От народната носия до военната униформа – пътят на един бъдещ лекар под пагон
От 2017 година България, по образеца на доста други страни, стартира да образова студенти по компетентност "Военен доктор ". Това стана допустимо след тристранно съглашение сред Военномедицинска академия, Военноморското учебно заведение и Медицински университет-Варна.
Какво кара един младеж да се хвърли в дълбокото и да поеме по сложния и неотъпкан път на това предизвикателство пред Novini.bg споделя един от курсантите във втория випуск военни лекари Мартина Москова. Тя не е от жанр на военни. Не е трето потомство доктор, нито второ - в фамилията си няма медицински лица. Дълги години нейна „ униформа” е българската национална носия. На сърце са й хип-хоп танците, около които печели доста надпревари. Не се е замисляла дали медицината е детската й фантазия или по-скоро осъзната такава. Факт е обаче, че в медицината вижда единствения път за професионалното си развиване. Затова и още в гимназията за нея друга опция не съществува. Реализирането на тази фантазия идва след крепко учене и интензивен труд: „ Трябваше да направя и съществени взаимни отстъпки със обществения си живот, само че не скърбя, тъй като резултатът е на лице”, споделя Мартина. Издръжливостта, организираността и изпълнитеността са й помогнали в подготовката при кандидатстването. Образът на военния доктор тя доизгражда добавяйки и други качества като съпричастност, дисциплинираност, храброст и подготвеност да рискуваш здравето си и даже живота си, с цел да окажеш помощ на нуждаещия се, изпълнявайки военния си дълг.
Разбира се, колкото и надъхана да се усеща, Мартина не крие, че дължи доста на родителите си и на поддръжката, която са й оказали, когато е избрала да стане доктор под пагон: „ Близките ми са патриоти и моето решение да съчетая медицината със службата на Родината ги направи изключително горди и щастливи”. Изпитанията пред Мартина и нейните сътрудници обаче занапред предстоят. Тя е наясно, че с цел да излезе задоволително готова за полевата болница и бойното поле, я чакат още доста безсънни нощи над учебниците и значително военни учения... Страх няма, а предпочитание и мотивация не й липсват.
„ Смятам, че всеки, който е почнал да учи военни научки, е подготвен да поеме рисковете. Освен това, образованието във Военноморското учебно заведение е на международно равнище, тъй че от тази позиция мисля, че получим нужните познания и умения по какъв начин да се оправяме в рискови ситуации”, уверена е Мартина.
А стресовите обстановки и натовареното всекидневие, което съпътства по едно и също време образованието в две висши учебни заведения, бори с хубави книги и музика. Срещите с другари и рахзодките измежду природата също я разтоварват. Но най-голямата й „ утеха” са танците.
Въпреки сложния път, който е избрала, макар лишенията в персонален проект, които е трябвало да направи и които ще съпътстват живота й и отсега нататък, Мартина не съжалява за избора, който е направила. Напротив, стимулира се още повече, когато се сети за какво е тръгнала по него.
Затова за нея разновидността „ Терминал 2” не съществува...
Какво кара един младеж да се хвърли в дълбокото и да поеме по сложния и неотъпкан път на това предизвикателство пред Novini.bg споделя един от курсантите във втория випуск военни лекари Мартина Москова. Тя не е от жанр на военни. Не е трето потомство доктор, нито второ - в фамилията си няма медицински лица. Дълги години нейна „ униформа” е българската национална носия. На сърце са й хип-хоп танците, около които печели доста надпревари. Не се е замисляла дали медицината е детската й фантазия или по-скоро осъзната такава. Факт е обаче, че в медицината вижда единствения път за професионалното си развиване. Затова и още в гимназията за нея друга опция не съществува. Реализирането на тази фантазия идва след крепко учене и интензивен труд: „ Трябваше да направя и съществени взаимни отстъпки със обществения си живот, само че не скърбя, тъй като резултатът е на лице”, споделя Мартина. Издръжливостта, организираността и изпълнитеността са й помогнали в подготовката при кандидатстването. Образът на военния доктор тя доизгражда добавяйки и други качества като съпричастност, дисциплинираност, храброст и подготвеност да рискуваш здравето си и даже живота си, с цел да окажеш помощ на нуждаещия се, изпълнявайки военния си дълг.
Разбира се, колкото и надъхана да се усеща, Мартина не крие, че дължи доста на родителите си и на поддръжката, която са й оказали, когато е избрала да стане доктор под пагон: „ Близките ми са патриоти и моето решение да съчетая медицината със службата на Родината ги направи изключително горди и щастливи”. Изпитанията пред Мартина и нейните сътрудници обаче занапред предстоят. Тя е наясно, че с цел да излезе задоволително готова за полевата болница и бойното поле, я чакат още доста безсънни нощи над учебниците и значително военни учения... Страх няма, а предпочитание и мотивация не й липсват.
„ Смятам, че всеки, който е почнал да учи военни научки, е подготвен да поеме рисковете. Освен това, образованието във Военноморското учебно заведение е на международно равнище, тъй че от тази позиция мисля, че получим нужните познания и умения по какъв начин да се оправяме в рискови ситуации”, уверена е Мартина.
А стресовите обстановки и натовареното всекидневие, което съпътства по едно и също време образованието в две висши учебни заведения, бори с хубави книги и музика. Срещите с другари и рахзодките измежду природата също я разтоварват. Но най-голямата й „ утеха” са танците.
Въпреки сложния път, който е избрала, макар лишенията в персонален проект, които е трябвало да направи и които ще съпътстват живота й и отсега нататък, Мартина не съжалява за избора, който е направила. Напротив, стимулира се още повече, когато се сети за какво е тръгнала по него.
Затова за нея разновидността „ Терминал 2” не съществува...
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ