлага газ за продажба), както и снабдител на ликвидност (този, който образува търсене, като купува газа). Наред с това " Булгаргаз " ще бъде и търговец на газ, а при всички случаи ще бъде избран и за снабдител от последна инстанция, който да поеме снабдяването при положение на банкрут на различен търговец.
Какъв ще е резултатът от това е мъчно да се предвижда, защото няма осъществен прелиминарен разбор на въздействието от промяната. Не е ясно по какъв начин ще бъдат наранени потребителите, търговците и пазарът като цяло от новите значително конкуриращи се функционалности на " Булгаргаз ". Досега не е осъществен пълномащабен тест на борсова търговия като се изключи голям брой виртуални покупко-продажби за микроскопични количества газ. Не липсват обаче подозрения, че въвеждането на новата система ще повтори развоя при електроенергийната борса, където първоначално сдруженията на БЕХ бяха изцяло преобладаващи и вместо усъвършенстване се стигна до съществени пазарни изкривявания.
Болен здрав носи
Една от огромните изненади на промяната в газовия бранш е, че сред първо и второ четене от свободния пазар са изключени топлофикационните сдружения и заводските когенерации. На процедура те ще продължат да купуват природен газ от " Булгаргаз " по контролирани от КЕВР цени, вместо да купуват от бъдещата борса.
Логиката е, че би трябвало да има прогнозируемост на сметките за парно, защото в противоположен случай топлинната сила може да има друга цена всеки месец или даже всяка седмица според от покупко-продажбите. Но дружно с това се основава опция за така наречен кръстосано субсидиране на топлофикациите, огромна част от които са свързани с Христо Ковачки. Именно това е главното терзание на промишлеността - регулаторът може да задържа изкуствено цените им за природен газ, а " Булгаргаз " да компенсира с по-високи цени на свободния пазар. Нещо сходно се случва при тока, където контролираната от КЕВР цена, по която НЕК доставя на битовите консуматори, е изкуствено намалена, а на борсата цените са по-високи.
Борса за вътрешна приложимост
В новите правила за търговия с природен газ има и едно ограничаване, което провокира съществени полемики в сектора - въведено е условие всички освободени от " Булгаргаз " количества природен газ да се продават предпочитано единствено на територията на страната. Мотивът за това съгласно ръководителя на енергийната комисия в Народното събрание Валентин Николов е да се подсигуряват доставките за страната. Това няма да разреши да бъде реекспортиран доставеният от " Газпром " природен газ, в случай че цените разрешават това.
Едва в случай че останат незакупени количества, ще може да се разгласят нови процедури, наложително на по-високи цени, при които няма да има ограничаване за териториална продажба. Но поради контракта с " Газпром ", който планува равномерни доставки, и релативно константното ползване в страната остатъците надали ще са доста. Препродажбата на различни доставки пък не стои като разумна опция, защото самите различни продавачи биха могли да пласират съответните количества на различен пазари. Да не приказваме, че оповестеното преди няколко месеца желание на холандската KOLMAR да доставя българския пазар с по 500 млн. куб.м на година (чрез LNG) към момента не е обвързано с контракт и може изобщо да не се случи.
Интересен миг е, че задължението на борсата да се подписват всички краткосрочни стандартизирани покупко-продажби и тези със период на доставка до една година, ще важи до края на 2024 година Дотогава и е и условието добивните предприятия на природен газ да оферират на борсата най-малко 15% от продукцията си. Приетите в този момент законови текстове разрешават след 1 януари 2025 да се подписват и отвън борсата, което значително обезсмисля цялата промяна.
Нови бонуси за ВЕИ
При гласуването на последните промени в Закона за енергетиката бяха утвърдени и текстове, които могат да съживят вложенията в нови ВЕИ мощности. Става дума за корекция, която разрешава на крайните клиенти и търговците да не заплащат цена " Задължение към обществото " за закупена по двустранен контракт електрическа сила от ВЕИ централата, която е построена след 1 ноември 2019 година Досега сходно облекчение имаше единствено за мощности, които са свързани с пряк кабел към потребителя и силата се употребява на място.
Директната изгода от смяната е, че токът от новите ВЕИ, при равни други условия ще бъде с 20 лева./мВТч по-евтин. Сега междинна цена на свободния пазар от към 100 лева./мВтч, а крайните клиенти заплащат доста повече поради таксите за транспорт и " Задължение към обществото ". Това ще направи вложенията в нови зелени (предимно соларни) централи стопански преференциални, защото потребителите им действително ще могат да икономисват разноски.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ