От 2009 г. до средата на 2022 г. общо 313

...
От 2009 г. до средата на 2022 г. общо 313
Коментари Харесай

Деградацията на мандатите в агенциите и политическите назначения

От 2009 година доникъде на 2022 година общо 313 души са се сменили на позицията началник на организация, като някои от тях се връщат по няколко пъти. При всички тези смени и рокади последното нещо, на което изпълнителната власт обръща внимание, е мандатността в тези органи. И това по предписание важи за шефовете на всички структури в границите на изпълнителната власт.

Така да вземем за пример отпред на ДАНС от 2009 година до през днешния ден се сменят петима ръководители, като единствено Димитър Георгиев се е задържал на поста повече от две години при петгодишен мандат - общо шест години и две месеца. Куриозен е казусът с изпълнителния шеф на Националния компенсационен жилищен фонд Гаврил Митов, който е оглавявал фонда без спиране от 27 септември 1991 година и е освободен на 20 май 2022 година, т.е. той заема тази позиция 31 години.

Най-кратко на позиция се е задържал Иван Бакалов като шеф на Центъра за развиване на човешките запаси и районни начинания към Министерство на труда и обществената политика - едвам 19 дни през юни 2016 година Директорът на Държавен фонд Земеделие е най-проветривата позиция - от 2019 година са се сменили 13 индивида, следван от Изпълнителната организация по горите, чийто началник е сменян 11 пъти.

Тези констатации са част от на нормативната рамка и практиката при назначението на ръководители в обществената администрация. Анализът обгръща подбора, назначението и освобождението на ръководители на общо 94 структури към централната изпълнителна власт, от които единствено за 82 има обществена информация, съобщи Теодор Славев от БИПИ, който е началник на плана " Граждански мониторинг на обществените назначения ". Тези институции на изпълнителната власт разходват над
Реклама
4,609 милиарда лева, съобщи Славев. Същевременно тези структури извършват извънредно значими публични функционалности в създаването и осъществяването на политики, доставянето на услуги, лицензирането, регистрирането, санкционирането на физически и юридически лица с огромни материални ползи (НАП например).

Назначенията и уволненията на шефовете на структури в границите на изпълнителната власт - държавни и изпълнителни организации, държавни комисии и други, са напълно политически - на база на субективното чувство на съответния министър за доверие и преданост. Само по себе си това не е безусловно неприятно, казусът е, че кадруването в никакъв случай не е обвързано с съответни цели, а по предписание и назначенията и уволненията не са стимулирани, което значи цялостна липса на бистрота, излиза наяве от констатациите в разбора. Мандатите съществуват единствено на хартия в закона, само че никой по върховете на страната даже не си дава труд да сътвори видимост, че се преценява с тях. При всяка промяна на държавните управления стартират всеобщи смени на ръководители на структури, без значение дали става въпрос за мандат или не.
Реклама
Тези констатации идват на фона на " действителната конституционна драма " към мандатите във Висшия правосъден съвет (ВСС), Инспектората към Висш съдебен съвет и Конституционния съд, акцентира юрист Даниела Доковска, която е теоретичен редактор на разбора. Следващата седмица се чака решението на Конституционния съд по тематиката за просрочения мандат на Инспектората към Висш съдебен съвет и има съществени опасения дали това решение няма да бетонира фактическото обезсмисляне на мандатността, сподели Биляна Гяурова-Вегертседер, шеф на БИПИ. Организацията от години се занимава с обществените назначения и има сериозна експертиза в тази област.
Даниела Доковска, теоретичен редактор на проучването В България мандат е празна дума. Остава действителната конституционна драма, в която живеем Най-фрапиращият извод в това проучване на БИПИ е обвързван с така наречен мандати на управителните длъжностни лица. Анализът ясно демонстрира, че думата " мандат " в България е празна дума, тъй като правилото на мандатността на практика не съществува. Повечето отраслови нормативни актове даже не показват избран мандат за висшите административни ръководители, а там, където мандатност съществува, тя не се съблюдава.Мандатността има за цел да предотврати узурпирането на избрани господарски позиции и да защищити обществото от " безконечни ръководещи " с началнически нрав, които нямат грижа даже за личното си рационализиране. Принципът на мандатността като един от основополагащите правила на демократичното ръководство явно умишлено се дерогира от властта и на процедура се обезсмисля, което с изключение на всичко укрепва съществуващия в обществото юридически нихилизъм.Изследването демонстрира фрапантни образци - без значение от планувания в закона 5-годишен мандат от 2009 година до през днешния ден са заменени петима ръководители на ДАНС, като единствено един от тях се е задържал на поста си повече от две години. Петгодишният период на назначенията не оказва въздействие също при избора и назначението на ръководителя на Националния кино център - от 2004 година до 2015 година изпълнителният шеф е един и същи, а от 2015 година никой не се задържа на поста за цялостен мандат.Петгодишният мандат на изпълнителния шеф на Агенцията по вписванията също се оказва без всякакво значение - от 2009 година насам ръководителите се задържат на поста от няколко месеца до близо 3 години. Ръководителят на Изпълнителна организация " Одит на средства от Европейския съюз " пък е заемал поста 7 години и 9 месеца - т.е. две години и 9 месеца над планувания в закона мандат. С други думи, основателно е маркирано в разбора, че " мандатността не оказва въздействие върху подбора и назначението на управителните позиции ".Всъщност, отвън времевия и веществен обсег на проучването остава действителната конституционна драма, в която живеем понастоящем - Инспекторат към Висш съдебен съвет с от дълго време изминал мандат, Висш правосъден съвет с изтичащ мандат на членовете му и непопълнен състав на Конституционния съд.С мъка би трябвало да кажа, че жителят е изцяло безпомощен и уязвим, когато страната не съблюдава личните си закони, а даже и личната си Конституция. Това накърнява устоите на държавността, а понятието " господство на правото " стартира да нервира слуха, тъй като звучи като изпразнено от наличие идеологическо факсимиле.
Три фактора за настоящето положение на назначенията в обществената власт, открои служебният правосъден министър Крум Зарков, който направи малко изказване в края на полемиката. На първо място неналичието на опция за обикновено кадрово развиване в администрацията, непрекъснатото й раздуване и " свръхперсонализирането " на политическата власт в страната, при което се търсят лоялни, а не способени хора, сподели той. (Повече от изявлението на Зарков вижте в карето най-долу.)
Назначенията и уволненията са напълно политически и без претекстове
" Основното умозаключение е, че нормативната рамка е издигнала така наречен принцип за съществуване или неявяване на министерско доверие в българската процедура преди всичко . Тоест, назначенията на ръководителите на организациите у нас е напълно политически . Това дава право на органа по назначение - Министерски съвет или министър, напълно по лична дискреция, без претекстове да назначават и освобождават ръководителите ", споделя Теодор Славев. Този принцип не води автоматизирано до негативни резултати за обществото и би трябвало да се преглежда в комплекс с други индикатори, отгбелязва той. " За страдание, няма информация по какъв начин става докладът за постигнатите цели на тези институции - няма налична информация годишните им доклади да минават задълбочена оценка от органа по назначение. В България няма въведена процедура при назначението и сключването на контракта с началник на организация да бъдат посочени съответни цели, които би трябвало да се изпълнят за даден интервал, т.е. контролът, в случай че съществува, е напълно индивидуален и не почива на измерими резултати. Общият ни извод е, че процесът на предопределение и уволняване на ръководителите на структури е напълно политизиран. "
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР